Милиарди печалба или по-зелено бъдеще: Уолстрийт не е готов за компромис с добива на горива

Когато в началото на юли протестиращи срещу климатичните промени се включват в Zoom среща, за да разговарят с висшето ръководство на Citibank, емоциите им варират от предпазлив оптимизъм до скептицизъм.

Протестиращите от групи като Stop the Money Pipeline, Climate Organizing Hub и Planet Over Profit прекарват седмици в барикадиране на централата на банката в Ню Йорк като част от кампания „Горещо лято на Уолстрийт“.

След поредица от арести и конфронтации със служители, които съвпадат с три горещи вълни, поканата на Citi за разговор е добре дошла. Организаторите от групите за борба с климатичните промени разглеждат срещата като възможност да поговорят откровено с изпълнителните директори за тяхната роля в климатичната криза.

Но след това протестиращите заявяват, че срещата само е подчертала разминаването между действията на Уолстрийт и високите обещания, които индустрията даде през 2021 г. да намали въглеродния отпечатък на портфейлите си.

Тъмната истина за депозитите и CO2, която банките няма да ви кажат

Марлена Фонтес, организационен директор на Climate Organizing Hub и Climate Defenders, посочва размяната на мнения относно новите терминали за втечнен природен газ, които се строят по крайбрежието на Мексиканския залив, разказва историята Business Insider.

„Знаем, че тези пристанища за втечнен природен газ са като огромни въглеродни бомби“, казва Фонтес. „Попитахме ги: „Ще се ангажирате ли да спрете финансирането на изграждането на нови терминали за втечнен природен газ? И те казаха, че няма да говорят за нито един от настоящите си проекти или финансиране. Те отказаха да отговорят на въпроса.“

Говорител на Citi заяви, че на активистките групи „са били предоставени много възможности за конструктивно взаимодействие, но те продължават да извършват действия на сплашване, нахлуване и вандализъм“. Говорителят също така защити настоящите усилия на банката в областта на климата:

„Сблъсъкът беше микрокосмос на неотдавнашното отстъпление на Уолстрийт от амбициите му в областта на климата. Големите банки и мениджъри на активи като Citi и BlackRock засягат почти всички части на световната икономика чрез заеми, инвестиции и други финансови услуги. Това ги прави мощна сила за намаляване на емисиите на парникови газове.

Главните изпълнителни директори на най-големите компании на Уолстрийт приеха тази роля през 2020 и 2021 г: Те предупредиха за рисковете от климатичната криза и обещаха да използват финансовото си влияние, за да тласнат света към нулеви нетни емисии.

Макар че харчат рекордни суми за климатични решения като възобновяема енергия, някои от тях впоследствие се оттеглиха от съюзите за климата и не са склонни да се противопоставят на компаниите, които увеличават доставките на петрол, газ и въглища и изграждат нова инфраструктура за преноса им по света.

Стартъпите за чисти горива се борят за оцеляване в света на изкопаемите суровини

Екологичните защитници твърдят, че поведението на Уолстрийт се свежда главно до политика и печалби. Американските компании се опитват да се отърват от нападките на републиканците, които се обявяват срещу „будния“ капитализъм.

Представители на различни нива твърдят, че участието на Уолстрийт в определени климатични съюзи е равносилно на сговор срещу изкопаемите горива и представлява нарушение на антитръстовите закони.

Междувременно на Уолстрийт властват краткосрочните печалби, а нефтената и газовата индустрия продължава да бъде високорискова и високодоходна. След началото на войната в Украйна през 2022 г. цените на природния газ рязко се повишиха, тъй като Европа се нуждаеше от доставки на това гориво от САЩ, което доведе до рекордна печалба от 200 млрд. долара за западните петролни и газови компании.

Като се имат предвид всички тези фактори, не е толкова изненадващо, че някои компании отстъпват, казва Адаир Търнър, председател на Комисията за енергийни преходи – мозъчен тръст, фокусиран върху действията в областта на климата и икономическия растеж, в който членуват банки като HSBC и Bank of America.

Дилемата на европейските банки за инвестициите в изкопаеми горива

„Компаниите могат да бъдат много силни двигатели на промяната и да помогнат да се убедят политиците в това, което е възможно. Но ако има голямо отстъпление в политическата сфера, ще видите голямо отстъпление и в бизнеса. Това е просто светът, в който живеем.“, допълва Търнър.

Когато най-големите компании на Уолстрийт дадоха обещания за нулево нетно потребление, петролната и газовата индустрия не се справяше толкова добре.

