Председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис смята, че фискалната политика в еврозоната трябва да допълва усилията на Европейската централна банка за овладяване на инфлацията, след като конфликтът в Близкия изток предизвика повишение на цените на енергията в целия блок.

На заседанието си в четвъртък ЕЦБ повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта като част от паричната политика на президента на ЕЦБ Кристин Лагард.

В интервю за Euronews Пиеракакис заявява, че министрите на финансите трябва да намерят баланс между предоставянето на фискална подкрепа и прилагането на целеви мерки, които не подхранват по-голям инфлационен натиск.

„Макар че не коментираме паричната политика, ние вярваме, че ЕЦБ ще изпълни ролята си за стабилизиране на инфлационните очаквания“, заявява той в кулоарите на среща на Еврогрупата в Люксембург.

Финансовите министри „трябва да прилагат мерки, които не противоречат на паричната политика“, тъй като правителствата обмислят мерки за смекчаване на въздействието от по-високите разходи за енергия, без да прибягват до широкомащабни субсидии.

Прекомерните разходи за овладяване на скока в цените могат да имат „сериозни фискални последици“, казва еврокомисарят по икономиката

ЕС предупреждава столиците да не превръщат енергийната криза във фискална

Както Европейската комисия, така и Международният валутен фонд призоваха правителствата да приемат мерки за подкрепа, които са „целенасочени и съобразени“ с най-засегнатите групи.

Въпреки това кабинетът в Италия призова за допълнителна подкрепа. Миналия месец премиерът Джорджа Мелони изпрати писмо до ЕК, в което предложи Брюксел да третира енергийната криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток, като извънредна ситуация, равностойна по значение на отбраната.

Мелони и нейният министър на финансите Джанкарло Джорджети призоваха ЕК да облекчи фискалните правила за енергетиката, като ги изключи от изчисленията за дълга и дефицита. Съгласно правилата на ЕС всички държави-членки трябва да поддържат дефицита си като процент от БВП под 3%.

Основният повод за безпокойство са геополитическите стресове, а друг сериозен фактор след тях е фискалната ситуация, обяснява Луис де Гиндос

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Оценките на пазара са доста завишени, има риск от корекция

Досега Брюксел устоя на призивите да активира общата клауза за изключение в отговор на нарастващите разходи за енергия.

Пиеракакис признава различията между държавите-членки, като допълва, че „има различни гледни точки около масата“ и че неговата роля като председател на Еврогрупата е да помогне за постигането на „консенсус“.

Очаква се Италия да поднови призива си за по-голяма фискална гъвкавост на срещата на Еврогрупата, както и на насрочената за следващата седмица среща на върха на лидерите на ЕС, където 27-те държави-членки ще обсъдят „последните събития в Близкия изток, включително конфликта в Иран и по-широките му последици, по-специално цените на енергията“, според поканата, изпратена от председателя на Съвета Антонио Коща.

В предстоящия пролетен доклад на Европейската комисия прогнозите за растежа са понижени, а тези за инфлацията – повишени, посочва еврокомисарят по икономиката и производителността

Валдис Домбровскис: Войната в Иран предизвиква „стагфлационен шок“

Според Пиеракакис Европа трябва да инвестира повече в собствената си енергийна инфраструктура и проекти, като това е от съществено значение за „икономическата независимост“, точно както инвестициите в отбраната са ключови за опазването на „свободата на Европа“.

„Знаем, че най-добрата социална политика е да се понижат цените на енергията в дългосрочен план, вместо да се разчита на краткосрочни решения. Това, което ЕК предлага – допълнителна гъвкавост за подкрепа на инвестициите в енергийни проекти, е много целенасочен и справедлив подход, и именно това ще обсъждаме“, добавя председателят на Еврогрупата.