Преди няколко седмици джихадисти се промъкват незабелязано в столицата на Мали и нанасят удар точно преди началото на молитвата. Те убиват десетки студенти в елитна полицейска академия, нахлуват на летището в Бамако и успяват да подпалят президентския самолет.

Нападението на 17 септември е най-демонстративното от 2016 г. насам в столица на държава от Сахел - огромен сух регион, простиращ се в Субсахарска Африка на юг от пустинята Сахара. То показва, че джихадистките групировки, свързани с „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, чието въстание в предимно селски райони уби хиляди цивилни и разсели милиони в Буркина Фасо, Мали и Нигер, могат да нанесат удар и в сърцето на властта.

Засенчен от войните в Украйна, Близкия изток и Судан, конфликтът в Сахел рядко привлича вниманието на световните медии, но въпреки това допринася за рязкото увеличаване на миграцията от региона към Европа в момент, когато антиимигрантските крайнодесни партии са във възход, а някои държави от ЕС затягат границите си.

По данни на Международната организация по миграция (МОМ) към ООН маршрутът към Европа, по който броят на мигрантите се е увеличил рязко тази година, е през крайбрежните държави на Западна Африка към Канарските острови в Испания. Данните сочат също така, че броят на мигрантите, пристигащи в Европа от страните от Сахел (Буркина, Чад, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сенегал) е нараснал с 62% до 17 300 през първите шест месеца на 2024 г. от 10 700 година по-рано - увеличение, за което ООН и МОМ обвиняват конфликтите и климатичните промени.

Дипломати и експерти коментират пред Reuters, че териториите под контрола на джихадистите рискуват да се превърнат в полигони за обучение и стартови площадки за нови нападения срещу големи градове като Бамако или съседни държави и западни цели в региона и извън него.

Джихадисткото насилие, особено тежките поражения, които то нанесе на правителствените войски, беше основен фактор за вълната от военни преврати от 2020 г. насам срещу подкрепяните от Запада правителства в Буркина Фасо, Мали и Нигер - държавите в сърцето на Сахел. Военните хунти, които ги замениха, оттогава смениха френската и американската военна помощ с руска, главно от наемническите отряди на „Вагнер“, но и те започнаха да губят позиции.

„Наистина не виждам как режимите в Мали, Нигер и Буркина могат да се задържат завинаги. В крайна сметка един от тях ще падне или един от тях ще загуби значителна част от територията си, което се случи вече в Буркина Фасо“, казва Калеб Вайс, редактор в Long War Journal и експерт по джихадистки групировки. „Тогава ще имаме работа с джихадистка държава или няколко джихадистки държави в Сахел“.

Валутна криза и инфлация: Икономика №1 на Африка затъва

Гореща точка за глобалния тероризъм

Западните сили, които преди това инвестираха много усилия в опити да се преборят с джихадистите, разполагат с много малък капацитет на място, особено след като миналата година хунтата в Нигер нареди на САЩ да напуснат обширната база за безпилотни самолети в пустинята Агадес. Американските войски и Централното разузнавателно управление (ЦРУ) използваха безпилотни летателни апарати за проследяване на джихадистите и обменяха разузнавателна информация със съюзници като французите, които нанасяха въздушни удари срещу тях, и западноафриканските армии.

Но американците бяха изгонени, след като разгневиха превратаджиите в Нигер, като отказаха да споделят разузнавателна информация и ги предупредиха да не работят с руснаците. САЩ все още търсят място, където да пренасочат активите си.

„Никой друг не запълни празнината, за да осигури ефективно въздушно наблюдение или въздушна подкрепа, така че джихадистите се движат свободно в тези три държави“, казва Васим Наср, старши научен сътрудник в The Soufan Center, мозъчен тръст в Ню Йорк.

Анализ на Reuters на данни от американската група за наблюдение на кризи Armed Conflict Location & Event Data (ACLED) установява, че броят на насилствените събития с участието на джихадистки групи в Буркина Фасо, Мали и Нигер почти се е удвоил от 2021 г. насам. От началото на тази година са регистрирани средно по 224 нападения на месец, в сравнение със 128 през 2021 г.

