Сигурно сте виждали някоя от тези снимки. Млади мъже седят на метална греда на няколкостотин метра над Ню Йорк и спокойно обядват. Работник виси на нещо като кабел или въже. Няма никакви предпазни средства, но изобщо не изглежда притеснен.

Такива кадри има стотици, често пъти от едно и също място – строежът на Емпайър Стейт Билдинг, една от сградите-символи на Голямата ябълка. Но кои са тези мъже? И откъде тази смелост да излагат на опасност живота си, за да строят?

Като че ли никой не знае отговорите на тези въпроси. Историята помни няколко имена – на проектанта на сградата, на техническия ръководител, на инвеститора. Но от хилядите безименни, без които Емпайър Стейт Билдинг нямаше да я има, май никой не се интересува.

Е, почти никой. Да започнем с едно име. Той се казва Луис Хайн. Роден през 1874 г. в щата Уисконсин. Социолог по образование и фотограф по професия. Това е човекът, който през 30-те години на миналия век снима строежа на Емпайър Стейт. Т.е., ако видите такъв кадър, най-вероятно е направен от Хайн.

Тази феноменална за времето си сграда е завършена за рекордните 13 месеца. В един момент на строителната площадка има около 3 хил. души. А сред тях – Хайн с фотоапарат. Още през 30-те години неговите снимки стават много популярни, макар че онова, което правят работниците (и което днес прилича на изпълнение на акробат), в онези дни е смятано за нормално.

Още тогава някои от снимките на Хайн са кръстени. Например „Небесното момче“. На нея е изобразен млад мъж, който се катери по въже на няколкостотин метра височина. Държи се за въжето с крака и с едната си ръка, докато с другата се опитва да свърже края на друго въже.

За справка: Емпайър Стейт е висока 381 метра. Дори да се приеме, че този човек не е бил на най-горната ѝ точка, пак е доста високо. Още при строителството е изчислено, че ако работник падне от някой от високите етажи, ще стигне до земята за 11 секунди.

Сградата е построена по иновативна за времето си технология. Голяма част от носещата конструкция е от метални части, които са предварително произведени. Т.е., работниците на място по-скоро сглобяват бъдещото здание. И въпреки че именно те са свършили огромната част от работата, никой не говори за тях. Дори „Небесното момче“, увековечен от Хайн, си остава неизвестен.

Но техните способности впечатляват още навремето. Журналист от The New York Times ги описва като „сплотено братство от скандинавци, ирландци, американци и индианци“. Безспорните царе на строителната площадка са железарите.

„Те по цял ден се разхождат по ръба на нищото“, пише вестникът.

Getty Images | Снимка, направена от Луис Хайн, през 1931 г.

Почти век по-късно един мъж се опитва да разкаже историята на тези работници. Той се казва Глен Курц и е автор на книгата „Men at Work: The Empire State Building and the Untold Story of the Craftsmen who Built It“.

„Офисът на баща ми беше в тази сграда и аз израснах, ходейки при него“, разказва той пред NYT.

От ранна възраст Курц се запознава със снимките на Хайн. Но го впечатлява и друго – малка паметна плоча в главното фоайе, върху която са изписани имената на 32 мъже. Отличени с награди за майсторството им по време на строежа.

„Снимките на Хайн са част от митологията на Емпайър Стейт, но и на Америка от 30-те години. С изумление научих, че никой никога не се е поинтересувал кои са хората от снимките“, казва Курц.

Те не принадлежат на едно домакинство, а на целия град. Истанбулските котки живеят сред хората, които ги хранят, приютяват и пазят, а тази близост се превръща в една от най-очарователните причини туристите да се връщат отново

КоткоИстанбул: Приказка за империи и мяукащи атракции

Но, както сам разбира скоро, да се намери достоверна информация изобщо не е лесна работа. Първо, по онова време строителните работници пътуват много. Общо взето, местят се където има обекти. Освен това никой не води кой знае колко подробна документация за трудови договори или нещо подобно. Дори статистиката за загиналите на Емпайър Стейт май не е съвсем достоверна – официално са петима, но според Курц са поне осем.

Той все пак успява да стигне до информация, но му се налага да рови в архивите на имиграционните служби, на синдикални организации, да чете стари вестници и спомени на потомци. В крайна сметка, казва авторът, успява да придаде на снимките различни въплъщения.

Така стига до Виктор „Френчи“ Госелин, един от моделите на Хайн. Френчи е специалист по снадките в конструкцията, т.е. много е добър в това да закрепи поредната метална греда към конструкцията на сградата. Хайн го заснема, покачен върху метална топка, композиция, която удивително напомня за един клип на Майли Сайръс. Но снимката с Френчи е използвана за пощенска картичка още през 2013 г.

Този мъж умира внезапно на 46-годишна възраст в автомобилна катастрофа, оставяйки жена и две малки деца. Според Курц разказването на неговата история по никакъв начин не отнема от очарованието на снимката, а тъкмо обратното.

„Това ни позволява да погледнем по пълноценен начин на неговия живот“, казва авторът.

Има и други, не по-малко интересни истории. Например тази на Владимир Козлов, емигрант от Русия, който става синдикален деец и защитава правата на работниците.

Курц смята и че може би е установил самоличността и на „Небесното момче“. Той се казва Дик Маккарти и е син на емигранти от Ирландия, т.е. второ поколение американец. Въпреки че фотографът Хайн не оставя почти никакви описания на снимките, Курц успява да стигне до снимки на Маккарти, правени години по-късно и установява поразителна прилика.

„Като се има предвид, че тази снимка е известна по целия свят, е удивително, че името на този човек не се знае. Може би никога няма да узнаем истината, но аз съм на 50% сигурен, че предложението ми е вярно“, казва писателят.

Той повтаря известната максима, че „историята се пише от малцина“ и затова техните имена се помнят. Но макар че тези работници са изглеждали твърде обикновени и безинтересни, Курц е убеден, че те също са оставили следа.