През 1968 г. BBC записва едно от последните интервюта на Дж. Р. Р. Толкин, 31 години след публикуването на „Хобит“. Тогава по британската телевизия са излъчени само кратки откъси, а по-голямата част от разговора остава в архивите на медията десетилетия наред.

Пълният запис е открит отново през 2019 г. и разкрива необичайно откровен Толкин, който говори за приключенията, езиците, Голъм и моралния свят на своите книги. В интервюто авторът признава, че ако самият той беше попаднал в ситуацията на Билбо Бегинс и някой магьосник го беше поканил на опасно приключение, вероятно щеше да откаже.

„Щях да намеря някакво извинение да не тръгна“, разказва Толкин пред BBC. По думите му никога не е имал желание да се поставя в неудобна или опасна ситуация само заради самото приключение. С характерното си чувство за хумор той добавя, че е бил „твърде добре възпитан, за да разговаря със съмнителни възрастни господа“.

Тези реплики така и не достигат до оригиналното телевизионно излъчване на интервюто през 1968 г. Едва десетилетия по-късно архивният материал е открит и използван в радиопрограма на BBC, която връща към живот един от най-интересните разговори с автора на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“.

Истинското приключение зад пътуването на Билбо

„Хобит“ е публикуван за първи път на 21 септември 1937 г., а седмицата около тази дата по-късно започва да се отбелязва като „Седмица на Толкин“. В интервюто от 1968 г. писателят разказва и за реално преживяване, което по-късно се превръща в един от източниците на вдъхновение за пътешествието на Билбо.

През 1911 г., когато е едва на 19 години, Толкин участва в пешеходен преход в Швейцария. Групата преминава през редица планински проходи, носи багажа си на гръб и често нощува на необичайни места.

„Имахме няколко ситуации, в които едва не загинахме“, разказва той пред BBC и прави директна връзка с някои от опасностите в „Хобит“. По думите му именно затова пътешествието на Билбо е в известна степен лично преживяване, въпреки че е силно променено от фантазията.

„Не срещнахме гоблини“, добавя Толкин.

От окопите до Мордор: Каква е връзката между Първата световна война и „Властелинът на пръстените“

Една от най-интересните теми в разговора е страстта на Толкин към изучаването на езици. Докато учи класически науки в Оксфорд, той се увлича по финския език до такава степен, че това започва да влияе на академичната му работа. Самият Толкин описва структурата и звученето на финския като нещо, което го „опиянява“.

Той признава, че вместо да се занимава със задачите си в университета, започва да учи фински, а преподавателите му не могат да разберат защо есетата му по гръцка драма стават все по-слаби.

Този интерес се отразява пряко в създадените от Толкин езици на Средната земя. По негови думи един от тези езици първоначално е силно повлиян от финския, към който впоследствие са добавени елементи от гръцкия и други изучавани от него езици. Лингвистичната му страст продължава и след Първата световна война, когато започва работа като асистент към Oxford English Dictionary.

Там се занимава с етимологията на различни думи и открива нови езикови връзки. В интервюто Толкин споменава, че работата върху думата „wampum“ например го отвежда до алгонкинските езици на коренното население на Източна Северна Америка. „Речникът е прекрасно място“, казва той.

Един от най-силните моменти в интервюто се откроява, когато разговорът се насочва към Голъм. Толкин определя героя като „пример за поквара“ и акцентира върху сцена от „Властелинът на пръстените“, която според него представлява един от най-трагичните моменти в цялата история. В този момент Голъм започва отново да проявява черти на Смеагол, по-ранната и по-малко покварена версия на самия себе си.

След The Late Show Стивън Колбърт поема към Средната земя като сценарист на нов филм от „Властелинът на пръстените“

Професорът по английска литература Стюарт Лий от Оксфордския университет обяснява в радиопрограма на BBC от 2019 г., че в тази сцена „доброто“ у героя временно надделява над злото. Голъм се приближава към спящия Фродо и почти проявява нежност.

В този момент Сам го прекъсва и му нарежда да се отдръпне. Толкин определя тази сцена като източник на трагедията.

„Мисля, че най-трагичният момент в цялата история е ужасната ирония, че доброто често върши зло“, казва той. Сам се стреми да защити Фродо, но според Толкин тази защитна реакция прекъсва възможността Голъм да се промени.

Лий вижда в този момент по-широка концепция, характерна за цялата митология на Толкин: дори действия, мотивирани от добри намерения, могат да имат сериозни последици.

В интервюто журналистът подчертава, че моралът в произведенията на Толкин не се ограничава до просто противопоставяне между добро и зло.

Толкин се съгласява с това твърдение, но прави важно уточнение.

По негови думи външните очертания на историята може да изглеждат сравнително прости, но моралната ѝ структура е значително по-сложна.

„Виждате зло и от страната на доброто“, казва Толкин. „Не става въпрос просто за противопоставяне между добрите и лошите.“

Това придава особена стойност на архивното интервю, тъй като представя Толкин не само като създател на един от най-влиятелните фантастични светове в литературата, но и като мислител, който анализира собствените си истории през призмата на опита, езика, моралната двусмисленост и последствията от човешките избори.