Макар че нито един европейски лидер или бюрократ не е заплашвал да депортира 20 милиона души или да забрани влизането на мюсюлманите - може би с изключение на любимия европеец на бившия президент Доналд Тръмп, Виктор Орбан - ЕС и републиканецът са по-близки по въпросите за миграцията, отколкото може да се предположи.

Страните от ЕС поотделно настояват за ограничаване на миграцията след значителния ръст на подкрепата за антиимигрантски партии на различни европейски избори тази година. Въпреки че в повечето случаи те избягват расистката и ксенофобска реторика, която Тръмп използва, за да описва имигрантите, позициите им всъщност не са толкова различни. На срещата в Брюксел лидерите на ЕС прекараха часове в обсъждане на центровете за обработка на мигранти, по-бързите депортации и „хибридната война“ на враждебни сили, които използват мигрантите, за да дестабилизират страните от ЕС.

„В Европа духа нов вятър“, заяви лидерът на нидерландската антиислямска и антиимигрантска популистка „Партия на свободата” на Герт Вилдерс в четвъртък.

Миграцията е на преден план за европейските политици от 2015 г. насам, когато повече от един милион мигранти, много от които сирийци, бягащи от война, си проправиха път към блока. През последвалото десетилетие колективът на ЕС премина от позицията „можем да се справим“ на бившия германски канцлер Ангела Меркел към опити да отблъсне новопристигащите от границата на ЕС изобщо. През 2023 г. малко под 300 000 души успяха да стигнат до континента. Тази година граничната агенция на ЕС - Frontex - изчислява, че около 160 000 мигранти са достигнали Европа.

През последните месеци близо дузина европейски държави въведоха някаква форма на гранични ограничения в опит да възпрат мигрантите, бежанците и търсещите убежище. Полша обяви временно спиране на обработката на молби за убежище от мигранти, пристигащи от съседна Беларус, като се позова на заплаха за сигурността. Германският министър Олаф Шолц въведе граничен контрол това лято, за да спре мигрантите без документи да преминават в Германия, след като сириец намушка с нож единадесет души, убивайки трима. Шест други държави, сред които Италия, Франция и Австрия, също въведоха гранични проверки.

Някои анализатори твърдят, че ако Тръмп се върне в Белия дом, това ще даде повече вятър в платната на онези, чиито амбиции по отношение на миграцията съвпадат с тези на неговата администрация.

Промяна на парадигмата: Обратният завой на Швеция по отношение на мигрантите

„Със сигурност много държави членки, които настояваха за рестриктивен подход към миграцията, ще следят много внимателно американските избори. Това ще им даде допълнителни козове за преговори, за да прокарат предпочитанията си в ЕС“, казва Алберто-Хорст Нийдхард, ръководител на отдела за европейска миграция и многообразие в Центъра за европейска политика, пред POLITICO.

Връщания и депортации

Неясната терминология около „центровете за връщане“ и „центровете за обработка“ много напомня „Програмата за защита от мигрантите“ на Тръмп. Инициативата, разговорно известна като „Остани в Мексико“, влезе в сила през 2019 г. и принуди десетки хиляди мигранти от немексикански произход да се върнат през границата на САЩ в Мексико, за да изчакат там решенията за миграция.

В писмо до лидерите тази седмица ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен подкрепи идеята за така наречените от нея „центрове за връщане“ - сгради за задържане на мигранти в държави извън ЕС.

В същото време италианският министър-председател Джорджия Мелони откри „центрове за обработка“ в Албания, където ще бъдат транспортирани хората, насочили се към Италия. Това е подобен подход като този на Австралия, която изпраща търсещите убежище в Папуа Нова Гвинея, за да бъдат обработени молбите им.

Междувременно Франция настоява за промяна на законодателството на ЕС, за да се улесни депортирането в трети страни. ЕС вече разполага с хиляди километри физическа ограда по външните си граници - съоръжение, което далеч надхвърля шумно рекламираната, но провалена гранична стена на Тръмп с Мексико.

Някои експерти твърдят, че популяризирането на твърдолинейната реторика води до промени в политиката, които са в полза на европейската десница.

