Световните морета през изминалия месец са били по-топли от всеки друг юли в историята на измерванията. Данните идват на фона на опустошителните горещини, които обхванаха Западна Европа.

Според европейската служба за климатичните промени „Коперник“ температурите на морската повърхност по Атлантическото крайбрежие и в западната част на Средиземно море са поставили нови юлски рекорди. В същото време тежки морски горещи вълни са засегнали редица европейски басейни. В световен мащаб температура на морската повърхност извън полярните региони също е била най-високата за юли, надминавайки предишния пик от 2023 г.

Що се отнася до температурата на въздуха, юли 2026 г. е бил едва с 0,01°C по-хладен от юли 2024 г. Поради това учените определят двата месеца като съвместно вторите най-горещи в историята на наблюденията.

Данните показват, че Западна Европа е преживяла най-горещия период юни–юли, регистриран досега. Изключителните горещини са допринесли за горски пожари, които опустошиха големи части от Средиземноморието.

Първите два летни месеца на 2026 г. са били с 2,79 градуса по Целзий по-топли от обичайното, съобщи в понеделник „Коперник“. Така беше подобрен предишният рекорд, поставен преди четири години, което според службата отразява „изключителната устойчивост на горещините“ от началото на сезона.

Ниски нива на реките ограничават производството на електроенергия, а експерти предупреждават за задълбочаващите се последици от климатичната криза

Рекордни жеги обхващат Централна и Източна Европа и натоварват енергийните системи

Централна Европа също е засегната от гореща вълна, при която в няколко държави, сред които Австрия и Словакия, бяха подобрени национални температурни рекорди. 

Саманта Бърджис, климатолог в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, заяви, че това лято е „ясен пример“ как изменението на климата засилва взаимно свързани екстремни явления.

„Продължителните системи с високо атмосферно налягане задържаха горещината над Западна Европа, а екстремните температури допълнително засилиха широко разпространената суша“, посочва тя пред The Guardian. „Когато почвите изсъхнат, те губят способността си да осигуряват естествено охлаждане, което позволява на жегата да се натрупва още по-лесно.“

Подсилени от замърсяването, причинено от изкопаемите горива, поредица от горещи вълни обхванаха Европа още от края на пролетта. Особено интензивната горещина в края на юни вероятно е довела до над 10 000 смъртни случая.

Според „Коперник“ широко разпространената суша, наблюдавана през май и юни, се е задълбочила през юли. В голяма част от Западна Европа са отчетени изключително малко валежи и ниска почвена влажност. В засегнатите райони, сред които Франция, Испания и части от Германия и Обединеното кралство, ниските нива на реките са затруднили водоснабдяването, напояването и работата на електроцентрали, включително в държави по течението на реките.

Поради недостиг на вода за охлаждане миналата седмица две въглищни електроцентрали в Полша бяха принудени да преустановят работа, както и единствената атомна електроцентрала на Унгария – за първи път в 44-годишната ѝ история.

Горещините и сушата са сред най-сериозните екологични заплахи за европейската икономика. Предварителните оценки показват, че само юлските горещини са причинили на производителите на зърно загуби за около 2 млрд. евро заради унищожена реколта.

Икономистите предупреждават, че дългосрочните последици могат да се окажат много по-тежки от непосредствените щети, особено ако сушата продължи години наред. Според ново работно изследване, ръководено от Европейския институт по икономика към Евро-средиземноморски център по изменение на климата (CMCC), мегасушата между 2015 и 2018 г. е струвала на Европа 439 млрд. евро. Макар въздействието върху земеделието да е било силно, но краткотрайно, отражението върху промишлеността и строителството е било по-слабо, но значително по-продължително.

Изследователите смятат, че традиционните методи сериозно подценяват икономическите загуби от сушата, тъй като не отчитат ефектите, които се проявяват години след самото събитие.

Ново проучване показва, че рекордните горещини ускоряват изсушаването на почвите и водните ресурси на континента

Климатичната криза прави екстремните суши все по-вероятни в Европа

„Дори една единствена суха година причинява реални икономически щети, но продължителната суша е нещо различно – нейните последици се натрупват в различни сектори и могат да продължат години наред“, казва Марта Мастропиетро, изследовател в CMCC и Политехническия университет в Милано и водещ автор на проучването.

„Именно това съчетание от натрупващи се и дълготрайни последици обикновено остава извън обхвата на традиционните оценки.“

Данните на Европейската информационна система за горски пожари показват, че от началото на годината в Европейския съюз са изгорели около половин милион хектара. Пожарите са довели и до замърсяване на въздуха над средните стойности, тъй като горящата растителност отделя големи количества дим. Горещото, сухо и ветровито време, което затруднява овладяването на пожарите, е довело до рекордни за този период на годината нива на пожарна опасност.

Професорът по горско инженерство във Университета на Лейда Виктор Реско де Диос предупреждава, че климатичните промени създават все по-благоприятни условия за възникването на мегапожари.

„Добрата новина е, че чрез по-добро управление на растителността и градоустройството можем до голяма степен да ограничим проблема“, допълва той. „Трябва обаче да сме наясно с едно – това, което днес ни изглежда като екстремно, след няколко десетилетия ще изглежда сравнително умерено, ако продължим да не предприемаме необходимите мерки за адаптация.“