В продължение на хиляди години хората се събират в малки групи, за да споделят храната си. Защо това е важно и защо продължаваме традицията?

Едно от универсалните за човечеството явления е споделянето на храната. Вечери с приятели и близки, домашни гостувания, празнични събирания – храненето заедно е толкова обичайно, че рядко дори го обсъждаме. Общественият разговор се оживява единствено, когато се появят тревоги, че съвместните вечери постепенно изчезват.

Лека паника за „края на семейната вечеря“ редовно преминава през медиите. Съществуват данни, че подобни тревоги не са нещо ново и се появяват поне от 100 години насам. Всичко това подсказва, че съвместното хранене не е просто навик, а има някаква дълбока сила. Но защо?

Информационна кампания има за цел да привлече общественото внимание към проблема с изхвърлянето на храни.

Не е за изхвърляне: Българската хранителна банка с кампания срещу разхищението на храна

Споделянето на храна вероятно датира още преди появата на нашия вид, пише BBC. Биолози са наблюдавали, че шимпанзетата и бонобо – наши близки роднини, също споделят храна в социалните си групи. Но даването на храна не е същото като съвместното хранене, отбелязва социологът Никлас Нюман от университета в Упсала. „Можеш да раздадеш храна като предмет, без да седнеш и всъщност да ядеш с другите“, казва той. Хората обаче са добавили сложни социални слоеве към този акт.

Първото споделено хранене вероятно се случва около огнище. Не е ясно кога хората или техните предшественици за първи път се научават да готвят – предположенията варират силно, като най-старите сочат 1,8 млн. години назад. Но ако даден индивид  ловува или събира храна, пали огън и готви на него, това предполага, че около него има социална група, която участва в процеса.

И когато всички сядат около огъня – топъл и ярък в тъмнината – вероятно остават до късно през нощта, спекулира Робин Дънбар, биологичен антрополог от Оксфорд. Именно тези допълнителни часове може да са златната възможност за социално сближаване около храната.

Каквито и да са подробностите около началото на традицията, Дънбар установява, че споделеното хранене е свързано с по-висока степен на благополучие. В изследване от 2017 г. той пита хора във Великобритания колко често се хранят с други. Колкото по-често го правят, толкова по-доволни от живота се чувстват и толкова повече доверени хора имат в обкръжението си. Статистическият анализ на Дънбар дори подсказва, че именно храненето заедно предизвиква тези социални ефекти, а не обратното.

„Храненето активира ендорфиновата система в мозъка – основния биохимичен механизъм зад социалната връзка при приматите и хората“, обяснява Дънбар. „Когато се храним в група, ендорфиновият ефект се увеличава – подобно на това, което се случва, когато тичаме заедно. Синхронните дейности увеличават отделянето на ендорфини двойно.“

Храненето заедно не винаги е само положително

Изследване, представено в подкаста Gastropod, показва, че хората, които ядат едно и също нещо по едно и също време, са склонни да си имат повече доверие. В симулация на инвестиционна игра участници давали повече пари на човек, с когото преди това са споделили бонбон. Тези двойки постигали по-бързи и успешни преговори. Учените предполагат, че това може да е остатък от времена, когато сходният вкус към храната е бил по-ясен знак за споделени ценности.

Но споделеното хранене не винаги е положително, отбелязва BBC. Пищните трапези, на които се сервират огромни количества храна, могат да бъдат хореографирани форми на подчинение и контрол. Примери са есенното празненство, на което земевладелец угощава работниците си, или фирмено парти, където щедростта на шефовете внимателно се наблюдава.

Aviant започва дейността си на шведския остров Вармдо, но иска да се разрасне в цяла Скандинавия.

Дронове и бургери – норвежка компания доставя топла храна до труднодостъпни райони

Дори семейните вечери, колкото и да се възхваляват, често не са лишени от напрежение. „Хората казват, че им е приятно да се хранят с близки и приятели, но това може да бъде и ужасно преживяване“, коментира Нюман. „Това е място за контрол и доминация.“ Вечерите, на които някоя дружелюбна леля постоянно критикува житейските избори или теглото ви, едва ли допринасят за благополучие.

В изследване на Нюман сред възрастни хора в Швеция се появява интересна тенденция. „Питаме ги дали се чувстват зле, когато ядат сами. Повечето отговарят отрицателно“, обяснява той. Те харесват компанията, но не страдат от липсата ѝ толкова, колкото бихме очаквали. Това може би зависи и от условието дали човек вече се чувства самотен – тогава самотното хранене би засилило дискомфорта.

„Но ако обикновено се храните с други, вероятно понякога би било приятно да седнете сами и да четете например“, заключава Нюман.