„Ако слушате Орбан и Мелони, а на моменти и други като френския крайно десен лидер Марин Льо Пен, реториката е толкова сурова и злобна, колкото това, което чуваме от политици като Тръмп в САЩ“, казва Джудит Съндърланд, асоцииран директор за Европа и Централна Азия в Human Rights Watch.

Промените в политиката на ЕС също така имат сходни цели с тези на Тръмп: Намаляване на броя на новопристигащите и изпращане на хората обратно в страните им на произход, дори ако тези места са потенциално нестабилни или опасни.

„Трябва да признаем, че сегашните решения не работят“, казва дипломат от ЕС пред POLITICO.

Защо Западна Африка се превръща в гореща точка на световния тероризъм

Това е оценка, с която Тръмп и много лидери на ЕС биха се съгласили.

Различни думи, еднакви цели

Основната разлика обаче е в стила и тона. Европейците са склонни да заобикалят спорните въпроси на пръсти. Пример за това е думата с „д“: „Депортации“.

За Тръмп, който обеща да депортира между 15 и 20 милиона души от САЩ, ако бъде преизбран през ноември, използването ѝ е почетен знак.

„Ако сте влезли нелегално, трябва да бъдете задържани незабавно и депортирани“, изтъква кандидатът за президент на републиканците на митинг през юли. „Ето защо, за да запазим семействата си в безопасност, платформата на републиканците обещава да започне най-голямата операция по депортиране в историята на нашата страна.“

За европейските лидери и длъжностни лица обаче думата с „д“ (която за мнозина в Европа е свързана с нацистките депортации в лагерите на смъртта по време на Втората световна война) е почти табу. Представителите на блока говорят внимателно за „връщания“ или „центрове за връщане“, за да опишат затворените лагери или центровете за задържане, които са създали извън ЕС. А когато става въпрос за описване на начина, по който мигрантите достигат до границите на блока, те отново са склонни да пипат внимателно.

Докато Тръмп няма никакви угризения да квалифицира някои мигранти като „нелегални“ и да осъжда „незаконната имиграция“, в ЕС миграцията, която не идва през летища или други официални маршрути, официално се описва като „нередовна“.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан е единственият лидер на ЕС, който се противопоставя на тенденцията, като се отказва от европейските любезности и напълно възприема реториката в стил Тръмп. По-рано този месец той се зарече да изпрати мигрантите с автобуси до Брюксел, копирайки подобно обещание на губернатора на Флорида Рон ДеСантис, който се зарече да изсипе мигрантите отсвоя щат до Мартас Винярд, шикозно място за почивка в Масачузетс.

Полша и Унгария спъват реформата на ЕС в областта на миграцията

Троянски кон за консерваторите

Но не всичко върви гладко за европейските хардлайнери в областта на миграцията - някои лидери се сблъскват с неуспехи в реално време.

Тази седмица Мелони обяви миграционната политика на Италия за „модел за Европа“. Но в четвъртък, докато тя си говореше с други европейски лидери в Брюксел, нейните офшорни центрове за задържане в Албания се сблъскаха с първото си препятствие.

Четирима от 16-те мигранти, изпратени в Албания, вече са качени на лодка обратно за Италия, тъй като са деца или са смятани за уязвими (само възрастни мъже, които не са смятани за уязвими, могат да бъдат отведени в Албания след проверка в морето съгласно правилата на самата Италия).

Опозиционните групи и неправителствените организации веднага нарекоха проекта провал.

„Той ще има много реални последици за хората по света, потенциално, защото тези трети страни гледат какво прави ЕС с тях и си казват: Ами, знаете ли, защо ние трябва да гарантираме правата на хората?“, казва Съндърланд от Human Rights Watch.

По-голямата загриженост на някои критици е, че острата реторика и мерките по отношение на миграцията ще отворят вратата за други политики.

„Миграцията наистина се превърна в троянски кон за консервативните сили, за да прокарат програма, която излиза извън рамките на миграцията“, смята Нийдхардт от Центъра за европейска политика.