Инса Муса Ба Сане, регионален координатор по въпросите на миграцията и разселването към Международната федерация на Червения кръст, коментира, че конфликтът е основен фактор за увеличаването на миграцията от западноафриканското крайбрежие, като по маршрута се наблюдава нарастващ брой жени и семейства.

„Конфликтите са в основата на проблема, в съчетание с последиците от изменението на климата“, смята той, описвайки как наводненията и засушаванията допринасят за насилието и водят до изселване от селските към градските райони.

В Буркина Фасо, може би най-засегнатата държава, джихадисти, свързани с „Ал Кайда“, избиха стотици цивилни за един ден на 24 август в град Барсалохо, на два часа от столицата Уагадугу. Институтът за икономика и мир (IEP) в Сидни съобщи, че страната за първи път тази година е начело на неговия Глобален индекс на тероризма, като смъртните случаи са се увеличили с 68% до 1907 - една четвърт от всички смъртни случаи, свързани с тероризъм в света. По данни на ООН около половината от територията на Буркина Фасо вече е извън контрола на правителството, което е фактор, допринасящ за бързото нарастване на броя на разселените лица.

„Двете големи терористични групи ветерани набират сила. Заплахата се разпространява географски“, предупреждава Сейдик Аба, президент на мозъчния тръст CIRES в Париж, визирайки „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“.

Експертна група на ООН, която наблюдава дейността на двете организации, изчислява, че JNIM, фракция, свързана с „Ал Кайда“, която е най-активна в Сахел, има 5000-6000 бойци, докато 2000-3000 бойци са свързани с „Ислямска държава“. Обявената им цел е да установят ислямско управление.

Джихадистите използват комбинация от принуда и предлагане на основни услуги, включително местни съдилища, за да установят своите системи на управление над селските общности, които отдавна се оплакват от пренебрегване от страна на слабите, корумпирани централни правителства.

Уестърнизация или защо военните компании от ЦИЕ се насочват към Африка

Сценарий за стартова площадка

Джихадистките групировки действат в различни райони, като понякога се сражават помежду си, въпреки че са сключили и локални пактове за ненападение, се казва в докладите на експертите на ООН. Групите получават известна финансова подкрепа, обучение и насоки от съответните си глобални ръководства, но също така събират данъци в контролираните от тях райони и конфискуват оръжия след битки с правителствените сили.

Европейските правителства са разделени по въпроса как да реагират на конфликта. Южноевропейските държави, които приемат най-много мигранти, подкрепят поддържането на отворена комуникация с хунтите, докато други се противопоставят поради опасения, свързани с правата на човека и демокрацията, коментират пред Reurters дипломати от региона. Но дори и Европа да се споразумее за общ подход, тя не разполага с военния капацитет и политическите отношения, за да помогне, тъй като сахелианските страни не искат западния принос.

„Нямаме никакво влияние върху екстремистките групи в тези страни “, казва генерал Рон Смитс, ръководител на нидерландските специални сили.

Другото голямо притеснение за западните държави е потенциалът Сахел да се превърне в база за глобален джихад, както в миналото Афганистан или Либия.

„Всички тези насилствени екстремистки организации наистина имат стремеж да атакуват Съединените щати“, посочва пред репортери този месец генерал Майкъл Лангли, ръководител на Африканското командване на САЩ.

Други официални лица и експерти обаче твърдят, че групировките все още не са заявили интерес към извършване на нападения в Европа или САЩ.

Уил Линдър, пенсиониран офицер от ЦРУ, който ръководи консултантска компания за оценка на риска, посочва пред информационната агенция, че нападенията в Бамако и Барсалохо показват, че усилията на хунтите в Мали и Буркина Фасо за укрепване на сигурността се провалят.

„Ръководствата на двете страни наистина се нуждаят от нови стратегии за противодействие на джихадистките бунтове“, категоричен е той.