Подготовката на Европейския съюз за опасностите от затоплянето на планетата вече не е приоритет за лидерите на блока.

Това се казва в документи, до които Politico твърди, че има достъп.

Европа вече изпитва последиците от изменението на климата – засушаванията, наводненията, горските пожари и горещите вълни стават все по-чести и по-тежки.

23 от 30-те най-тежки горещини на Стария континент са се случили от 2000 г. насам - пет от тях са през последните три години

Задава ли се най-горещото лято в историята на Европа?

През пролетта Европейската агенция по околна среда издаде унищожителна присъда за готовността на континента за рисковете от изменението на климата.

"Ако сега не се предприемат решителни действия, повечето климатични рискове, посочени в оценката, могат да достигнат критични или катастрофални нива до края на този век", заяви агенцията, като добави, че стотици хиляди хора могат да загинат от горещи вълни.

Но призивът за "подготовка за новите реалности, произтичащи от изменението на климата", изчезна от списъка с политически приоритети на лидерите на ЕС за следващите пет години.

Макар че тази реплика се появи в предизборните версии на Стратегическата програма за 2024-2029 г., тя изчезна от последните проекти, с които се е запознало изданието, включително един от 21 юни.

"Тази вечер няма споразумение", заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел късно снощи след дългата неформална среща на върха

Слухове, разногласия, недоволство: Преговорите кой да управлява ЕС се провалиха

Очаква се лидерите на ЕС да приемат дневния ред на срещата на върха на Европейския съвет, която ще се проведе днес и утре – 27 и 28 юни в Брюксел.

В предизборните си манифести партиите от целия политически спектър - от дясноцентристката ЕНП до Зелените, призоваха ЕС да се подготви за глобалното затопляне.

Дори партиите от твърдата и крайната десница, които обикновено са скептично настроени към действията в областта на климата, подкрепят усилията за адаптиране към един по-топъл свят.

Profit.bg

От Алпите до Дарданелите – екстремните горещини парализират Европа

Тереза Рибера, министър на екологичния преход в Испания и фаворит за еврокомисар с екологичен ресор в следващата ЕК, заяви пред Politico през май, че справянето с изменението на климата ще бъде един от основните й приоритети, ако заеме пост в областта на зелената политика в изпълнителната власт на ЕС.

"Трябва да бъдем толкова ясни, амбициозни и последователни, колкото сме по отношение на намаляването на емисиите, когато говорим за адаптиране", каза тя. "Все още не виждам ясен и последователен подход към политиките за адаптиране към климата."

От офиса на Рибера обаче отказаха да коментират проекта на дневния ред за срещата на върха в Брюксел.

Дипломати и правителствени говорители, с които Politico се свърза, също отказаха да коментират промените.

Метеорологичните служби прогнозират температури до 42 градуса в централната част на страната

Гърция се подготвя за първата гореща вълна за годината с "много висок" риск от пожари

Един от дипломатите заяви, че предишната реплика за подготовка за последиците от глобалното затопляне е заменена с препратки в целия текст, а именно с широк призив за "укрепване на устойчивостта, готовността, предотвратяването на кризи и капацитета за реагиране ... на ЕС, за да защитим нашите граждани и общества срещу различни кризи, включително природни бедствия и извънредни ситуации в областта на здравеопазването".

Друг абзац в проекта от 21 юни гласи: "Нашата околна среда е изправена пред все по-големи щети и нарушения поради изменението на климата и загубата на биоразнообразие. Бързото развитие на новите технологии носи както възможности, така и потенциални рискове."

Profit.bg

Екстремните горещини се превръщат в бич за строителството

Адаптирането към глобалното затопляне ще изисква от Европа не само да повиши готовността си за бедствия, но и да управлява по-добре водните ресурси, да преструктурира жизненоважни икономически сектори като туризма и селското стопанство, да охлади градовете си и да укрепи бреговете си срещу покачване на морското равнище и бурни вълни.

Страните ще трябва да променят системите за социално подпомагане и трудовото законодателство, за да защитят уязвимите групи като работниците на открито или възрастните хора, да актуализират строителните норми, за да гарантират, че жилищата няма да прегреят, да работят със застрахователната индустрия, за да разпределят финансовия риск – и да измислят как да плащат за всичко това, завършва Politico.