Научнофантастичният трилър на Стивън Спилбърг „Деня на истината“ се превръща в касов успех, след като дебютира с приходи от 93 млн. долара в световния боксофис.

Филмът бележи завръщането на прочутия режисьор към темата за контакта между хората и извънземния живот. Историята проследява мисията на човек, който се опитва да разкрие правителствен заговор за посещения на извънземни на Земята.

Макар продукцията да е на път да се превърне в най-успешния оригинален филм на 79-годишния режисьор в САЩ, реакциите са смесени.

Степента на заетост на студиата в Холивуд е спаднала до 62% през първата половина на 2025 г. в сравнение с почти пълна заетост през 2016 г., според Film LA, НПО, координиращо филмовите площадки в Лос Анджелис

Калифорния печели сърцата на филмовата индустрия с данъчни отстъпки

От една страна, неравномерният сценарий подкопава усилията на Спилбърг, а третото действие се срива в сладникава пародия. Въпреки това „Деня на истината“ за пореден път доказва, че малцина режисьори могат да балансират между масовото развлечение и високото филмово изкуство така, както го прави Спилбърг. Освен това в свят, който се бори с повсеместния цинизъм и с теории като тази на Илон Мъск, че емпатията е слабост, изглежда жизненоважно – сега повече от всякога – да ни се напомни, че именно общуването и състраданието остават нашето „еволюционно предимство“.

В тази връзка Euronews разглежда няколко от най-подценяваните филми в кариерата на Спилбърг – заглавия, които си заслужава да бъдат открити или преоткрити.

„Дуел“ (1971)

Макар първоначално да е създаден за телевизията, „Дуел“ трудно може да бъде пренебрегнат. Считан за втория филм на Спилбърг след „Firelight“ (1964), той е майсторски урок по създаване на напрежение.

Екранизацията по разказ на писателя Ричард Матисън разказва историята на обикновен човек, преследван от мистериозен камион на пуст път. В рамките на едва 74 минути филмът изгражда изключително напрегната игра на котка и мишка. Най-силният му коз е, че мотивите на невидимия шофьор никога не са обяснени.

На 25 години Спилбърг вече демонстрира рядък талант да разбира човешкия страх и да го превръща в завладяващо кино.

„Шугърланд Експрес“ (1974)

Заснет между „Дуел“ и огромния успех на „Челюсти“, този филм често остава в сянка, въпреки че е първата продукция на Спилбърг, разпространена в кината. 

Базиран на реален случай от 1969 г., той проследява майка, изиграна от Голди Хоун, готова на всичко, за да си върне детето от държавните институции. След като освобождава съпруга си от затвора, двамата отвличат пътен полицай и се впускат в преследване по магистралите на Тексас.

Под повърхността на криминалната история Спилбърг изгражда портрет на несъвършени, но симпатични персонажи, които се ръководят от добри намерения, независимо от последствията.

„Хук“ (1991)

„Хук“ често е смятан за едно от по-слабите заглавия на Спилбърг, а самият режисьор неведнъж е признавал, че не е напълно доволен от крайния резултат.

Въпреки това филмът предлага една от най-смелите интерпретации на историята за Питър Пан. Вместо вечно момче, тук героят е пораснал, забравил истинската си самоличност и се е превърнал в работохолик и отсъстващ баща.

Продукцията Dreams of Violets, създадена за едва 2000 долара с помощта на алгоритми, показва как новите технологии няма да унищожат киното, а ще трансформират изцяло работните процеси и бюджетите в индустрията

Без светлина, без камера и без действие: Изцяло генериран от AI филм разкрива бъдещето на професиите в Холивуд

С Робин Уилямс в главната роля и Дъстин Хофман като капитан Хук филмът съчетава приключение, емоция и носталгия по детството. Макар да не достига статута на „Извънземното“, той остава една от най-амбициозните семейни продукции на режисьора.

„Изкуствен интелект“ (2001)

„A.I. Artificial Intelligence“ рядко присъства сред първите заглавия, които хората свързват със Спилбърг, вероятно защото е един от най-емоционално тежките му филми.

Проектът първоначално е разработван от Стенли Кубрик, който купува правата върху разказа на Брайън Олдис още през 70-те години. След десетилетия подготовка Кубрик предава проекта на Спилбърг, който го реализира през 2001 г.

Млади режисьори, оригинални идеи и публика, уморена от познатите истории, пренареждат правилата на боксофиса

Backrooms и Obsession – как два нискобюджетни хорър филма предизвикаха земетресение в Холивуд

Филмът разказва историята на Дейвид – роботизирано момче, създадено да обича безусловно. Изпълнението на Хейли Джоел Озмънт е сред най-силните в кариерата му.

Днес, в ерата на бързо развиващия се изкуствен интелект и нарастващата зависимост от чатботове и алгоритми, филмът изглежда по-актуален от всякога. Въпреки мрачните си теми той защитава идеята, че човешката способност да мечтае, да създава и да изгражда връзки остава незаменима.

„Мюнхен“ (2005)

Сред най-пренебрегваните филми на Спилбърг е „Мюнхен“, адаптация по книгата „Vengeance“ на Джордж Джонас.

Историята проследява тайната операция на израелския Мосад за издирването на членовете на организацията „Черен септември“, отговорни за атентата на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., при който загиват 11 израелски спортисти.

Започнал като класически шпионски трилър, филмът постепенно се превръща в размисъл върху отмъщението и психологическата цена на насилието. Вместо да предлага лесни отговори, той поставя въпроси за границите между тероризма и контратероризма.

Две десетилетия по-късно, на фона на продължаващите конфликти в Близкия изток, „Мюнхен“ придобива особен смисъл.

„Приключенията на Тинтин“ (2011)

С продуцент Питър Джаксън, сценарист Едгар Райт, музика от Джон Уилямс и режисура от Спилбърг, „Приключенията на Тинтин“ разполага с впечатляващ творчески екип.

Анимационният филм, базиран на комиксите на Ерже, проследява Тинтин, кучето Сноуи и капитан Хадок в търсене на ценен модел на кораб.

Въпреки впечатляващите екшън сцени, визуалните решения и характерния стил на Спилбърг, продукцията така и не успява да се превърне в масов хит. Мнозина отдават това на използваната технология за motion capture, която отблъсква част от зрителите.

Днес обаче филмът все по-често е разглеждан като една от най-подценяваните приключенски продукции на режисьора, особено след потвърждението, че Питър Джаксън работи по дългоочакваното продължение.