Краят на пандемията предизвика третия голям срив на цените на енергията за последните десетина години и корпоративна Америка се събуди за рисковете, които климатичните катастрофи създават за инвестициите.

В своето внимателно четено годишно писмо до акционерите през 2020 г. главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк, който управлява активи за над 10 трилиона долара и е един от най-големите акционери в много компании, заяви, че поставя климатичния риск и устойчивото развитие в центъра на инвестиционния си подход и все по-често ще търси отговорност от корпоративните бордове, че не оповестяват и не управляват климатичните рискове.

Bank of America получи похвала от природозащитниците, когато заяви, че няма да финансира пряко нови въглищни мини, електроцентрали на въглища или проекти за сондиране в Арктика.

Пробив: Г-7 прекратяват използването на въглища до 2035 г. Но има уловка

През декември 2021 г. главният изпълнителен директор на Citi Джейн Фрейзър заяви пред The Wall Street Journal, че постигането на целите за нулево нетно потребление може да означава откъсване на някои клиенти.

Освен с индивидуални усилия, Уолстрийт се обедини и в колективни инициативи за климата. Инвеститорската група Climate Action 100+ оказа натиск върху компаниите да оповестят своите климатични рискове и емисии.

Финансовият алианс за нулеви нетни емисии в Глазгоу се събра през 2021 г. и задължи членовете си да се ангажират с нулеви нетни емисии, да имат научнообоснован план как да ги постигнат и редовно да докладват за напредъка. Към него се присъединиха компании, представляващи около 40% от световните финансови активи, включително Citi, JPMorgan Chase, Bank of America, BlackRock, State Street и Vanguard.

Но към 2022 г. започнаха да се появяват пукнатини. GFANZ се отказа от изискването членовете да се придържат към кампанията на ООН Race to Zero, след като изискваше по-агресивни действия за климата, включително постепенно прекратяване на финансирането на нови активи за изкопаеми горива, които не са свързани с технология за улавяне на въглерод.

Парадокс на добрите намерения: В САЩ ще добиват чист водород с природен газ

Източници, запознати с последиците, заявиха пред Business Insider, че членовете на GFANZ са били изненадани от промените и не са искали да се подчиняват на критерии, създадени от малка група експерти на ООН.

Отделни банки също коригираха някои политики в областта на климата. В края на 2023 г. Bank of America тихомълком се отказа от политиката си за въглища и арктически сондажи, и заяви, че вместо това ще подложи тези проекти на „засилена комплексна проверка“.

През същата година BlackRock назначи в борда си главния изпълнителен директор на Saudi Aramco Амин Насър, който наскоро заяви: „Трябва да се откажем от фантазията за постепенното премахване на петрола и газа“.

Дори Финк в последното си писмо до инвеститорите наблегна на „енергийния прагматизъм“, при който страните не трябва да избират между възобновяема енергия и изкопаеми горива, а могат да имат и двете, макар и по-малко от второто.

Най-големите банки неглижират ядрената енергия в зелените си инвестиции

По-рано тази година BlackRock намали участието си в Climate Action 100+, като прехвърли членството си в международно дъщерно дружество, а J.P. Morgan Asset Management, State Street и Goldman Sachs Asset Management напуснаха групата, тъй като започна „втора фаза“ на стратегията, фокусирана върху това инвеститорите да изискват от компаниите да намалят емисиите.

Като цяло Уолстрийт разглежда исканията на активистите като нереалистични и слабо отразяващи реалната икономика. Компаниите твърдят, че една частна финансова институция може да направи много, когато повечето правителства не въвеждат политики за драстично забавяне на търсенето на изкопаеми горива. Банките не могат да диктуват как и кога компаниите да декарбонизират. Мениджърите на активи инвестират пари от името на клиенти, които могат да решат, че климатичната криза заслужава да бъде взета предвид при инвестирането на парите им.

През април главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън написа писмо до акционерите, в което заяви, че спирането на проектите за добив на нефт и газ е „погрешно“ и „изключително наивно“, визирайки решението на президента Джо Байдън да спре одобрението на нови терминали за втечнен природен газ.

Според него замяната на въглищата, най-замърсяващото гориво, с газ е един от най-добрите начини за намаляване на въглеродните емисии, а износът на втечнен природен газ е икономически стимул за САЩ.

Най-голямата икономика остава в риск до 2025 г., предупреди Джейми Даймън

Даймън посочи, че JPMorgan ще използва по-малко думата „ангажимент“, когато обсъжда целите си в областта на климата, и ще се съсредоточи повече върху „стремежи“, отчасти защото според него финансовият сектор може да направи само толкова без повече действия от страна на правителството.

