Швеция често е смятана за либерална утопия както в самата Европа, така и извън нея. 10,5-милионната страна е известна със стабилната си икономика, високото качество на живот и отвореното и прогресивно общество.

Тази репутация на приемане и толерантност се прояви през 2014 г., когато в Швеция и други части на Европа започнаха масово да пристигат търсещи убежище от разкъсваните от войни райони на Близкия изток, особено от Сирия. По това време тогавашният министър-председател на страната Фредрик Райнфелд помоли гражданите да „проявят толерантност“, като се обърна към тях с думите: „Знам, че това ще предизвика търкания. Затова призовавам шведския народ да прояви търпение и да отвори сърцата си“.

Според данните през 2014 г. в Швеция са регистрирани 81 301 лица, търсещи убежище. До 2015 г. този брой се е удвоил до почти 163 000 и през ноември същата година Швеция заяви, че се нуждае от „отдих“.

„Боли ме, че Швеция вече не е способна да приема търсещи убежище на високото ниво, на което го правихме. Просто не можем повече“, заявява министър-председателят Стефан Льофвен на станалата вече известна пресконференция, на която той избухна в сълзи, припомня CNBC.

Оттогава имиграционната политика на Швеция е еднопосочна. Тя стана по-строга при лявоцентристкото коалиционно правителство, което беше на власт до края на 2022 г., и още по-строга при сегашната консервативна администрация, водена от дясноцентристката „Умерена партия“, подкрепяна от крайнодесните „Шведски демократи“.

Младежите в Европа търсят решение на проблемите си в крайната десница

„Промяна на парадигмата“

Под егидата на националистическата партия шведското правителство възприема все по-рестриктивна и - според критиците - враждебна позиция по отношение на имиграцията, обръщайки на 180 градуса годините на либерална политика в тази област. То заяви, че прилага „промяна на парадигмата“ в миграционната си политика, като се стреми към „устойчива имиграция“.

Понастоящем около 2,1 млн. жители на Швеция, или 20% от населението, са родени в чужбина, като най-често срещаните страни на раждане извън ЕС са Сирия, Ирак, Иран, Сомалия и Афганистан. Затова сегашното дясноцентристко правителство обяви редица инициативи и политики, насочени към намаляване на т.нар. незаконна - или нерегистрирана - имиграция. Те включват много по-строго законодателство за предоставяне на убежище и по-строги правила за членовете на семействата, които се присъединяват към имигрантите, вече установили се в Швеция. Освен това правителството предложи нови инициативи за депортиране на мигранти (включително чрез финансови стимули) и за увеличаване на правомощията си за отнемане на разрешения за пребиваване.

Стокхолм също така иска да намали значително броя на нискоквалифицираните работници, които се преместват в Швеция. Той въвежда нов закон за имиграцията, според който разрешителни за работа ще се дават само на имигранти, които получават месечна заплата в размер на поне 80% от средната шведска заплата, която в момента е 35 600 шведски крони (приблизително 3 455 долара). Правителството отбелязва обаче, че някои професии, като например домашните помощници, трябва да бъдат изключени от новите изисквания. То не крие, че преразглежда имиграционната си политика, заявявайки, че иска да се бори с измамите и с това, което нарича „общество в сянка“ от мигранти, които нямат законно право да останат в страната.

По този начин Стокхолм се надява да реши това, което описва като „съпътстващи проблеми“, свързани с увеличаването на броя на мигрантите без документи. През последните години в Швеция се наблюдава вълна от насилие и организирана престъпност в имигрантските общности с ниски доходи.

Правителството настоява, че „ще продължи да има стандарти за достоен прием“, но заявява, че „тези, които нямат основания за закрила или друго законно право да останат в Швеция, трябва да бъдат експулсирани“.

Профсъюзите изразяват опасения, че някои от предложенията отиват твърде далеч и ще създадат недостиг на работна ръка в много отрасли, а правозащитните организации твърдят, че мерките водят до маргинализация и правят хората уязвими. Едно от предложенията, наречено „закон за доносниците“, се оказа особено спорно, тъй като предвижда работниците в публичния сектор да докладват на властите за хора без документи.

