ГЕРБ се отказва от няколко ключови спорни предложения в проектобюджета за 2026 г. – увеличението на данък „дивидент“, а относно 2-процентната допълнителна вноска за фонд „Пенсии“ ще предложат процентът да е един. Няма да се въвежда и Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО).

Това заяви в парламента лидерът на партията Бойко Борисов, който подчерта, че без постигане на съгласие със синдикатите, работодателите и парламентарните партньори процедурата по приемане на бюджета няма да продължи, предава БТА.

Премиерът Желязков подчерта, че правителството ще търси „златното сечение“ в политиката на доходите.

Правителството изтегля проектобюджета за 2026 г. и започва нов диалог със синдикати и работодатели

Тристранният диалог е възстановен

След напрежението и протестите в София днес финансовият министър Теменужка Петкова потвърди, че диалогът със социалните партньори е подновен, предава още БТА. В Министерството на финансите се проведе продължила часове среща между управляващи, работодатели и синдикати, на която бяха обсъдени повече от 20 конкретни мерки.

Петкова уточни, че държавният бюджет не е изтеглен, а е отложена бюджетната процедура.

Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев подчерта, че има механизми за корекции дори в приетите вече бюджети на ДОО и НЗОК, ако бъде постигнато съгласие.

Следващата среща между страните е насрочена за вторник, 2 декември.

Протестиращи срещу приемането на бюджета блокираха движението при „Триъгълника на властта“.

Ескалиращо напрежение пред парламента и спорове в комисията около Бюджет 2026

Работодатели и синдикати виждат напредък

Работодателските организации изразиха оптимистични оценки след разговорите.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че има „много повече допирни точки от очакваното“ и че е възможно да се постигне общо решение, което да съхрани доходите и конкурентоспособността, без да се ощетяват служителите в публичния сектор.

От синдикатите също потвърдиха, че компромис е постижим – стига да бъдат осигурени и повече средства, и предвидимост.

Пламен Димитров (КНСБ) напомни, че протестите срещу ниските заплати и протестите срещу данъчни увеличения са различни теми: „Няма как човек, който работи за 1400 лв., да не протестира.“

Димитър Манолов (КТ „Подкрепа“) съобщи, че се обсъждат механизми за устойчивост на осигурителната система, „не само чрез увеличаване на вноските“. Според него всички страни са признали, че има сектори в администрацията с „унизително ниски възнаграждения“, включително в земеделието и горския сектор.

По-рано председателят на БСК Добри Митрев заяви, че засега именно данък „дивидент“ е точката, по която не е постигнато съгласие със синдикатите. Той подчерта, че вдигането му – в комбинация с по-високи осигурителни тежести – е сред най-големите притеснения за бизнеса. Работодателите настояват всяко увеличение да бъде компенсирано с други мерки и предупреждават, че автоматичните механизми за определяне на заплатите могат да направят разходите „невъзможни за изпълнение“ в рамките на две години.

До вторник страните трябва да представят остойностени предложения за компромисен бюджет. Ако бъде постигнато съгласие, управляващите уверяват, че има достатъчно време до края на годината Законът за държавния бюджет за 2026 г. да бъде приет.

Институтът за пазарна икономика предлага алтернативен държавен бюджет за 2026 г., който гарантира дългосрочната стабилност на публичните финанси и залага политики в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж

Алтернативният бюджет на ИПИ: Твърди фискални правила вместо дълг и разходи без средносрочна визия

Какво да се прави с държавния бюджет за 2026 г. според ИПИ

Предложенията на Института за пазарна икономика очертават рамка за по-рационална фискална политика, овладяване на разходите и дългосрочна стабилност на публичните финанси - без да се блокира ръстът на доходите и без да се поема нов дълг без покритие.

1. Важно е да има приет бюджет до края на годината или в първите дни на 2026 г. Отлагане с повече месеци не крие рискове за приемането на еврото, но създава излишна несигурност, без да ограничава раздуването на разходите, както вече сме виждали в предходни години без приет бюджет;

2. Най-важната незабавна корекция е да отпадне вдигането на осигуровките и на данък дивидент и да се поеме политически ангажимент, че данъчно-осигурителната тежест няма да се вдига в средносрочен план (рамката сега се пише и приема до 2028 г.);

3. Разходите за персонал в консолидираната рамка трябва да се свият до под 10% от БВП (исторически премината граница през 2025 г.). Това практически означава задържане на общите разходи за персонал през 2026 г. на нивата от тази година, а ръстът на разходите за заплати да е до 5%. В преходни и заключителни разпоредби да се отложи/замрази действието на автоматичните механизми за извънредно вдигане на възнагражденията в най-скъпите обществени сектори;

4. Министерство на финансите да предложи списък от възможни бързи мерки извън разходите за персонал, за свиване на разходите в консолидираната рамка с минимум 1% от БВП, в т.ч. влизат средствата от централния бюджет, които често са на ръчно управление от правителството. Лесно постижима и разумна цел е ограничаване на ръста на разходите за текуща и издръжка и разходите за субсидии до 5%.

5. Да се поеме ясен политически ангажимент, с подписан документ от всички партии в коалицията, че в периода февруари-април 2026 г. ще се приеме дългосрочна програма за промяна на фискалната траектория на големите дефицити в публичните финанси на страната, в т.ч.:

Приемане на правила за формиране на заплатите в публичния сектор, отчитащи съвкупност от социално-икономически показатели, включително икономически растеж, състояние на пазара на труда и др. под.

Приемане на механизъм за оптимизиране на броя на наетите в обществената сфера, отразяващ намаляващото население, различната динамика в регионалното развитие, разширеното използване на нови технологии и електронни услуги и др.

Създаване на отделен фонд за финансиране на структурни промени, съкращения и пенсиониране на заети в публичния сектор, който да покрива разходите за обезщетения на засегнатите и разсрочване на изплащането на обезщетенията в рамките на поне две години; намаление на размера на обезщетенията за новопостъпилите на работа.

Краткосрочни мерки за премахване на незаети щатни бройки, общи принципи и ограничения за допълнителното материално стимулиране безконтролни бонуси;

Промяна в механизма за определяне на минималната работна заплата, който допълнително помпа публичните разходи и автоматично покачва тежестта върху работодателите.

6. Да се гарантира пълна прозрачност в изпълнението на бюджета, в т.ч. публикуване на месечна база на всички финансови потоци, свързани с Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти и Инвестиционната програма за общински проекти.

Фокусът върху благоразумната фискална политика не отменя нуждата от дълбоки структурни реформи със средносрочен и дългосрочен хоризонт. Една важна стъпка в тази посока например е стартирането на процедури за концесии и други форми на публично-частно партньорство за привличане на частни инвестиции в публична инфраструктура, при по-висока ефективност и по-ниски капиталовите разходи за бюджета в средносрочен план.