Изявлението подсказва, че JPMorgan се отказва от ролята си за справяне с климатичната криза, което предизвиква тревога сред инвеститори, защитниците на климата и демократите от Сената, които изпратиха писмо, в което обвиниха Даймън, че е загубил вяра в способността на частния сектор да решава проблеми, и заявиха, че той дължи обяснение на обществеността.

Помолени за коментар, JPMorgan, Bank of America, Citi и BlackRock заявиха пред Business Insider, че остават ангажирани с плановете си за нулево нетно потребление.

В писмото си от април Даймън заяви, че JPMorgan се е отказала от Climate Action 100+, защото банката вече разполага със собствени експерти по околна среда, социални въпроси и управление, а BlackRock направи изявление през февруари, в което се казва, че повечето й клиенти с нетни нулеви цели са в международния бизнес.

Джейми Даймън, JPMoran: AI ще трансформира човечеството така, както електричеството и компютрите

В писмо до служителите си от юни относно протестите Citi заяви, че е разгърнала 440 млрд. долара в устойчиво финансиране в най-различни области, включително възобновяема енергия, с цел да достигне 1 трлн. долара до 2030 г., и че емисиите, свързани с енергийния ѝ портфейл, са намалели.

„Основната роля на банките в икономиката и в енергийния преход е да улесняват достъпа до капитал“, заяви говорител на JPMorgan, цитирайки целта за финансиране на климата в размер на 1 трилион долара до 2030 г.

Говорител на BlackRock заяви, че ролята им е да помагат на клиентите да постигнат своите уникални инвестиционни цели и че активите в устойчивите стратегии на BlackRock са нараснали с повече от 760% през последните пет години. Компанията стартира през юли опция за клиенти, които искат парите им да бъдат съобразени с декарбонизацията.

Говорител на Bank of America заяви, че компанията подкрепя клиенти в традиционните и възобновяемите енергийни сектори, за да стимулира иновациите и да им помогне да постигнат целите на прехода. Bank of America е разгърнала 560 млрд. долара за устойчиво финансиране, като целта е до 2030 г. да достигне 1,5 трилиона долара.

60-те най-големи банки инвестирали $3.8 трлн. в изкопаеми горива за 5 г.

Някои защитници на климата заявиха, че отстъплението е силно обезпокоително, докато други казаха, че тези стъпки са по-скоро, за да се смекчат критиките на политиците от десницата, които биха могли да имат повече власт, ако Доналд Тръмп спечели през ноември.

Така или иначе, Уолстрийт не действа достатъчно бързо, смятат те, и прекарва твърде много време в рекламиране на зелените си инвестиции, като същевременно игнорира нежеланието си да спре да предоставя огромни суми за финансиране на изкопаеми горива.

„Виждал съм как много от тези компании се вълнуват от увеличаването на инвестициите в климатични решения и изпускат от поглед важността на намаляването на емисиите от изкопаеми горива“, обяснява лавният контрольор на Ню Йорк Брад Ландър, чиято служба контролира инвестирането на 242 млрд. долара в пенсионни фондове. „Това е особено притеснително за компания като BlackRock, защото тя е най-големият играч на публичните пазари. Те са едни от най-големите инвеститори в много от компаниите с най-големи емисии. Те трябва да изискват реален напредък.“

МАЕ: Светът е изправен пред зашеметяващо пренасищане с петрол

По оценка на Международната агенция по енергетика, за да се предотврати катастрофалното затопляне на света, през това десетилетие глобалните инвестиции във възобновяема енергия трябва да надхвърлят тези в изкопаеми горива с 4 към 1.

През юни тази година съотношението между финансовите институции в световен мащаб е 2 към 1 в полза на възобновяемите енергийни източници. Според BloombergNEF съотношението в северноамериканските банки към 2022 г. е около 0,7 към 1. То вероятно се е променило, след като данъчните облекчения по Закона за намаляване на инфлацията помогнаха за привличането на стотици милиарди долари в енергийния преход, но е трудно да се разбере с колко, тъй като банките не споделят индивидуалните си данни.

Ландър заяви, че новите споразумения ще улеснят проверката кои банки са на път да изпълнят ангажиментите си за намаляване на емисиите и кои не са. Това от своя страна би могло да помогне на градските пенсионни фондове да постигнат нулеви нетни емисии в своите портфейли.

