Близо 200 държави – всички страни по климатичната конвенция на ООН – постигнаха ново споразумение за борба с климатичните промени по време на COP30, годишната климатична среща на ООН, проведена в Белем, Бразилия.

Голяма част от делегациите обаче остават разочаровани, защото финалният текст не включва нови мерки за изкопаемите горива или спиране на обезлесяването.

COP30 е 30-ата годишна климатична конференция на ООН. COP идва от Conference of the Parties – „Конференция на страните“, подписали първоначалното климатично споразумение на ООН от 1992 г. Почти 200 държави участват, пише BBC.

Форумът трябваше да се проведе от 10 до 21 ноември, но разговорите продължиха и в събота, 22 ноември. Световните лидери се събраха още на 6 и 7 ноември.

Страната домакин се избира от участниците по ротация. Това беше първата климатична конференция, проведена на територията на Бразилия.

Изборът на Белем – град, който се намира на ръба на Амазония – обаче доведе до сериозни логистични проблеми:

Много делегации изпитаха трудности да намерят достъпно настаняване, а по-бедните държави предупредиха, че високите разходи могат да попречат на участието им.

Допълнително напрежение предизвика решението да се разчисти част от Амазония, за да бъде изграден път до мястото на срещата.

В същия период Бразилия продължаваше да издава нови лицензи за добив на нефт и газ – ход, който рязко контрастираше с климатичните цели на форума.

ООН: Човечеството пропусна климатичната цел от 1.5°C, но все още има време да промени посоката

Кой присъства – и кой липсваше?

Сред присъстващите бяха британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. На място бяха и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Принц Уилям говори от името на крал Чарлз и предупреди за „бързо наближаващите климатични рискове“.

Сред отсъстващите бяха двама ключови лидери – китайският президент Си Дзинпин и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Китай и САЩ са най-големите световни замърсители.

САЩ не изпратиха федерални представители, но щатски лидери и местни управници все пак участваха. Общо делегации от над 190 държави присъстваха на форума, заедно с учени, активисти и журналисти.

Както и в предишни години, критици отбелязаха високия брой представители на въглищната, нефтената и газовата индустрия.

Конференцията се проведе в ключов момент, в който глобалните климатични цели са изправени пред сериозни предизвикателства.

През 2015 г. в Париж страните се договориха да ограничат повишаването на температурите до 1.5°C над прединдустриалните нива и да се стремят да ги запазят под 2°C. Научните данни са категорични: разликата между 1.5°C и 2°C може да бъде опустошителна.

Реалността обаче е различна, защото плановете, които държавите представят, не отговарят на поставените цели. Едва една трета от страните са представили нови климатични стратегии до края на октомври.

Гутериш предупреди, че „надхвърлянето на 1.5°C е неизбежно“, но изрази надежда температурите да спаднат до края на века.

Сянката на Тръмп надвисва над COP30 в Бразилия

Какво беше договорено?

Фосилни горива

На COP28 (ОАЕ, 2023 г.) за първи път беше включена фразата за „отдалечаване от изкопаемите горива“. Бразилия настояваше тази формулировка да бъде засилена чрез конкретен план.

Резултатът – финалният текст само припомня предходното споразумение, без да добавя нови стъпки за постигането му.

Бразилия обяви собствен доброволен „път към отказ от изкопаеми горива“, но той остава извън основното решение.

Финансиране

По време на COP29 богатите държави обещаха да осигуряват поне 300 млрд. долара годишно до 2035 г. за подпомагане на по-бедните страни – значително под нужните средства.

Целта е сумата да достигне 1.3 трилиона долара чрез публични и частни инвестиции. Бразилия предложи схема за достигането на тази цел.

На COP30 страните договориха трикратно увеличение на финансирането за адаптация до 2035 г. Но остава неясно колко от средствата ще бъдат публични, след като богатите страни системно не изпълняват обещанията си.

Бразилия представи и фонда Tropical Forests Forever, който има за цел да събере 125 млрд. долара за опазване на тропическите гори. Идеята е страните да бъдат възнаграждавани, когато опазват горите си.

Великобритания отказа да вложи държавни средства към момента, но заяви, че ще насърчава частни инвестиции.

Бразилия планира и план за изпълнение на обещанието за спиране и обръщане на обезлесяването до 2030 г., поето на COP26 в Глазгоу. Но и това не влезе във финалното споразумение.

Сблъсъци между протестиращи и охрана на климатичната конференция COP30 в Белем

Ще има ли COP30 реален ефект?

Климатичните преговори работят по принципа на консенсуса – всички държави трябва да се съгласят. Това прави процеса бавен, труден и често фрустриращ.

Тази година фонът беше още по-напрегнат заради климатичния скептицизъм в администрацията на Тръмп. Американският президент обеща повече сондажи за нефт и газ и излизане от Парижкото споразумение.

Активисти като Грета Тунберг от години определят COP срещите като „greenwashing“.

Истината е, че предишните конференции реално са донесли ключови глобални споразумения, които ускоряват климатичните действия в световен мащаб. Парижкото споразумение например води до почти универсални климатични политики.

Но общата оценка на учените и наблюдателите е, че договореното на COP30 едва ли ще промени курса на световните емисии.