Европейските правителства планират мащабно разширяване на ядрената енергетика като част от борбата с климатичните промени. Глобалното затопляне обаче започва да създава проблеми именно за тези намерения.

Амбициите за увеличаване на производството на атомна енергия – ключов елемент от усилията за постигане на климатична неутралност и посрещане на растящото потребление на електричество – това лято се сблъскаха с последиците от променящия се климат.

Продължителните горещини и задълбочаващата се суша понижиха нивата на европейските реки до рекордни стойности през август, оставяйки някои атомни централи без достатъчно вода за охлаждане на реакторите. Последвалите спирания и ограничения на производството накараха правителства и компании да обмислят дали плановете за нови мощности за милиарди евро не трябва да бъдат адаптирани към нарастващия риск от климатични бедствия.

„Климатичните промени правят ядрената енергетика все по-непредвидима“, коментира пред POLITICO Пер Хьогселиус, професор по история на технологиите в шведския Кралски технологичен институт KTH.

По думите на Ива Петрова намаляването на мощността е превантивна мярка, предвидена в плана за действие на централата при ниски нива на Дунав

Енергийният министър: Кризисна ситуация с АЕЦ „Козлодуй“ няма

Последиците от екстремните метеорологични условия през това лято бяха сериозни.

Единствената атомна електроцентрала в България ограничи производството си. Румъния взриви скала, за да поддържа притока на вода, но в крайна сметка беше принудена да спре и двата си реактора. Унгария едва избегна затварянето на единствената си АЕЦ, която осигурява половината от електроенергията в страната, но намали производството с три четвърти. Във Франция рекорден брой реактори трябваше временно да преустановят работа или да понижат мощността си.

Дори когато водата е достатъчна, повишаването на температурата на реките понякога налага спиране на реактори. Причината са екологичните правила, които ограничават изпускането на затоплена вода от централите, за да се предпазят местните екосистеми. Именно заради това Швейцария изключи един реактор през юни.

Сушата не е единствената заплаха. Зачестяващите горски пожари, бури и наводнения също могат да създадат рискове за ядрените централи.

Според Хьогселиус прекъсванията и ограниченията на производството вероятно ще стават все по-чести.

Тази тенденция поставя нови въпроси пред амбициозните европейски планове за обръщане на дългогодишния спад в производството на ядрена енергия. Голяма коалиция от държави в Европейския съюз иска до средата на века атомните мощности в блока да нараснат с 50%, докато Великобритания планира да увеличи своя капацитет четири пъти за същия период.

Рисковете, проявили се това лято, идват в момент на възраждане на интереса към ядрената енергетика. В световен мащаб производството може да се утрои до 2050 г., стимулирано от стремежа към собствено енергийно производство, нарастващото търсене на електричество и усилията за декарбонизация. В САЩ администрацията на президента Доналд Тръмп възнамерява да увеличи ядрения капацитет четири пъти до средата на века, отчасти заради бурното разрастване на центровете за данни и огромните им енергийни нужди.

Европа, която се затопля по-бързо от всеки друг континент, е особено изложена на климатичните рискове. Много от реакторите ѝ са построени край реки във вътрешността на континента или разчитат на охлаждащи водоеми, уязвими при продължителна суша.

„Повишаването на температурите в Европа е сред най-големите в света. Затова континентът вероятно ще усети част от тези последици първи“, обяснява Брент Уанър, ръководител на отдела за електроенергетика в Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Решението за превантивно намаляване на мощността е част от мерките за осигуряване на безопасно функциониране на АЕЦ „Козлодуй”

АЕЦ „Козлодуй“ намалява от днес превантивно мощността на на 5-и блок заради ниското ниво на Дунав

И още един проблем – медузите

Европейският ядрен парк е проектиран за съвсем различен климат. Почти всички атомни електроцентрали са създадени през 70-те и 80-те години на миналия век, отбелязва Хьогселиус.

Подобна е ситуацията и в много други части на света, макар конкретните рискове да се различават според региона.

