Стабилност с усещане за обедняване: Икономиката като катализатор за крайната десница в ЕС
Гневът от понижаването на жизнения стандарт се споделя от милиони европейци и се очаква да намали подкрепата за основните партии
Северното френско пристанище Дюнкерк, което преживява индустриален минибум благодарение на подкрепените от държавата инвестиции, е пример за убеждението на президента Еманюел Макрон, че борбата с безработицата е най-добрият начин да се ограничи подкрепата за крайната десница.
Но икономическият потенциал на двe нови „гигафабрики“ за електромобили няма да спре местни жители като Килямс Пиерон да подкрепят националистите на Марин Льо Пен на изборите за Европейски парламент през юни, след като цените на храните, отоплението и други стоки от първа необходимост рязко скочиха.
„Хлябът, сиренето, маслото, всичко поскъпна“, коментира строителният работник Пиерон пред Reuters, докато пътува с един от безплатните автобуси в региона, давайки пример със съставките на багета с шунка и сирене, които според него са поскъпнали три пъти до 4,40 евро след три години на висока инфлация. „В някакъв момент трябва да започнеш да мислиш за французите преди за другите“.
Той смята, че Макрон трябва да даде приоритет на вътрешни проблеми като достъпни жилища, вместо да продължава да подкрепя Украйна във войната ѝ срещу Русия.
Гневът от понижаването на жизнения стандарт се споделя от милиони европейци и се очаква да намали подкрепата за основните партии по време на гласуването на 6-9 юни за 720-те депутати на Европейския парламент, който играе важна роля при определянето на търговската, екологичната и други политики в 27-членния блок.
След последните избори през 2019 г. европейската икономика се сблъска с COVID-19, което доведе до затваряне на предприятия и криза с разходите за живот, предизвикана от глобалния скок на инфлацията. Тези кризи се влошиха от скока на цените на енергията, предизвикан от войната в Украйна.
Мащабната държавна подкрепа за домакинствата и бизнеса помогна на страните от ЕС да избегнат дълбока рецесия, но - както и в САЩ, където стабилните икономически данни не помагат на кандидатурата на президента Джо Байдън за нов мандат - европейските управляващи няма да получат голяма благодарност за това.
„Невероятно е как Европа се е справила с тези огромни сътресения“, казва Джеромин Зетелмайер, директор на брюкселския икономически институт Bruegel. „Но тази история на устойчивостта не е нещо, което ни прави супер оптимисти. Налице е усещане за относителен спад.“
Рискът от бедност нараства
Понастоящем основните партии, които имат влияние както в Европейския парламент, така и в повечето национални правителства, като цяло споделят визията за икономика, отворена за търговия със света, която напредва в екологичния преход. Но този консенсус е застрашен, тъй като все повече европейци стигат до извода, че икономическото статукво не работи за тях.
Миналата година европейското производство успя да нарасне със скромните 0,5%, а безработицата се задържа на исторически ниските нива от 6,5%. Данните обаче показват, че милиони европейци, включително и тези, които имат работа, се борят с недостиг на средства. Тъй като инфлацията през 2022 г. нарасна до почти 11%, заплатите не успяха да я догонят. В резултат на това разполагаемият доход на средното европейско домакинство се е свил с 2% през годината, като групите с ниски доходи са били засегнати по-силно, сочат данните на ЕС.
По този начин делът на хората, класифицирани от ЕС като „изложени на риск от бедност или социално изключване“, е 21,6%, което представлява увеличение с 0,5 процентни пункта спрямо 2019 г. и се равнява на 2,9 млн. души - първото увеличение в категорията след десетилетие на спад на годишна база.
Според годишното проучване на германския застраховател R+V трите най-големи притеснения на германците сега са свързани с финансови въпроси: по-високи разходи за живот, недостъпни жилища и опасения от намаляване на социалните помощи, тъй като правителството ограничава разходите.
„Сега те просто се притесняват дали ще могат да свързват двата края с парите, които имат“, казва Изабел Боруки, професор по политика в германския Philipps-Universitaet в Марбург.
Различни варианти на тази ситуация се наблюдават в цяла Европа: в Испания фактът, че много от собствениците на жилища имат ипотечни кредити с променлив лихвен процент, ги излага на риск от по-високи лихвени проценти. В Полша Службата за кредитна информация (BIK) заяви, че „състоянието на несигурност и напрежение“ е пренасочило поляците от потребление към спестяване.
На континента, който все още е начело на световните класации за качество на живот, три четвърти от европейците смятат, че жизненият им стандарт ще се влоши, а повече от една трета - че имат проблеми с плащането на сметките, показва редовното проучване „Евробарометър“.
Неотдавнашните протести на европейските фермери срещу екологичните правила на ЕС и свободната търговия намериха отклик сред някои избиратели. Въпреки че проучванията показват, че мнозинството от европейците подкрепят действията в областта на изменението на климата, много от тях са притеснени и от разходите за тях.
Въпрос на доверие
Как ще се промени ЕП в крайна сметка ще зависи от други фактори, включително от местната политика и от съюзите, които ще бъдат създадени след вота. Според социологическата агенция Ipsos основните десни и леви партии са начело в 16 държави. Въпреки това според нея радикалните десни групи ще спечелят и ще контролират една пета от местата в парламента на ЕС, като икономическият недоволство е основен фактор за тези успехи.
„Това не обяснява възхода на десния популизъм, а е просто фактор, който му помага още повече“, акцентира директорът на Ipsos Матийо Галард, и прави предположение, че нарастващите разходи за живот са активизирали избирателите, които вече са подкрепили програмата на крайната десница за нативизъм и идентичност.
Такъв е случаят във Франция, където проучванията показват, че Националният сбор (RN) на Льо Пен води пред партията на Макрон с над 14 пункта. През 2019 г. се стигна до паритет между тях.
На други места се смята, че липсата на опит на крайно десните в управлението на икономики ограничава доверието в тях, а оттам и привлекателността им - например в Германия, където местните консерватори са уверени, че ще се справят с Алтернатива за Германия (AfD).
Голямо внимание ще бъде отделено на партията „Италиански братя“ на Джорджия Мелони, която, откакто получи националната власт през 2022 г., се заиграва с усещането за икономическо благополучие на италианците с държавни помощи, включително субсидии за ремонт на жилища и за отопление.
Тя се очаква да спечели на евровота, защото много италианци си затварят очите за факта, че всички нови заеми - най-високите в ЕС - само увеличават високата планина от дългове на Италия.
Джорджо Де Рита от италианския орган за социално-икономически изследвания Censis предупреждава, че „връщането към реалността“ по отношение на държавните финанси може да бъде рязко, но признава: „В момента това, което Джорджия Мелони казва на избирателите, е в унисон с тяхното емоционално състояние.“