Якоб Линд, изследовател на международната миграция в университета в Малмьо, Швеция, коментира пред CNBC, че бързият обрат на правителството по отношение на миграционната политика е разстроил шведите, които преди десетилетие са приветствали бежанците, и е оставил много мигранти в неизвестност.

„След 2015 г. имаше огромна мобилизация на гражданското общество около подпомагането и приемането на всички тези хора. След това много от тях се почувстваха изключително предадени, когато изведнъж политиката се промени“, казва Линд. „Преди ноември 2015 г. на хората беше казано „отворете сърцата си“, „ние не строим стени“, че всички трябва да помогнем и всеки трябва да се намеси, и хората го направиха. И тогава правителството смени позицията си. Сега, за да спрат имиграцията, това, то прави по-трудно не само да стигнеш дотук, но и да живееш, когато вече си в Швеция. Така че ситуацията за тези, които бяха допуснати и на които хората помогнаха, стана много бързо, много сложна.“

LinkedIn за млади престъпници - шведската социална система като донор за бандите

Промяна на нагласите

Драматичната промяна в обществените нагласи към имиграцията не е характерна само за Швеция, а обхваща и останалата част от Европа.

Преди десетилетие всички държави членки на Европейския съюз, бяха насърчавани да приемат лица, търсещи убежище, и бежанци, бягащи от конфликтни зони в Близкия изток, най-вече от Сирия, но също и от Ирак и Афганистан. По данни на Агенцията на ООН за бежанците до края на 2016 г. близо 5,2 милиона бежанци и мигранти са достигнали Европа, като само Германия е приела над един милион. Този огромен брой доведе до засилване на антиимиграционните настроения на целия континент и до рязко нарастване на подкрепата за десните партии, които призовават за строги ограничения на имиграцията.

Но правителството на Швеция твърди, че рестриктивните му политики дават резултат. През август Министерството на правосъдието на Швеция обяви, че сега „за първи път от половин век насам има повече емигранти, отколкото имигранти“, като продължава тенденцията за намаляване на броя на търсещите убежище и на издаваните разрешения за пребиваване.

„Швеция е напът да има най-ниския брой търсещи убежище от 1997 г. насам и за първи път от повече от 50 години насам да регистрира нетна емиграция“, се казва в изявление на министерството, което се позовава на информация от Шведската агенция по миграция.

Нетната миграция е разликата между имиграцията към и емиграцията от дадена област за една година. Положителната нетна емиграция означава, че повече хора напускат дадена страна, отколкото се местят в нея.

„Докато броят на търсещите убежище в ЕС се стабилизира на високо ниво, в Швеция той продължава да намалява“, отбелязва шведското министерство на правосъдието, като посочва, че в периода до 28 юли тази година е отчетен 27% спад на молбите за убежище в сравнение със същия период на миналата година.

ЕС се обедини около нови правила за приемане на мигранти

Икономическо въздействие

Швеция може и да се хвали с по-малкия брой имигранти, но според експертитр икономическите ползи са спорни, тъй като сред факторите, които трябва да се вземат предвид, са икономическият растеж, производителността, нарастването на населението и потенциалният недостиг на работна ръка.

Мортен Лунд, главен икономист за Скандинавия в J.P. Morgan, коментира, че новите имиграционни правила на Швеция могат да окажат влияние върху икономиката по редица начини, но „мащабът не е ясен“.

„При равни други условия растежът ще бъде по-нисък - както чрез по-малък прираст на общия брой отработени часове, така вероятно и чрез производителността, тъй като това може да доведе до недостиг на работна ръка в някои отрасли“, казва той.

По думите му ограничителните политики по отношение на миграцията вероятно ще имат леко инфлационно въздействие, макар че „въздействието върху инфлацията може да се окаже скромно и не е сигурно“.

„Недостигът на работна ръка би могъл да доведе до по-висока инфлация, стимулирана от разходите, но, от друга страна, по-малката имиграция води до по-малко потребителско търсене (и следователно до по-ниска инфлация, стимулирана от търсенето). Една интересна област е жилищният пазар. По-малката имиграция ще намали нуждата от нови жилища, като по този начин ще потисне структурния дисбаланс на недостатъчното предлагане на жилища, а оттам би могла да доведе и до по-слабо нарастване на цените“, казва Лунд.