Даже и никога да не сте гледали футболен мач от началото до края, сигурно сте чували за Вини Джоунс. Или сте виждали лицето му някъде. Тази запомняща се физиономия, която, що се отнася до филмовата му кариера, обикновено пресъздава биячи и престъпници.

Джоунс изглежда като човек, с когото не бива да се закачаш. И се държи като такъв. Сега историята му - от калните футболни терени до холивудските продукции - е разказана в нов документален филм на Netflix.

Строителен работник.

Това е младият Вини, преди да започне да се занимава професионално със спорт. Но страстта му към футбола е над всичко. Сам казва, че ако някога отворят гърдите му, някъде вътре ще е изписана думата „футбол“. И той прави точно това, когато не е на работа - играе. Започнал в ранна възраст, на 21 години той все още не може да се отдаде изцяло на футбола.

Получава шанс благодарение на това, че негов приятел се познава с тогавашния мениджър на „Уимбълдън“ Дейвид Басет. Вини твърди, че се е молил на колене за тази възможност.

Басет си го спомня като човек, готов да се бори, но и като доста нетипичен футболист. По онова време (1986 г.) „Уимбълдън“ тъкмо е успял да се добере до Първа дивизия с много усилия. Въпреки това тимът е смятан за аутсайдер.

И така аутсайдерът Вини получава своя шанс в редиците. Първият му мач е катастрофа - отборът губи, а той изпуска дузпа. Но още във втория Джоунс вкарва гол на „Манчестър Юнайтед“. Оттук нататък пътят е само нагоре и в следващите години той се превръща в легенда за феновете на клуба.

„Уимбълдън“ жъне успехи, а Джоунс се очертава като лидер на отбора. Освен с головете си той се отличава и с грубата си игра. За него влизането със засилка и шпагат в краката на противников играч е нещо нормално. Наричат го „дивак“ и „пещерняк“. Често получава картони, често го гонят. В един момент започват на шега да го питат дали има поне един мач, в който да е изиграл пълни 90 минути.

Но той харесва отбора си и се чувства страхотно. По онова време за футболистите в английската Висша лига е нормално да пият след мач. Вини няма нищо против - пъбовете са сред любимите му места. Атмосферата в отбора също му харесва.

„Млади, агресивни мъже с пяна по устата от високите нива на тестостерон“, казва Вини.

Но допълва, че онзи състав се държи като братя. И е готов да мине през всичко заедно.

Големият успех идва само две години по-късно. От аутсайдер „Уимбълдън“ става шампион, а Вини - звезда и почетен член на „Лудата банда“, както вестниците на Острова наричат онзи състав на отбора.

Пари, кокаин и алкохол. Тази смъртоносна комбинация превръща най-успешните години на Джо Естерхаз в най-тежките

Джо Естерхаз: От най-скъпия сценарист в Холивуд до ръба на самоунищожението

С големите успехи обаче идват и големите пари, както и големите изисквания. Атмосферата в клуба се променя след напускането на Басет. Вини остава за известно време, но промените са очевидни. Той все така рита и блъска противниковите играчи по терена, но търпението към изпълненията му е все по-малко.

Напуска „Уимбълдън“ и в следващите две години сменя клубовете толкова бързо, че спортните журналисти се шегуват дали вечерта още е в отбора, с който е подписал сутринта. По това време и таблоидите започват да обръщат все повече внимание на Джоунс. Всяка глупост, която каже, се превръща в новина. А той говори много.

Връща се в „Уимбълдън“, но след едно интервю е наказан, защото обяснява какви са мръсните номера, които футболистите си правят един на друг. Как да удариш противника, как да го ритнеш, как да го блъснеш. Футболната общност е скандализирана. А търпението на феновете като че ли също започва да се изчерпва - чуват се гласове, че трябва да бъде отстранен от играта.

Той е уплашен, защото не знае какво ще прави с живота си. По онова време психотерапията не е на мода и затова просто пие все повече и повече.

Новият му шанс обаче сам го намира. Идва под формата на едно предложение:

„Искаш ли да участваш във филм?“

Британският музикант свързва деиндустриализацията и загубата на общност с кризата на съвременната мъжка идентичност

Стинг: Загубата на физическия труд може да подхранва токсичната мъжественост

Вини иска, разбира се. Та кой не би желал да е кино звезда? Дебютът е истински удар - филмът на Гай Ричи „Две димящи дула“. Оказва се, че футболистът има талант. Не кой да е, а Юън Макгрегър хвали изпълнението му. По-късно и Брад Пит ще се изкаже ласкаво за актьорските му способности. Джоунс работи и с Никълъс Кейдж.

Следват множество филми, сериали, дори видеоигри. Вини получава дори награди за актьорската си игра. А днес казва:

„Знам, че имах присъствие на терена. Просто го пренесох на екрана. И оставих следа.“