„Всеки българин губи средно по 93 килограма храна годишно на стойност около 600 лв.“, заяви изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова по време на събитието „Не е за изхвърляне“. „Ето това са 93 килограма“, добави тя и посочи маса, отрупана с всевъзможни хранителни продукти.

Личен архив | На масата има 93 кг. храна – количеството, което всеки българин изхвърля за година.

За сравнение, всеки европеец разхищава около 130 кг храна годишно, сочат последните данни на Евростат, публикувани в четвъртък на Световния ден на прехраната. Именно той е поводът за съвместната инициатива на Българската хранителна банка и търговската верига „Фантастико“, която се провежда за втора поредна година.

През 2022 г. в България са изхвърлени близо 615 хиляди тона храна, показват последните подадени данни към Евростат. Делът на хранителните отпадъци, генериран от домакинствата у нас, е 43%, следван от производство и преработка на храни с 24%, ресторанти и услуги за хранене с 16% и търговията на дребно и дистрибуция с 6%.

„Разхищението на храна не е проблем само на хранителната индустрия. Проблемът съществува със същата острота и сред домакинствата и е пряко свързан с начина, по който всеки от нас възприема храната и осъзнава последиците от изхвърлянето ѝ“, подчерта Миланова. „На всеки се е случвало да купи повече, отколкото му е нужно, или да изхвърли храна, която не е успял да съхрани правилно. Но когато го правим, губим не само храната – губим вода, енергия, труд и природни ресурси.“

Преди нас е само Словакия, а челната тройка по този показател се допълва от Унгария

България е втора в ЕС по дял застрашени от бедност, които не могат да си позволят питателна храна

По думите ѝ проблемът има и морално измерение – докато хиляди българи изхвърлят годна храна, над 1,5 милиона души в страната живеят под прага на бедност. „Ако само част от изгубената храна бъде спасена и пренасочена навреме, тя би била достатъчна всеки човек в недохранване да получава по две допълнителни порции дневно.“

Според данните на Българската хранителна банка за 2024 г. организацията е спасила над 430 тона храна, на стойност 2 298 702 лв. Тези продукти са достигнали до повече от 80 хиляди нуждаещи се. Само през първите девет месеца на тази година количеството вече е 365 тона, а броят на подпомогнатите хора надхвърля 70 хиляди.

„Храната е ценност. Всеки излишък е шанс за добро“, посочва Миланова. „Тази година насочваме вниманието си към домакинствата, защото промяната започва именно от тях.“

Изпълнителният директор на „Фантастико“ Светослав Гаврилов припомни, че веригата си партнира с Българската хранителна банка вече десет години. „С Българската хранителна банка имаме общи ценности и това е в основата на устойчивото ни партньорство. Нашата цел е да напомним на всеки човек да се замисли за своята отговорност за намаляване на разхищението на ресурси и да покажем, че с малки действия от много хора е възможно да се постигне огромен ефект“, отбеляза Гаврилов.

Миналата година в рамките на инициативата „Килограм доброта“ клиентите на „Фантастико“ са дарили над 12 тона храна, като компанията удвои това количество – така до хора в нужда достигнаха повече от 25 тона продукти. Тазгодишното издание на кампанията ще се проведе на 29 и 30 ноември в избрани магазини на веригата.

Страните от ЕС трябва веднага да започнат да включват работещите в различни пенсионни схеми, за да защитят бързо застаряващото население от краха на държавните системи

Трета възраст под заплаха: 1 от 5 европейци ще се пенсионира в бедност

В края на събитието Миланова представи „седем златни правила“ за намаляване на хранителните отпадъци у дома. Сред препоръките са да пазаруваме с план и предварителен списък, за да избегнем излишни покупки, както и да не влизаме в магазина гладни – често тогава количката се пълни с ненужни продукти. С усмивка изпълнителният директор на БХБ посъветва да не се подлъгваме по промоции и големи опаковки, ако знаем, че няма да ги използваме навреме.

„Знаете ли колко вода е нужна, за да имаме един килограм ябълки на масата си? Седемстотин литра“, даде пример Миланова. „Когато купим повече само защото е на промоция, често осигуряваме на храната най-прекия път към кошчето за отпадъци.“

Друг важен акцент беше начинът, по който съхраняваме храната. Правилното подреждане на хладилника и редовното преглеждане на шкафовете може да спести много хранителни отпадъци. Остатъците от ястия не бива да се изхвърлят веднага. „Проявете креативност“, допълва Миланова.