Повече от 70% от ядрените мощности, които работят или са в процес на изграждане, са концентрирани в три региона – източната част на Северна Америка, Западна и Централна Европа и Източна Азия. Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през следващите десетилетия всички те ще бъдат изложени на различни климатични заплахи, сред които екстремни горещини, проливни валежи, крайбрежни и речни наводнения и тропически циклони.

През 2022 г. около 15% от реакторите по света са разчитали на сладководни източници, които са били под сериозен натиск заради затоплянето. МААЕ очаква този дял да достигне 25% през следващите 20 години.

Сушата представлява особено сериозен проблем за Южна Азия и Европа, тъй като увеличава вероятността от прекъсвания на производството. Според агенцията европейските реактори, особено тези в Южна Франция, могат да се сблъскат с едно от най-значителните увеличения на последователните дни без валежи.

Централите, които черпят вода от езера или морето вместо от реки, са по-малко уязвими при засушаване, но са изложени на други опасности.

Ядрената инфраструктура в Северна Америка и Източна Азия например е все по-застрашена от циклони и други силни бури, предупреждава МААЕ. В по-дългосрочен план покачването на морското равнище може да създаде проблеми за крайбрежните атомни централи, особено в САЩ и Япония.

Към това се добавят и медузите. Те се развиват добре в по-топли води и могат да образуват огромни струпвания край бреговете, които понякога запушват помпените системи на атомните централи. Подобен случай имаше във Франция това лято.

Червеният код за тревога в Италия обхваща територията от Палермо в Сицилия до Болцано в планинския север. Властите в Будапеща и Букурещ се борят със заплахите за енергетиката от пресъхналия Дунав

Безпрецедентен ефект от жегата: Цяла Италия е в здравна тревога, Унгария и Румъния пестят електричество

Данните на МААЕ показват, че прекъсванията в работата на реакторите са по-чести през лятото, отколкото през зимата, а броят им нараства с всяко десетилетие от 1990 г. насам.

Международната агенция по енергетика също следи влиянието на климатичните промени върху енергийната инфраструктура. Анализите ѝ показват, че по-продължителните периоди на екстремно време поставят електроенергийните системи под все по-голямо напрежение.

Повечето от тях са проектирани да издържат на горещини, продължаващи няколко дни или седмица. Ако екстремните температури се задържат две, три седмици или цял месец обаче, натоварването става значително по-сериозно, обяснява Уанър.

Приспособяване към по-топъл свят

Екстремните явления от това лято не са накарали Европа да се откаже от ядрените си амбиции. Те обаче принуждават правителствата да променят планирането си, а компаниите – да инвестират в повишаване на устойчивостта на реакторите.

Френският държавен енергиен гигант EDF възнамерява да вложи 4,3 млрд. евро до 2040 г., за да адаптира атомните си централи към последиците от климатичните промени.

Унгарският премиер Петер Мадяр преразглежда плановете за разширяване на АЕЦ, която това лято беше близо до спиране. Като причина той изтъква охладителната ѝ система, която според него не е пригодена към реалностите на глобалното затопляне.

Корабният транспорт също е затруднен от безпрецедентно ниските нива на реката. Плавателните съдове са принудени да намалят значително товарите си, за да избегнат засядане, което прави превоза много по-бавен и по-скъп

Пресъхналият Дунав подари на българските археолози кости от мамут, но затвори цяла АЕЦ в Унгария

Румънското министерство на енергетиката заявява, че сушата не е променила намеренията на страната за развитие на ядрената енергетика. То обаче подчертава необходимостта бъдещите проекти да бъдат оценявани спрямо широк спектър от климатични, хидроложки, екологични и енергийни условия. 

Новите рискове могат също да подтикнат правителствата да търсят по-малко уязвими места за следващото поколение реактори, което допълнително би усложнило и без това трудния процес по изграждането им. Високопоставен френски представител отбелязва, че наличието на вода е сред ключовите фактори при избора на място за нова централа.

Вече има признаци, че държавите и индустрията се съобразяват с новите климатични условия.

„По-голямата част от новите мощности се изграждат по крайбрежието“, отбелязва Уанър. По думите му по този начин секторът вече започва да се адаптира структурно към проблема.