Има някои ранни признаци, че Wall Street може би се ориентира към промяна на позицията. 60-те най-големи банки в света са предоставили по-малко заеми и финансови услуги на индустрията за изкопаеми горива за две поредни години - 2022 г. и 2023 г., се казва в доклада „Банкиране срещу климатичния хаос“, изготвен от мрежа от климатични групи.

Водещите икономики все още захранват с милиарди добива на изкопаеми горива в бедните държави

Но Ейприл Мерло, която е инициатор на доклада, заяви, че е скептична, че спадът ще се задържи и обяснява защо.

Почти половината от тези банки все още увеличават финансирането между 2022 и 2023 г. Освен това, на петролните и газовите компании не им се е налагало да заемат много пари, защото са разполагали с парични средства след глобалната енергийна криза. Ако тази ситуация се промени, няма много ограничения за банките да увеличат отново финансирането за изкопаеми горива, поне не в САЩ.

В Европа по-строгите закони за ESG и съдебните дела за климата накараха банки, включително ING и BNP Paribas, да определят по-агресивни политики за постепенно прекратяване на финансирането на проучването и добива на нефт и газ.

„Това, което чуваме от банките, е, че те имат намерение да насочват клиентите си по пътя към нулево нетно потребление“, казва Мерло.

„Но този вид ангажираност не показва много. Ако клиентът не прави значими намаления в бизнеса с изкопаеми горива, дали банката ще го отреже или ще повиши лихвените проценти по кредитите му, или ще предприеме още действия? В някои случаи те може и да го правят, но няма прозрачност.“

Какаото и кафето поскъпват рекордно и има още място ръст на цените, според стратези на Citi

По-рано тази година Citi разкри, че 42% от клиентите й в енергетиката нямат „съществен“ план за преход, докато 29% имат, но не е ясно дали могат да го изпълнят. Банката заяви, че ще окаже подкрепа на клиентите за подобряване на тези планове.

Междувременно производството на нефт и газ се увеличава. САЩ добиха рекордни количества миналата година и са готови да удвоят капацитета си за износ на газ до 2028 г., когато ще бъдат пуснати в експлоатация поне още пет терминала за втечнен природен газ. Предложени са още дузина такива, главно в Мексиканския залив в общини, които отдавна са изложени на замърсяваща петролна и газова инфраструктура.

Втечненият природен газ е предназначен за Китай и Индия, където търсенето нараства, както и за Европа, въпреки че вятърната и слънчевата енергия изместват изкопаемите горива по-бързо от очакваното.

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) производството на нефт и газ трябва да намалее съответно с 15% и 30% до 2030 г., за да може да постигнем целите си в областта на климата.

Климатичните промени вече не са приоритет на евролидерите, твърди Politico

С увеличаването на емисиите, заедно с добива на нефт и газ се увеличават и рисковете от икономическа разруха. Ураганите, наводненията, горските пожари, сушата и екстремните горещини стават все по-скъпи, като през последнитегодини нанесоха материални щети за стотици милиарди долари.

Някои собственици на жилища във Флорида, Калифорния и Колорадо не могат да намерят достъпна застраховка, защото рисковете са твърде високи. Цените на кафето, шоколада и зехтина скачат заради високите температури и непредсказуемите дъждове. Бизнесът става по-малко продуктивен заради горещите температури.

В работен документ на Националното бюро за икономически изследвания се казва, че светът може да загуби 12% от своя БВП с всеки градус по Целзий затопляне от 1950 г. Застрахователят Swiss Re установи през февруари, че икономиката на САЩ вече губи 0,4 % от своя БВП годишно поради тежки наводнения и бури.

Заплахата от финансови загуби пряват парадоксална подкрепата на Уолстрийт за разширяването на добива на нефт и газ. Без бърз отказ от изкопаемите горива техните печалби могат да пострадат в дългосрочен план.

И все пак твърде бързият преход също е свързан с набор от рискове, като се има предвид колко много държави все още разчитат на изкопаеми горива за икономиките си.

Politico: ЕС отлага повишението на данъчните ставки върху горивата

Разбира се, финансовите институции искат да постъпят правилно, допълва Търнър от Комисията за енергиен преход, но се притесняват, че ако откажат проучванията за нефт и газ, някой друг ще ги финансира и ще прибере печалбата.

Правителствата трябва да се намесят, за да принудят Уолстрийт иначе цикълът на обещания и отстъпление ще продължи – докато стане твърде късно.

„Компаниите винаги ще са в дилемата между: „Искам да печеля пари, но искам и да мога да погледна внуците си в очите след години“, допълва Търнър.