ГЕРБ се отказва от няколко ключови спорни предложения в проектобюджета за 2026 г. – увеличението на данък „дивидент“, 2-процентната допълнителна вноска за фонд „Пенсии“. Няма да се въвежда и Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО),.

Това обяви в парламента лидерът на партията Бойко Борисов, който подчерта, че без постигане на съгласие със синдикатите, работодателите и парламентарните партньори процедурата по приемане на бюджета няма да продължи, предава БТА.

„Считайте, че този бюджет е изтеглен. Нищо няма да се случва, докато не се разберем в тристранния формат“, заяви Борисов. По думите му на масата стоят три възможни варианта за бъдещия бюджет.

Премиерът Желязков подчерта, че правителството ще търси „златното сечение“ в политиката на доходите.

Правителството изтегля проектобюджета за 2026 г. и започва нов диалог със синдикати и работодатели

Тристранният диалог е възстановен

След напрежението и протестите в София днес финансовият министър Теменужка Петкова потвърди, че диалогът със социалните партньори е подновен, предава още БТА. В Министерството на финансите се проведе продължила часове среща между управляващи, работодатели и синдикати, на която бяха обсъдени повече от 20 конкретни мерки.

Петкова каза по-рано, преди изявлението на Борисов, че държавният бюджет не е изтеглен, а процедурата е временно отложена – за да се постигне обща позиция.

Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев подчерта, че има механизми за корекции дори в приетите вече бюджети на ДОО и НЗОК, ако бъде постигнато съгласие.

Следващата среща между страните е насрочена за вторник, 2 декември.

Институтът за пазарна икономика предлага алтернативен държавен бюджет за 2026 г., който гарантира дългосрочната стабилност на публичните финанси и залага политики в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж

Алтернативният бюджет на ИПИ: Твърди фискални правила вместо дълг и разходи без средносрочна визия

Работодатели и синдикати виждат напредък

Работодателските организации изразиха оптимистични оценки след разговорите.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че има „много повече допирни точки от очакваното“ и че е възможно да се постигне общо решение, което да съхрани доходите и конкурентоспособността, без да се ощетяват служителите в публичния сектор.

От синдикатите също потвърдиха, че компромис е постижим – стига да бъдат осигурени и повече средства, и предвидимост.

Пламен Димитров (КНСБ) напомни, че протестите срещу ниските заплати и протестите срещу данъчни увеличения са различни теми: „Няма как човек, който работи за 1400 лв., да не протестира.“

Димитър Манолов (КТ „Подкрепа“) съобщи, че се обсъждат механизми за устойчивост на осигурителната система, „не само чрез увеличаване на вноските“. Според него всички страни са признали, че има сектори в администрацията с „унизително ниски възнаграждения“, включително в земеделието и горския сектор.

По-рано председателят на БСК Добри Митрев заяви, че засега именно данък „дивидент“ е точката, по която не е постигнато съгласие със синдикатите. Той подчерта, че вдигането му – в комбинация с по-високи осигурителни тежести – е сред най-големите притеснения за бизнеса. Работодателите настояват всяко увеличение да бъде компенсирано с други мерки и предупреждават, че автоматичните механизми за определяне на заплатите могат да направят разходите „невъзможни за изпълнение“ в рамките на две години.

До вторник страните трябва да представят остойностени предложения за компромисен бюджет. Ако бъде постигнато съгласие, управляващите уверяват, че има достатъчно време до края на годината Законът за държавния бюджет за 2026 г. да бъде приет.