През последните няколко години шумът около водорода става все по-силен - мнозина виждат в него важен инструмент за намаляване на екологичния отпечатък на тежката промишленост и за подпомагане на икономиките да постигнат целите си за нулеви нетни въглеродни емисии.

Секторът на "зеления" водород, който е съсредоточен върху производството на водород с помощта на възобновяеми източници на енергия като вятъра и слънцето, привлича особено силно интереса и може да се похвали с някои високопрофилни поддръжници.

Сред тях е и германският канцлер Олаф Шолц, който през 2022 г. нарече водорода "една от най-важните технологии за един климатично неутрален свят" и "ключ към декарбонизацията на нашите икономики", припомня CNBC, като добавя, че и света на бизнеса не е безразличен към възможностите на зеления водород. Пример за това са мултинационални компании като Iberdrola и Siemens Energy, които също се стремят да се включат в производството му.

Но въпреки че потенциалът на водорода предизвиква огромно вълнение и дори Международната агенция по енергетика (МАЕ) го описва като "универсален енергиен носител", пред широкото му въвеждане несъмнено има сериозни предизвикателства.

ЕС задължава авиокомпаниите да използват устойчиви горива От 2025 г. всички горива, предоставяни на операторите на въздухоплавателни средства в ЕС, трябва да съдържат минимален дял на SAF
Като начало, по-голямата част от производството на водород все още се основава на изкопаеми горива, а не на възобновяеми енергийни източници - факт, който очевидно противоречи на целите за нулево нетно потребление на твърди горива.

А що се отнася конкретно до екологичния водород, производствените разходи са значителен проблем и ще трябва да бъде намерен начин да бъдат редуцирани през следващите години.

Транспортирането на водорода от местата на производство до потребителите е друго също толкова голямо предизвикателство, което трябва да се вземе предвид.

"Превозът на водород е доста скъп", казва Мъри Дъглас, ръководител на отдела за изследвания на водорода в Wood Mackenzie, в интервю за CNBC. "Пренасянето му е по-трудно от това на природния газ технически, инженерно и всякак”.

И Дъглас не е единственият, който изтъква някои от пречките при доставката на водород като сериозен проблем.

Rolls-Royce се фокусира върху водорода. Китай същоПекин строи 400 км водороден тръбопровод – първия трансрегионален в страната
Министерството на енергетиката на САЩ например отбелязва, че основните предизвикателства "включват намаляване на разходите, повишаване на енергийната ефективност, поддържане на чистотата на водорода и свеждане до минимум на изтичането му". Ведомството добавя, че са необходими допълнителни изследвания, за да се "анализират компромисите между вариантите за производство на водород и вариантите за доставка на водород, когато се разглеждат заедно като система".

Местоположение на производствените съоръжения

Една от областите на логистиката, свързана с екологичния водород, на която ще трябва да се обърне внимание, е местоположението на производствените съоръжения. Често това са райони, в които източниците на възобновяема енергия са в изобилие - Австралия, Северна Африка и Близкия изток, но на много километри от местата, където водородът ще се използва на практика.

Дъглас от Wood Mackenzie акцентира именно върху транспортните възможности, когато разсъждава върху инвестиционния хоризонт за следващите 10 години.

Луксозна яхта обикаля света само с водородна и слънчева енергия Тя съчетава швейцарските инженерни достижения, испанското ноу-хау в областта на морската архитектура и италиански дизайн
"Очевидно можете да го транспортирате по тръби, но вероятно ще ви е необходим специален тръбопровод", казва Дъглас и отбелязва, че той вероятно ще трябва тепърва да се строи и да е близо до крайните потребители. Според него единствената друга реалистична възможност в този инвестиционен хоризонт е износът на водород като амоняк.

"Произвеждате водорода, зелен водород, и след това го синтезирате в амоняк с азот", обяснява Дъглас и добавя, че транспортирането на амоняк е "доста утвърдена технология и индустрия - вече има изградени множество пристанища за приемане".

След това този амоняк може да се продава директно на крайни потребители като производителите на торове.

Алтернатива на тези доставки би било амонякът да се "разгради обратно във водород", но и това не би било безпроблемно.

"Веднага щом започнете да превръщате обратно водорода, започвате да понасяте някои доста големи енергийни загуби", казва Дъглас.

ЕС готви план за разрешение на ДВГ, използващи е-гориво, и след 2035 Превозните средства ще трябва да използват технология, която ще им попречи да се движат, ако се използват изкопаеми алтернативи
Ефективна система за доставки

В позиция, изпратена до CNBC, Йорго Чацимаркакис, главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация Hydrogen Europe, е оптимистично настроен за перспективите пред "зеления" водород, заявявайки, че той "ще се превърне в глобална стока, но за това е нужна ефективна система за доставка".

Чацимаркакис също така подчертава необходимостта от програма за сертифициране, тъй като "зеленият водород трябва да докаже, че произхожда от възобновяема енергия".

Въпреки някои очевидно големи пречки, партньорствата и програмите, свързани с доставката и разпространението на зелен водород, вече започват да се оформят, акцентира CNBC и дава примери:

“В началото на тази година например Greenergy и Octopus Hydrogen - част от Octopus Energy Group, обявиха, че са започнали партньорство за доставка на зелен водород. В същото време германската Enertrag твърди, че от 2021 г. експлоатира цистерна и транспортно ремарке за доставка на големи количества зелен водород на клиенти. През 2022 г. енергийната компания Cepsa със седалище в Мадрид заявява, че ще работи с пристанището в Ротердам за разработването на първия коридор за зелен водород между Южна и Северна Европа".

Петролната индустрия за зеления си преход: Хюстън, имаме проблем! Неуправляемият енергиен преход може да бъде
Проблемни точки

Технологията и знанията за производството и доставката на водород са налице, но те не решават другия основен момент - рентабилността.

“Индустрията знае как да транспортира водорода", казва Дъглас от Wood Mackenzie, добавяйки, че енергийният и химическият сектор го транспортират "от дълго време - това не е нещо ново, просто е скъпо".

А намаляването на производствените разходи е от ключово значение, тъй като колкото по-ниски са те, толкова по-управляеми ще станат транспортните разходи.

"Не съм сигурен, че има някаква магическа технология за намаляване на разходите, която ще се появи в транспортната част на уравнението. Няма как изведнъж да намерим по-добър начин за транспортиране на водород. Ако го втечнявате, трябва да го изстудявате много, а това е скъпо. Ако го превръщате в амоняк, също има разходи, а след това има и куп предизвикателства, свързани с токсичността. Учените знаят как да се справят с това, но всичко отново опира до разходите”.