ЕК се готви да отложи ключови климатични изисквания под натиска на петролната индустрия и САЩ

Европейската комисия се подготвя да отложи с една година прилагането на ключов европейски закон за климата, като по този начин отстъпва пред исканията на сектора на изкопаемите горива, администрацията на Доналд Тръмп и някои държави членки на ЕС.

Големите петролни и газови компании обаче вече настояват за по-радикални промени в знаковия Регламент за метана, а защитниците на законодателството се опасяват, че ще бъде трудно да предотвратят допълнителни отстъпки.

Очаква се в сряда Европейската комисия да представи планове за отлагане на изискванията, които задължават петролните и газовите дружества да отчитат емисиите си на метан – мощен парников газ, който има съществен принос за изменението на климата. Първоначално правилата трябваше да влязат в сила през януари.

Решението идва след предупреждения от индустрията, подкрепени от американското правителство и няколко държави членки, включително Франция. Според тях разпоредбите остават недостатъчно ясни и могат да обезкуражат износителите да доставят петрол и газ за Европа, създавайки риск от прекъсвания на снабдяването в момент, когато континентът вече е изправен пред възможен недостиг на газ през зимата.

Европа е наясно с климатичните си проблеми, но конкретните решения липсват

Представителите на сектора обаче дават да се разбере, че предложената отстъпка няма да бъде достатъчна.

В петък Международната асоциация на производителите на петрол и газ, най-влиятелната лобистка организация на индустрията в Брюксел, отново призова за тригодишно отлагане. Според нея предложението на Комисията „не е достатъчно, за да ограничи напълно тези рискове, и след 12 месеца ЕС ще бъде изправен пред същите предизвикателства при прилагането на правилата“.

Очаква се някои държави членки да подкрепят подобна позиция по време на срещата на европейските лидери в петък, както и на заседанието на заместник-посланиците на 28 октомври.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен посочи миналия месец в Дъблин, че всяко отлагане ще бъде обвързано с условието държавите да въведат необходимите мерки за прилагане на регламента на национално равнище. Досега това са направили едва няколко страни.

По време на изслушване в Европейския парламент в Страсбург миналата седмица той допълни, че евродепутатите не бива да използват законодателното предложение, за да прокарват допълнителни отсрочки.

Защитниците на регламента обаче признават, че подобни опити трудно могат да бъдат предотвратени. Влиянието на евродепутатите, подкрепящи по-амбициозни екологични политики, отслабва, докато високите енергийни цени, свързани с войната в Иран, се превръщат във все по-чувствителен политически въпрос.

„Ако Тръмп продължи да тласка цените все по-нагоре, ще бъде по-лесно да се постигнат“ допълнителни отстъпки, коментира пред POLITICO европейски служител.

Самата законодателна процедура на ЕС също може да усложни намеренията на Комисията. Според критиците повторното отваряне на вече приети правила неизбежно създава възможности за намеса и по-мащабни изменения.

Макар Европейската комисия да изготвя първоначалното предложение, евродепутатите и държавите членки могат да настояват за собствени поправки.

Чистата енергия е най-силният двигател на глобалната екологична промяна

„Ако Комисията отвори отново Регламента за метана, първото, което ще се случи в Европейския парламент, е внасянето на поправка за отхвърлянето му с аргумента: „Добре, нека изцяло премахнем регламента“. И смятам, че подобно предложение би получило мнозинство“, предупреждава германската евродепутатка от Зелените Юта Паулус, която участва във воденето на преговорите по законодателството от името на Парламента преди приемането му.

В разговор с POLITICO преди лятото тя отбелязва, че Комисията разполага с ограничени инструменти, за да гарантира, че преразглеждането няма да надхвърли първоначално предвидените промени.

По думите ѝ обаче съществуват прецеденти, на които Брюксел би могъл да се позове. Като пример тя припомня случай от 2015 г., когато Европейската комисия заплашва да оттегли законодателно предложение за промяна на защитения статут на вълците, ако евродепутатите отидат твърде далеч с поправките.

Именно за подобен подход настоява група левоцентристки евродепутати в писмо, изпратено в понеделник до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други високопоставени представители на институцията. В документа те призовават Комисията „да използва в пълна степен правото си да оттегли предложението“, ако законодателите се опитат да добавят нови изменения. Според тях то трябва да включва и „задължителна пътна карта за прилагане“.

Някои евродепутати и представители на националните правителства вече дават сигнали, че ще настояват за по-сериозни промени.

Предложението „не е достатъчно“, коментира пред POLITICO чешкият министър на търговията Карел Хавличек, който стои зад инициативата на част от държавите членки за отлагане на правилата. Той обаче подчертава, че „целият законодателен процес тепърва предстои“.

Миналата седмица влиятелният евродепутат от десноцентристките среди Кристиан Елер също призова за тригодишна отсрочка.

Според дипломати някои правителства се надяват Европейската комисия да използва предвидения за януари 2028 г. преглед на регламента, за да разгледа възможността за допълнително отлагане.

Засега обаче това остава само предположение.

„Парадоксът на напредъка“: Бумът на възобновяемата енергия все още не води до реален спад на емисиите

Лица, запознати с обсъжданията, посочват, че настоящото предложение ще предвижда единствено промяна на сроковете с една година, без допълнителни условия или разпоредби, позволяващи ново отлагане. Това противоречи на по-ранните сигнали на комисар Йоргенсен.Говорител на Европейската комисия отказва коментар.

Германия, където позициите по регламента са разделени, подкрепя едногодишното отлагане, но засега не е изразила готовност да приеме по-дълга отсрочка. 

Самият регламент, приет през 2024 г., е резултат от компромиси, постигнати в последния момент между европейските институции, върху които Комисията има ограничено влияние. Първоначално законодателството е замислено да обхваща производителите на територията на ЕС. Задълженията за вносните енергийни продукти са добавени като отстъпка към Европейския парламент по време на заключителните преговори между евродепутатите и националните правителства, припомня Паулус, която е водещ преговарящ по досието.

По думите ѝ постигането на споразумение е изисквало редица компромиси в последния момент. Тя разказва, че е успяла да убеди полски евродепутати от крайнодясната група на Европейските консерватори и реформисти да подкрепят правилата едва след като ги уверява, че изискванията за отчитане на емисиите могат да помогнат за ограничаване на дейността на руския сенчест флот. По това време ЕС все още не е въвел забрана за внос на руски газ.

Друг съществен въпрос е дали държавите членки ще се съгласят да разработят необходимите механизми за прилагане на регламента на национално равнище.

Правителствата се оплакват, че не е достатъчно ясно какви инструменти за независима проверка могат да използват компаниите, за да удостоверяват достоверността на отчетените емисии. Самото законодателство обаче възлага основната отговорност за изясняването на тези въпроси на националните власти.

„Правилата предвиждат, че прилагането е отговорност на държавите членки, дори когато регламентът оставя въпроси, които трябва да бъдат допълнително уточнени. Именно в това се състои смисълът на предоставената гъвкавост“, обяснява Леа Пилснер, директор по енергийната политика в европейското подразделение на екологичната организация Environmental Defense Fund.

В същото време дори представители на държави, които вече са предприели необходимите мерки за прилагане на регламента, смятат, че все още се нуждаят от допълнителни указания от Европейската комисия.