Търсите подход към климатичната дипломация, съвместим със светоусещането на Доналд Тръмп? Лидерите на европейската крайна десница могат да ви помогнат.

Доналд Тръмп планира отново да оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение след завръщането си в Белия дом. А европейските автократични лидери представиха свои аргументи за защита на някои мерки за забавяне на глобалното затопляне в първите дни на тазгодишната среща на върха за климата, известна като COP29.

В Европа, както и навсякъде другаде, десният популизъм корелира с по-слаби мерки по отношение на климатичните промени. Но правителствата от Италия до Турция намериха аргументи в полза на глобалното сътрудничество за ограничаване на покачването на температурите - от оползотворяване на икономически възможности до опасения, че климатичните бедствия ще накарат повече мигранти да тръгнат към Европа.

Някои — страната домакин на COP29 Азербайджан е главният сред тях — също така виждат срещите на високо равнище за климата като шанс за „зелено изпиране“ на своя авторитаризъм или индустрии с изкопаеми горива. Тъй като ключови центристки фигури като Олаф Шолц от Германия и Еманюел Макрон от Франция пропуснаха срещата на върха, тези разкази доминират в европейското присъствие на COP29 тази седмица.

Но как европейските популисти свързват глобалните климатични действия с начина, по който виждат света?

POLITICO дава отговор на този въпрос.

Екологичния преход в ЕС: Кой поръчва музиката и кой плаща сметката?

1. Правене на пари

От електрически превозни средства до слънчеви панели, икономиката на чистите технологии процъфтява. И лидерите, работещи под лозунга „Да направим отново икономиката ни велика“, искат да си гарантират, че ще се включат в нея.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан започва речта си на COP29 във вторник с обичайните си предупреждения срещу обременяващи зелени разпоредби и призив „да продължим да използваме изкопаеми горива, като същевременно продължаваме с действията за климата“. Но едновременно с това той бързо започва да се хвали с мощта на страната си в областта на чистите технологии.

„Позиционираме се като важен играч в разработването на електрически превозни средства и съхранението на електричество“, казва той пред колегите си.

Старши преговарящ по климата от европейското дясно политическо пространство коментира пред изданието:

„Нашите компании виждат, че могат да правят пари от зеления преход. И колкото по-рано започнете трансформацията, толкова по-голям победител ще бъдете като компания или държава.“

Смятате, че миграционните политики на Тръмп са крайни? Погледнете ЕС!

2. Намаляване на имиграцията

Обещанието за ограничаване на имиграцията - особено неразрешеното преминаване на границата - е централен стълб на десните предизборни кампании. А климатичните бедствия, покачването на морското равнище и влошаващите се суши се очаква да преместят стотици милиони през следващите десетилетия.

Италианското правителство под ръководството на премиера Джорджия Мелони, лидер на партия с корени от фашизма, се хваща за връзката между миграцията и глобалното затопляне, за да обоснове финансирането на действия за климата в Африка и други развиващи се страни. Италия има планове да разшири своето икономическо и енергийно сътрудничество с Африка, за да стимулира растежа на работните места и инфраструктурата, както и влиянието на Рим на континента. Трябва да се отбележи, че в стратегията на правителството изрично се посочва, че планът ще помогне да се даде на африканците „правото да не бъдат принуждавани да мигрират“.

Осигуряването на финансиране е част от този подход. Миналата година Италия неочаквано внесе 100 милиона евро в нов фонд за страни, засегнати от климатични бедствия, а Мелони създаде паричен фонд от 4 милиарда евро за финансиране на действия в областта на климата в развиващите се страни, особено в Африка.

Говорейки на COP29, фокусиран върху финансирането, Мелони посочва, че „Италия възнамерява да продължи да изпълнява своята роля“.

Следващият американски президент може да се поучи от това.

„Деградацията на земята в резултат на изменението на климата ще създаде огромни количества миграция. И това е тема, която е от решаващо значение за администрацията на Тръмп“, посочва друг представител на дясно европейско правителство пред POLITICO.

Ядрена енергетика в ЕС: Каква е позицията на страните членки?

3. Насърчаване на ядрената енергия

Десните избиратели са склонни да харесват идеята за ядрени мощности - чист, макар и противоречив източник на енергия. Вземете САЩ - повече републиканци, отколкото демократи гледат положително на на тях.

Много лидери - включително Орбан и Мелони - насърчават развитието на ядрената енергия в своите речи на COP29.

Президентът на Полша Анджей Дуда, член на дясната партия „Право и справедливост", е сред онези, които разгласяват предимствата на ядрената енергия в Баку.

„Вярвам, че ядрената енергия е бъдещето. Само тя ще ни помогне да постигнем нашите климатични цели и ще гарантираме чиста, безопасна и стабилна енергия“, казва той.

„Ядрената енергия е от решаващо значение по пътя към климатична неутралност“, съгласен е президентът на Словакия Петер Пелегрини.

Преходът към зелена енергия – Европа между чука и наковалнята

4. Защита на своя ъгъл

Имиграцията е само един пример за това как европейските десни лидери вплитат ключовите си приоритети в климатичната си реторика на COP29.

Орбан обича да се представя като политик, който защитава европейските фермери от прекалено ревностното законодателство в областта на климата. Обръщайки се срещу зелената „идеология“ в речта си, той казва:

„Не можем да пожертваме нашата индустрия. Цената на изменението на климата не трябва да се плаща от нашите фермери. Не можем да налагаме нереалистични квоти или обременителни правила на фермерите.“

Междувременно Анджей Дуда използва речта си, за да свърже притесненията на Полша за Русия с глобалното затопляне и влошаването на околната среда. Той казва на колегите си лидери, че „руската агресия срещу Украйна ни показа, че въоръжените конфликти също водят до сериозни екологични щети и замърсяване“.

Илхам Алиев, автократичният президент на Азербайджан, пък обвинява Запада в „лицемерие“. Защитавайки зависимостта на страната си от износа на изкопаеми горива, той акцентира, че европейците с готовност ги купуват.

POLITICO: Истинският победител от изборите в САЩ е крайната десница в Европа

5. Претенции за лидерство

Много лидери използват срещите на върха за климата, за да се похвалят с усилията на своите страни. За десни и автократични правителства конференциите също така предоставят възможност да се представят като честни членове на глобалната общност.

Руският премиер Михаил Мишустин не споменава бруталната война, която страната му води срещу Украйна. Вместо това изразява загриженост за „благосъстоянието на бъдещите поколения“ и обещава да се бори с изменението на климата. (Русия е петият по големина емитер в света на затоплящи планетата парникови газове.)

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи страната си за домакин на COP31 през 2026 г., въпреки че ратифицира Парижкото споразумение едва преди три години.

Дори Дуда, чиято партия се опита да блокира ключови усилия на ЕС за климата, докато беше на власт, се опитва да изпере имиджа си по време на своята реч, като казва:

„По време на моето президентство в Полша работих, за да запазя дневния ред на политиката в областта на климата високо в списъка с приоритети на моята страна. Радвам се, че имах удоволствието лично да ратифицирам Парижкото споразумение през 2016 г.“

Но десните лидери все пак внимават да не отвеждат твърденията си за лидерство на полето на климата твърде далеч, поръсвайки речите си с призиви за „здрав разум“ и „реализъм“ в зеления преход – за да не бъдат сбъркани със зелени идеолози.