Повече от 450 000 души може да загинат през следващите шест месеца заради допълнителните горещини, предизвикани от мощния Ел Ниньо, сочат оценки на климатични учени.

Тези смъртни случаи ще се добавят към вече регистрираните вследствие на високите температури, усилвани от климатичната криза. Ефектът ще се усеща по целия свят – от Индонезия и Индия до Нигерия и САЩ. Очакват се и допълнителни жертви заради суши, горски пожари и наводнения, свързани с явлението.

Учените са изчислили смъртността от жегите на регионално равнище, което позволява да бъдат определени местата, където превантивните мерки биха спасили най-много животи. Сред възможните действия са по-точни прогнози за екстремни температури, създаване на охлаждащи центрове, повече медицински персонал в най-горещите периоди и допълнителна защита за работещите на открито. 

Настоящият Ел Ниньо, който допълнително затопля планетата, в понеделник надхвърли най-високата температура, регистрирана досега при подобно явление, и то няколко месеца преди очаквания му пик. Отклонението спрямо предишни събития е толкова голямо, че учени го определят като „умопомрачително“.

Ел Ниньо е естествен климатичен феномен, но според изследвания глобалното затопляне може да увеличава неговата интензивност.

„Оценката от 451 000 души е толкова голяма, че числото може да изглежда абстрактно. Но зад него стоят родители и деца, баби и дядовци, съседи – хора, които ходят на работа, грижат се за семействата си и живеят живота си“, коментира пред The Guardian проф. Майкъл Грийнстоун от Чикагския университет, съосновател на Climate Impact Lab и съавтор на доклада.

Прогнозата обхваща периода от септември до февруари 2027 г., докъдето достигат наличните температурни модели. Повишената смъртност вследствие на горещините обаче вероятно ще се задържи до юни или юли догодина.

Най-силно засегнати през следващите шест месеца се очаква да бъдат тропическите държави Нигерия, Индонезия, Судан, Индия и Бразилия. САЩ също попадат сред 20-те страни с най-голям прогнозен брой жертви – около 3500 допълнителни смъртни случая. В по-широк план особено уязвими са регионът Сахел в Африка и Югоизточна Азия.

Изследователите описват сегашния Ел Ниньо и като своеобразна „картичка от бъдещето“, тъй като временно повишава температурите до равнища, които според климатичните прогнози могат да станат обичайни след около 20 години.

„По-добре насочените усилия и засилването на реакцията при извънредни ситуации могат да спасят много животи още тази година“, подчертава съавторът на доклада д-р Тама Карлтън от Калифорнийския университет в Бъркли.

„Но след 20 години, когато днешните екстремни температури се превърнат в новото нормално, не искаме постоянно да живеем в извънредна ситуация. Трябва да действаме още сега и да разработим, приложим и оценим инструментите, които ще спасяват човешки животи през следващите години.“

Прогнозите са изготвени чрез рецензирани научни методи, които проследяват месечната връзка между температурите и допълнителната смъртност от горещини в 24 378 региона по света. Тези данни са съчетани с очакваното повишение на температурите заради Ел Ниньо през идните месеци. За отправна точка е използван средният месечен брой смъртни случаи от жеги между 1996 и 2025 г.

„Отдавна можем да прогнозираме кога земеделските култури ще бъдат засегнати и да предупреждаваме предварително. Новият доклад отваря възможност да правим същото и за още по-важен показател – бих казал най-важния – човешката смъртност“, обяснява Грийнстоун.

Докладът предстои да бъде изпратен за публикуване в рецензирано научно списание. По думите на Грийнстоун обаче спешността на ситуацията е причината резултатите да бъдат оповестени предварително.

Ел Ниньо ще засегне и продоволствената сигурност. Световната продоволствена програма предупреди през август, че последиците от явлението могат да тласнат около 50 млн. души към остър глад и да повишат цените на храните.

Историята показва колко тежки могат да бъдат подобни събития. Мощният Ел Ниньо от 1877–1878 г. е свързван с повече от 50 млн. смъртни случая вследствие на суша и глад, като Индия, Бразилия и Китай са сред най-тежко засегнатите.

„Сегашният Ел Ниньо представлява огромно преразпределение на енергия в климатичната система и е опасен, защото се развива върху вече значително по-топла климатична система, повлияна от човешката дейност“, обяснява пред The Guardian проф. Фридерике Ото от Imperial College London.

Според нея много части на света ще се сблъскат с невиждани досега температурни крайности и последиците им за човешкото здраве, продоволствената сигурност и водните ресурси.

„Ел Ниньо идва и си отива, но докато продължаваме да изгаряме изкопаеми горива, той се проявява на фона на все по-високи температури. Това прави справянето с последствията много по-трудно за засегнатите общности“, заключава Ото.