Лидери от Европейския съюз и останалата част на света ще се съберат днес на климатичната конференция на ООН в Анталия, но няколко ключови политически фигури няма да присъстват на преговорите.

Срещата на върха на лидерите се провежда в началото на ежегодната Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP) и представлява първото събитие на най-високо политическо равнище. Държавните и правителствените ръководители провеждат двустранни разговори, за да съгласуват позициите си преди преговорите, които ще продължат и през следващата седмица, а понякога формират и коалиции.

Очаква се германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджа Мелони и испанският министър-председател Педро Санчес да пропуснат срещата на лидерите, която ще се проведе днес и в четвъртък. Санчес е сред най-активните европейски политици по въпросите на климатичната криза и последиците от нея, особено след екстремни метеорологични явления в Испания.

Критикувайки отсъствието им, директорът на Climate Action Network Europe Киара Мартинели отбелязва, че лидерите пропускат много повече от възможността за обща снимка.

„Отсъствието им няма да спре преговорите, но поставя още по-голяма отговорност върху присъстващите министри и преговарящи да покажат, че Европа и останалите развити държави имат сериозни намерения да изпълнят поетите ангажименти“, подчертава тя, цитирана от Euronews.

Междувременно тази седмица Брюксел предупреди, че девет държави от Европейския съюз са на път да не изпълнят целите си за намаляване на емисиите до 2030 г.

Климатичната конференция COP31 започва в Турция на фона на опасения от необратими последици за планетата

Какви ще бъдат основните теми на COP31?

По време на срещата на лидерите държавните и правителствените ръководители традиционно позират за обща снимка и произнасят речи, в които представят климатичните приоритети на страните си, обявяват нови ангажименти и често призовават останалите държави към по-решителни действия.

Макар отсъстващите лидери да не са посочили причините за решението си, вероятно натоварените им графици и конкуриращите се вътрешнополитически и международни приоритети затрудняват участието им.

Тазгодишната климатична конференция се организира съвместно от Турция и Австралия. Двете държави могат да предложат основните насоки на дискусиите, но окончателният дневен ред се определя от участващите страни.

Турският министър на околната среда и климатичните промени Мурат Курум, който ще председателства конференцията, вече е изразил желанието си COP31 да се съсредоточи върху превръщането на съществуващите климатични ангажименти в конкретни действия, вместо върху определянето на нови цели.

Очаква се електрификацията и намаляването на отпадъците да бъдат сред водещите теми. Много държави от ЕС вероятно ще поставят акцент върху значението на възобновяемите енергийни източници и прехода към икономика, която постепенно се отказва от изкопаемите горива.

„Ако политическите лидери искат да влияят върху посоката на глобалния преход, присъствието им на подобни форуми е добро начало“, коментира Мартинели.

COP30 в Бразилия: Консенсус без реален пробив в полза на климата

Ще присъства ли Тръмп на COP31?

Германия, Франция, Испания, Италия, Дания, Ирландия и Нидерландия няма да бъдат представени от своите лидери на срещата на върха. Тези държави обаче участват в по-широката конференция чрез правителствени представители и преговарящи, които ще имат ключова роля при изготвянето на заключителното споразумение.

Документът, който традиционно се приема след дни на напрегнати преговори, определя как страните ще координират действията си срещу климатичните промени, ще оценяват постигнатия напредък, ще следят за изпълнението на взаимните си ангажименти и ще прилагат Парижкото споразумение, прието на COP21 през 2015 г.

Европейският съюз ще бъде официално представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която ще произнесе реч днес.

За втора поредна година на конференцията няма да присъства официална делегация на американската изпълнителна власт, след като президентът Доналд Тръмп оттегли страната от климатичните преговори, определяйки климатичните промени като „измама“.

След победата на демократите на междинните избори миналата седмица обаче делегация от 19 членове на Конгреса взе решение в последния момент да участва в COP31.

Групата е организирана от Института на Коалицията за устойчива енергия и околна среда (SEEC Institute) – независим от партийните структури аналитичен център.

Според организацията конгресмените ще се срещнат с представители на институциите, гражданското общество и бизнеса, за да проучат възможностите за подновяване на американското участие в международните политики в областта на климата, енергетиката и икономиката.

Светът трябва да намали емисиите с 18% до 2030 г., за да ограничи глобалното затопляне, предупреждава ООН

Кои европейски държави изостават от климатичните си цели?

В доклад, публикуван по време на COP31, Европейската комисия оценява напредъка на държавите членки по националните им планове за намаляване на емисиите на парникови газове.

Анализът показва, че Италия, Хърватия и Кипър вече са надхвърлили определените им нива на емисии за периода 2021–2025 г., докато Австрия, Германия, Ирландия, Литва, Малта и Швеция са изложени на риск да не постигнат целите си за 2030 г.

Европейската комисия ще поиска от деветте държави да представят коригиращи планове за ускоряване на прилагането и разработването на мерки и инвестиции за ограничаване на емисиите.

Еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра ще изпрати писма до всички девет страни с искане в срок от три месеца да предложат конкретни действия за връщане към предвидената траектория за постигане на климатичните цели.

Според предварителните данни, публикувани от Брюксел, нетните емисии на парникови газове в ЕС са намалели с 1,6% през миналата година спрямо 2024 г. В момента емисиите на 27-те държави членки са с 39% под равнищата от 1990 г.

Европейският съюз си е поставил за цел да намали емисиите с 90% до 2040 г. и да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г.

Екологични организации обаче обвиняват Брюксел в отстъпление от климатичните му амбиции през последните две години заради многократното облекчаване на екологичните регулации за бизнеса.