От създаването му от пепелищата на Втората световна война, когато голяма част от света все още е под колониално управление, Съветът за сигурност на ООН е доминиран само от пет държави - САЩ, Китай, Русия, Франция и Обединеното кралство.

Днес страните от целия свят се редуват в Съвета като непостоянни членове, но нито една страна от Близкия изток, Африка, Латинска Америка или Карибския басейн няма решаващото право на вето на постоянните членове. То позволява на постоянните членове, известни като P5, да блокират всяка резолюция - от мисии за поддържане на мира до санкции - в защита на своите национални интереси и външнополитически решения.

Съществува обаче нов стремеж за реформиране на този световен ред от колониалната епоха.

Докато световните лидери се подготвят да се завърнат в централата на ООН за годишната Генерална асамблея през септември, президентът на Сиера Леоне Джулиъс Маада Био отново припомня, че Африка отдавна настоява за реформиране на Съвета, включително за две нови места за постоянни членове от африкански държави.

„Африканските въпроси заемат почти 50% от ежедневната работа на съвета, както и по-голямата част от резолюциите му относно мира и сигурността. Континентът също така е дом на повече от една четвърт от държавите членки на ООН и на повече от един милиард души, но остава крайно недостатъчно представен в този жизненоважен орган на ООН“, категоричен е Био на среща на високо равнище през август, цитиран от CNN.

Сиера Леоне представлява Африканската група в ООН, съставена от 54 държави от континента.

Високопоставен дипломат в ООН обяснява пред медията, че в момента Африка има голямо влияние сред страните от групата P5, които са крайните арбитри за всяка реформа, докато Русия и САЩ се борят за влияние на континента.

Съветът, който отговаря за поддържането на световния мир и сигурност, има правомощията да изпраща мироопазващи мисии, да разрешава употребата на сила, да налага санкции и да приема резолюции - много от които се радват на голяма ефективност въпреки многото задънени улици по отношение на нахлуването на Русия в Украйна и войната между Израел и „Хамас“. Повече от дузина рецензирани проучвания установяват, че по-голямата част от мироопазващите мисии на ООН са помогнали за ограничаване на насилието и намаляване на конфликтите в страни като Сиера Леоне.

Продължаващият с години стремеж за реформиране на най-мощния орган на ООН набира политическа скорост: Президентът на САЩ Джо Байдън дори изтъкна необходимостта от постоянни места за Африка, Латинска Америка и Карибския басейн по време на речта си пред ООН през 2022 г. Някои дипломати са оптимистично настроени, че по време на общите дебати през септември - когато националните лидери се обръщат към асамблеята и които ООН се надява да бъдат използвани като критичен момент за размисъл относно бъдещето на многостранната система - ще бъде постигнат консенсус около пътна карта за реформа на Съвета за сигурност.

В проектодокумента на срещата на върха, „Пакт за бъдещето“, се признава необходимостта от поправяне на „историческата несправедливост спрямо Африка като приоритет“ и специалния статут на континента в преговорите занапред.

„За първи път сега виждаме движение“, казва Александър Маршик, австрийският пратеник на ООН, който е съпредседател на междуправителствената група за преговори към Съвета за сигурност. Групата обсъжда реформата от 20 години.

Русия и Китай блокираха санкциите на ООН срещу Северна Корея

Макар че през септември е малко вероятно да се стигне до разширяване на съвета, „може би ще видим път, план за това как да се осъществи разширяването в разумен срок“, смята Маршик.

Във вторник Общото събрание прие устно решение, с което потвърди централната си роля по отношение на реформата на съвета, и гласува въпросът да бъде включен в дневния ред на предстоящата сесия.

Растяща безизходица

Дълбоките разногласия между постоянните членове доведоха до нарастващо разочарование от неспособността на Съвета за сигурност да се справи с най-големите световни проблеми - от кървавите конфликти в Газа и Украйна до заплахата от ядрени оръжия и изменението на климата.

„САЩ и Русия често упражняват правото си на вето, за да защитят държава-клиент, в случая с Израел или Сирия, или за да защитят собствените си национални интереси, както в случая с руското вето по отношение на Украйна“, казва пред CNN Анджали Даял, експерт по ООН и доцент по международна политика в Fordham University. „От 1989 г. насам Франция и Обединеното кралство са ограничили използването на правото си на вето. Но в годините след края на Студената война САЩ, Русия и Китай използваха залата, за да освободят от отговорност своите съюзници и да се предпазят от последиците от непопулярните си външнополитически решения“.

Сред постоянните членове на съвета и дипломатите в залите на емблематичния комплекс на ООН в центъра на Манхатън има съгласие, че е време за еволюция. Но съперничеството и националните интереси на 193-те държави членки на ООН блокират опитите за промяна, тъй като те се затрудняват да постигнат съгласие за това кои страни да бъдат включени, за мащаба на разширяването на постоянните и непостоянните членове; и как ще изглеждат правомощията им в съвета.

Бразилия и Индия например биха искали да имат постоянни места в съвета - перспектива, която няма да се хареса на дългогодишните съперници на Индия, Пакистан и Китай, или на Аржентина и Мексико в случая с Бразилия, казва дипломат от ООН пред CNN.

Десетгодишен дебат

Освен стремежа на Африканския съюз за две постоянни и две допълнителни непостоянни места в съвета, има поне пет други групи от държави членки на ООН, които имат свои собствени идеи за това как трябва да изглежда реформата.

„Това е разговор, който се води от десетилетия“, посочва Даниел Форти, старши анализатор в Кризисната група на ООН. „Дипломатите не са постигнали съгласие по формулата как да разширят съвета по начин, който да бъде одобрен от мнозинството от две трети плюс Вашингтон, Москва и Пекин.“

По думите му има „по-голям политически импулс, но това не означава, че непременно сме с една стъпка по-близо до постигането на реформа“.

Разширяването е възможно, казват застъпниците на идеята, като посочват 1963 г., когато Съветът е разширен от 10 на 15 държави членки.