Нито една от 30-те най-големи банки в света не е включила изрично ядрената енергия в критериите си за емитиране на зелени облигации или облигации, свързани с устойчивото развитие, посочват изследователи в четвъртък. Това се случва въпреки решението на ЕС от миналата година, с което тя беше определена като устойчива.

Миналата година Европейският съюз реши да включи ядрените електроцентрали в списъка си с инвестиции, които могат да бъдат обозначени и предлагани на пазара като зелени, припомня Reuters. Този ход имаше за цел да насочи инвеститорите към щадящи климата технологии, но раздели страните от ЕС, които не са съгласни с екологичните качества на атомната енергия.

Според анализ на Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет досега банките не са последвали примера на ЕС със собствени правила за зелените облигации. В проучването са разгледани 30-те банки, считани за системно важни от Съвета за финансова стабилност.

Енергия на бъдещето: $7 млрд. ни делят от инсталациите за термоядрен синтезТехнологията е начин за генериране на почти неограничена чиста енергия
От тях 17 изрично са изключили ядрената енергия от своите рамки за зелено финансиране, 12 са имали рамки, в които не е засегната ядрената енергия, а една няма такава рамка, казват изследователите.

Собственият стандарт за зелени облигации на ЕС включва ядрената енергия. Но изключването ѝ от рамката на банките би могло да ограничи достъпа на сектора до бързо нарастващия резерв от капитал за устойчиви инициативи.

Емитирането на зелени облигации достигна рекордно високи стойности в световен мащаб както през първото, така и през второто тримесечие на 2023 г., сочат данни на Refinitiv, цитирани от информационната агенция.

Съавторът на изследването Мат Боуен обяснява, че е изненадан, че ядрената енергия е толкова често изключвана от насоките за зелено финансиране на банките, като се има предвид нейният потенциален принос в борбата с изменението на климата. Тя не произвежда вредни за климата емисии на CO2, както го правят изкопаемите горива като нефт и газ, но произвежда радиоактивни отпадъци.

Адът в Чернобил: 37 години живот между прогреса и страха от ядрена енергияЗаплахата от нова ядрена авария в Европа се засилва след началото на войната в Украйна
Държави като Германия и Австрия се противопоставят на този енергиен източник и лобираха срещу решението на ЕС да го определи като "зелен", като се позоваха на опасения, свързани с обезвреждането на отпадъците, потенциалния риск от аварии и голямото забавяне на последните ядрени проекти.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) от своя страна заявява, че световният ядрен капацитет ще трябва да се удвои до 2050 г., ако светът иска да постигне нулеви нетни емисии до този срок.