Екологичния преход в ЕС: Кой поръчва музиката и кой плаща сметката?
Според висшия консултативен орган на ЕС в областта на науката за климата перспективите в момента са мрачни
Стратегията на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., наречена „Зелената сделка“, започва трудно и мудно.
След нейното одобрение през 2020 г. Европа се сблъска с редица предизвикателства - по-специално войната в Украйна и пандемията.
Докато проблемите на климата стават все по-належащи, икономически затруднените държави членки бяха изтласкани от по-непосредствени кризи.
Според висшия консултативен орган на ЕС в областта на науката за климата перспективите в момента са мрачни.
„Дългосрочното планиране и развитие на енергийната инфраструктура на равнище ЕС не е съвместимо с целите на блока в областта на енергетиката и климата до 2030 г. , както и до 2050 г.“, заяви през юни Европейският консултативен научен съвет по въпросите на климата.
Понастоящем обаче напредъкът е по-скоро необходимост, отколкото избор.
Освен непосредствените заплахи за здравето, породени от кризата с климата, икономиките на ЕС не могат да се надяват да процъфтяват на световната сцена, ако продължават да са прекалено зависими от изкопаемите горива. Според европейските лидери такава промяна е възможна, но трябва да се даде приоритет на ефективното финансиране.
Финансиране от потребителите, а не от данъкоплатците
Включването на екологични технологии в производството на енергия първоначално ще доведе до увеличаване на разходите, но мненията за това кой трябва да плати сметката се разделят.
„В Европа трябва да се проведе дебат за това кой ще плаща за енергийния преход“, казва пред Euronews Фабиен Рокес, изпълнителен вицепрезидент на компанията за икономически консултации Compass Lexecon.
В изказване на конференцията Business Europe в Брюксел тази седмица той коментира: „Например Законът за намаляване на инфлацията в САЩ е чудесен, но в основата си той разчита на фискални мерки. Така че това са пари на данъкоплатците, а не на потребителите на електроенергия.“
Чрез Закона за намаляване на инфлацията САЩ са възприели този подход - финансират инвестициите в климата с държавни пари.
Друг вариант, според експертите, е да се повишат цените на енергията, за да се прехвърлят нарастващите болки върху потребителите.
Тези, които използват повече, ще плащат повече, въпреки че този подход поражда опасения за домакинствата, които се борят с разходите за живот.
Според Международната агенция по енергетика около 30% от необходимите средства за борба с изменението на климата в световен мащаб ще трябва да дойдат от публичния сектор, а 70% ще бъдат осигурени от частния. Частното финансиране може да дойде и от редица инвестиции и инструменти като зелени облигации.
Осигуряване на средства и ефективното им използване
По време на конференцията на Business Europe членът на Европейския парламент от ЕНП Кристиан Елер отбеляза, че пазарната реформа е от съществено значение за осигуряването на адекватни средства за зеления преход.
„Знаем, че европейският финансов пазар няма да осигури адекватно финансиране в сегашното си състояние. Банките също не са в състояние да финансират прехода.“
Едно от решенията, които той изтъкна, е напредъкът по Съюза на капиталовите пазари, който има за цел да създаде единен пазар в целия ЕС. Понастоящем финансовите системи все още са фрагментирани в различните държави, което затруднява трансграничните инвестиции.
Елер продължи: „Ако имате фрагментиран капиталов пазар и искате да създадете портфейл от 100 или 200 бизнеса, знаете, че в Европа това ни струва много повече, отколкото в САЩ.“
Евродепутатът също така подчерта, че наред с увеличаването на възможностите за инвестиции, страните от ЕС трябва да бъдат подкрепени при достъпа до тези фондове.
Той изтъкна по-специално недостатъците на мярката за подкрепа след пандемията - Механизма за възстановяване и устойчивост. Много държави членки не са имали достъп до тези средства поради прекомерна бюрокрация.
Солидарност между членките
Европейските институции трябва да се съсредоточат и върху хармонизирането на енергийните пазари в ЕС, каза Пиер Шелекенс, който ръководи отдела за стратегия и координация в Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия.
Ако една държава членка предлага по-високо ниво на компенсация за енергоемките индустрии, работещи с изкопаеми горива, това може да създаде неравнопоставеност и да подкопае целите на блока за климата.
Шелекенс отбеляза, че макар „условията да не са абсолютно идентични“ в целия блок, ЕС може да се опита да направи националните пазари „по-сходни“.
Той добави, че предвид енергийната криза в Европа субсидиите за изкопаеми горива са оправдани, за да се „подкрепят промишлеността и домакинствата“.
Тъй като „ситуацията се нормализира“, той предложи да има различен, по-единен подход.