Климатичният феномен Ел Ниньо, който се формира над Тихия океан, вероятно ще бъде най-силният, наблюдаван досега. За това предупреждава британската метеорологична агенция Met Office.

Явлението повишава температурите и увеличава риска от екстремни метеорологични условия. В комбинация с антропогенните климатични промени експертите прогнозират, че 2027 г. почти сигурно ще бъде най-горещата година в историята на метеорологичните наблюдения.

Нарастват доказателствата за глобалното въздействие на феномена. Например в Индия мусонните дъждове са под нормата, а в Атлантическия океан ураганната активност е потисната. Ръководителят на отдела за дългосрочни прогнози в Met Office професор Адам Скайф коментира пред BBC, че става въпрос за събитие, което няма аналог. Той допълва, че досега никога не е виждал толкова интензивен сигнал за Ел Ниньо в моделите на службата.

Какво представлява феноменът?

Ел Ниньо е климатичен модел, който възниква естествено на всеки две до осем години и продължава около година. Пасатите, които обикновено духат от изток на запад през Тихия океан, отслабват или сменят посоката си, което позволява на топлите води да се придвижат на изток. Океанът освобождава топлина в атмосферата, повишавайки глобалните температури и променяйки моделите на валежите.

Учените обявяват Ел Ниньо, когато температурите на морската повърхност в ключова зона на Тихия океан са с 0,5 градуса по Целзий над средните. В момента измерванията показват стойности над 2 градуса над нормата.

Последните прогнози показват, че температурните аномалии могат да надхвърлят 3 градуса по-късно през годината, когато Ел Ниньо достигне своя пик. Според медийните данни това би било безпрецедентно от 1950 г. насам и вероятно ще направи настоящия Ел Ниньо най-силното събитие от 19-и век. Изключително високите температури в по-дълбоките части на океана, достигащи до 8 градуса над нормата на дълбочина 100 метра, осигуряват допълнителен резервоар от топлинна енергия.

Климатологът д-р Зик Хаусфатър от Berkeley Earth заяви пред BBC, че развитието на събитието ще продължи още месеци, което увеличава увереността на учените в неговия рекорден характер.

Някои климатични организации прогнозират отклонения до 4 градуса над средното. Според Хаусфатър, ако този сценарий се реализира, е възможно това да бъде най-силният Ел Ниньо за последните 500 или дори 1000 години.

Промяната в разпределението на топлината в океана и атмосферните течения оказва значително влияние върху времето в световен мащаб. Макар че няма два напълно еднакви цикъла на Ел Ниньо, ефектите от настоящия вече са осезаеми. В Южна Азия югозападният мусон носи значително по-малко валежи през 2026 г. Променените ветрове над Карибите и тропическия Атлантик потискат ураганната активност, като досега през сезона са регистрирани само три значими бури.

Най-драстично обаче остава влиянието в районите около самия тропически Тихи океан, където феноменът предизвиква сериозни климатични аномалии в двете крайности. Докато Австралия е изправена пред критичен риск от продължителна суша и опустошителни горски пожари, държави като Перу и Еквадор, както и южните части на САЩ, са подложени на рязко повишена заплаха от мащабни наводнения.

Каскадният ефект от това глобално разместване достига и до Европа. Във Великобритания и Северозападна Европа Ел Ниньо създава условия за необичайно влажна и бурна есен. Въпреки общото затопляне сложните атмосферни взаимодействия, предизвикани от Ел Ниньо, могат да увеличат вероятността за екстремно студено време в края на зимата.

По време на Ел Ниньо океанът освобождава голямо количество топлина в атмосферата, което води до рязко повишаване на глобалната средна температура, особено през годината след зимния пик на феномена. Д-р Ник Дънстоун от Met Office посочва, че поради тази причина 2027 г. вероятно ще измести 2024 г. като най-топлата година в историята.

Глобалното затопляне води до сериозни социално-икономически рискове. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) предупреди, че Ел Ниньо може да изложи десетки милиони хора в уязвими държави на криза, свързана с остра продоволствена несигурност и недостиг на ресурси.