При предходното гласуване за Европейския парламент преди пет години тийнейджърите от целия континент масово излязоха по улиците, за да демонстрират в подкрепа на различни политики за опазване на климата. Те се оплакваха, че нямат думата при вземането на решения, които ще определят живота им за години напред.

„Ще ходим на училище, ако защитите климата“, обявяваха те, оправдавайки дръзкото си пропускане на часовете, за да протестират.

По принцип проучванията показват, че младите хора (обикновено на възраст между 18 и 24 години) в демокрациите от двете страни на Атлантическия океан са склонни да гласуват за по-реформистки настроени, лявоцентристки партии, отколкото за тези вдясно. Ето защо европейските консерватори дълго време се противопоставяха на даването на право на глас на 16 и 17-годишните - въпреки че по-големите тийнейджъри имат право да работят, да управляват превозни средства и да плащат данъци.

И наистина, на изборите за Европейски парламент през 2019 г. най-младите избиратели се включиха масово, като изразиха загрижеността си за глобалното затопляне в това, което наблюдателите нарекоха „зелена вълна“. Една трета от младите хора в Германия, например, тогава гласуваха за Зелените.

Но пет години по-късно историята е съвсем различна. Тези избори за Европейски парламент, които приключиха в неделя, бяха първите, на които германците на 16 години имаха право да гласуват. В Австрия, Белгия, Малта и Гърция 16- или 17-годишните също имаха право да гласуват. Непълнолетните най-накрая имаха думата по въпросите, които ще ги засягат години, ако не и десетилетия напред. И всички бяха шокирани, след като дни след 80-годишнината от Десанта в Нормандия много германски младежи дадоха гласовете си за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

На тези избори 16% от германските младежи на възраст между 16 и 24 години гласуваха за AfD - с 11% повече, отколкото преди пет години. Разбира се, мнозинството от тийнейджърите не са гласували за крайната десница, но все пак увеличението на броя на тези, които са го направили, е тревожно, пише в свой анализ CNN.

AfD, чиито членове повтарят забранени нацистки лозунги и изтъкват едва прикрит расизъм и ислямофобия, получи почти толкова гласове от младежите, колкото и победилият алианс Християндемократически съюз-Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), и много повече от Зелените. Анализ на изхода от изборите показва, че темата за миграцията е насочила много избиратели - от всички възрасти - надясно. Цели 95% от германските избиратели на AfD са заявили, че Германия трябва да ограничи притока на чужденци и бежанци в страната. Почти толкова не се интересуват от това, че AfD е крайнодясна партия, стига да се занимава с най-важните за тях теми.

Последното твърдение е още по-обезпокоително, тъй като AfD не крие, че е екстремистка партия. Непосредствено преди изборите, на 20 май, водещият кандидат на партията Максимилиан Крах обяви, че членовете на прословутите паравоенни отряди на нацистите - СС, не трябва автоматично да бъдат определяни като престъпници, въпреки че елитните сили на Хитлер са неразделна част от провеждането на Холокоста, при който са убити шест милиона евреи, както и от бруталното потушаване на вътрешната опозиция срещу нацистката диктатурата. След това твърдение AfD оттегли Крах от предизборната кампания, но го остави начело на листата. Той беше изваден от нея, едва след като около него се натрупаха и други скандали.

Забележката беше толкова обидна - а и като цяло политиката на AfD е толкова по-радикална от тази на крайнодесните ѝ колеги в Европа - че групата „Идентичност и демокрация“ на Европейския парламент, алианс от популистки десни партии, в който влиза и френската “Национален сбор” на Марин Льо Пен, изключи партията от редиците си.

Тази година списъкът от скандали, свързани с AfD, ставаше все по-дълъг с всяка изминала седмица. Партията е под наблюдение от германската разузнавателна служба заради заплахата, която представлява за демокрацията. Агенцията може да препоръча тя да бъде напълно забранена, особено като се има предвид, че неотдавнашно разследване установи, че 28 членове на AfD, работещи в германските законодателни органи, са били осъдени за престъпления, свързани с насилие, включително вербално такова и подбуждане към омраза.

Това не е точно характеристиката на партия, за която някой би си помислил, че ще се хареса на следващото поколение германски избиратели. Но този обрат на германските младежи не идва изневиделица. Проучванията в страната показват общо недоволство от икономическите и политическите условия след пандемията.

„Изглежда сякаш пандемията е оставила у младите германци раздразнение относно способността ни да се справим с бъдещето, което се изразява в дълбока несигурност“, заключават авторите на доклада Jugend in Deutschland 2024, като добавят, че най-критичните въпроси са свързани с личните финанси, професионалните възможности, здравният сектор, жилищното настаняване и социалното признание.

AfD не разглежда пряко нито един от тези проблеми, а по-скоро поставя ограничаването на миграцията и по-малкия контрол от страна на ЕС като панацея за всички тях. И това далеч не се ограничава само до Германия: на последните избори в Португалия, Италия, Швеция, Нидерландия и Франция най-младите избиратели масово подкрепиха крайни националистически и евроскептични партии.

Със сигурност, казват експертите, пандемията и социалните медии играят ключова роля за това, преди всичко TikTok - средство, което крайната десница използва в своя полза.

Тази промяна в нагласите на младите хора в Европа - и особено на германците, които в часовете по история се сблъскват с престъпленията на нацистката диктатура - е изключително тревожна. Но все още е твърде рано да се прави заключението, както прави BBC, че „образът на радикално десния избирател - обикновено бял, мъж, без висше образование и най-вече стар“, се е променил в дългосрочен план. Младите хора могат да бъдат особено импулсивни и емоционални. Тяхното недоволство от бавното икономическо възстановяване, пандемията, която несправедливо ги наказа (за нищо), и струпването на други кризи в света е разбираемо. Но те трябва да излеят този гняв конструктивно, тъй като крайната десница няма отговори на тези проблеми.

Този десен бунт е пристъп на гняв, който пречи на демокрацията да се справи със собствените си недостатъци. Протестното гласуване за опасна партия може да има дълбоки последици - бъдеще, което е още по-малко благоприятно от това, от което тези млади хора изглежда се страхуват толкова много.