Задава ли се най-горещото лято в историята на Европа?
23 от 30-те най-тежки горещини на Стария континент са се случили от 2000 г. насам - пет от тях са през последните три години
Европа се подготвя за първия период на горещо време това лято - в Германия и скандинавските страни през следващата седмица се очакват необичайно високи температури. В същото време рискът от горещини по време на Олимпийските игри в Париж накара организаторите да се замислят за безопасността на спортистите, докато Испания се подготвя за поредно горещо лято, като публикува нова карта, която да помогне за по-точното прогнозиране на горещите вълни.
Като цяло градовете на континента се подготвят за екстремни горещини, след като вече 11 поредни месеца се наблюдават рекорди в това отношение, а температурата на морската повърхност в Северния Атлантик се покачи до най-високата си стойност от поне 40 години насам. Затова и много експерти предупреждават, че Старият континент може да бъде изправен пред още едно необичайно горещо лято, което може да се окаже дори най-горещото в историята.
Ще бъде ли това лято необичайно горещо в Европа?
Когато става въпрос за горещини или отделни екстремни метеорологични явления, никой не разполага с кристална топка и 100% сигурни прогнози. Но времето в миналото дава някои насоки на синоптиците.
„Изключително трудно е да се предвиди точно какво ще бъде времето за месеци напред - дори за седмици, а понякога и за дни“, казва Тамсин Грийн, метеоролог от службата за прогнози Weather & Radar, пред Euronews, добавяйки, че това е така, защото времето в Европа е изключително променливо и се влияе от безброй различни фактори.
Метеоролозите обаче могат да разглеждат моделите на времето и данните за общите тенденции - включително средните месечни температури. Понастоящем изглежда, че юни, юли и август са с тенденция за температури над средните, според Грийн.
Времето в различните части на континента също е различно, заради което е трудно да се предвиди къде може да настъпи „горещо лято“. По думите ѝ вероятно ще има горещи точки в Южна и Източна Европа, докато в Западна Европа може да има средни валежи през юни, след това над средните за Южна Европа през юли, но по-сухи условия на изток. Тя добавя, че август вероятно ще бъде по-сух и по-стабилен за голяма част от континента. Грийн обаче напомня, че това са само средни стойности, което означава, че в рамките на тези условия може да има големи колебания или крайности.
Какво влияе на времето в Европа?
Много различни фактори влияят на променливото време в Европа. Например в момента светът се намира в преходна фаза между климатичните явления Ел Ниньо и Ла Ниня, което е „решаващо“ за определянето на глобалните климатични и температурни модели. Прогнозите са, че ще останем в тази неутрална фаза поне до началото на лятото, но въздействието на Ел Ниньо все още продължава.
„През последните месеци температурите на въздуха и на океана бяха много високи. Те все още се запазват такива", казва Грийн.
Въпреки че Ел Ниньо се определя като температура на морската повърхност над средната и увеличени валежи в централната и източната част на тропическия Тихи океан, явлението има и глобални последици. Грийн обяснява, че „подобно на ефекта на доминото“, времето на едно място може да повлияе на условията в другия край на планетата. Ако някъде по света има увеличени валежи, на друго място те ще намалеят.
До Европа например често достигат остатъци от тропически бури, които носят дъжд и ветрове. Активността на бурите в Атлантическия океан по време на сезона на ураганите от юни до ноември вероятно ще бъде засилена, тъй като в Тихия океан се формира Ла Ниня, която потиска подобни явления там.
Европа се затопля по-бързо от средното за света
Има обаче един фактор, който играе основна роля за все по-топлите лета на Стария континент, и това е изменението на климата.
„Едно нещо, което е важен, неоспорим фактор, който не може да бъде пренебрегнат, е, че постоянно чупим топлинни рекорди“, казва Грийн „Последните десет години са десетте най-топли в историята, като по-голямата част от затоплянето на Земята е настъпило през последните 40 години. Видяхме, че април 2024 г. идва като 11-ия пореден месец с най-високи температурни рекорди“.
Според последните данни на Световната метеорологична организация (СМО) и агенцията на ЕС за климата „Коперник“ (C3S) от 1991 г. насам Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света. Континентът „не прави изключение“, когато става въпрос за последиците от изменението на климата, като и двете агенции предупреждават, че той трябва да направи повече за намаляване на емисиите си и за преминаване към отказ от изкопаеми горива.
23 от 30-те най-тежки горещини на континента са се случили от 2000 г. насам - пет от тях са през последните три години.
Последната петгодишна средна стойност показва, че температурите в Европа вече са с 2,3 градуса по Целзий по-високи от прединдустриалните нива, докато в световен мащаб те са с 1,3 по-високи. Поради тази причина Грийн смята, че „с доста голяма степен на сигурност“ 2024 г. вероятно ще бъде още една рекордна година.
„Независимо от това как може да се оформят прогнозите, тенденциите на повишаване на глобалните температури са неоспорими“, акцентира тя в заключение.