„Човешките истории са винаги за едно и също нещо – неизбежната смърт“.

Това са думи на великия британски писател Дж.Р.Р. Толкин, оставил на човечеството поредиците „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. Така той се опитва да обясни създадения от него фантастичен свят, населен с елфи, хобити, магьосници и вечната битка между доброто и злото.

През 2024 г. се навършват 70 години от публикуването на първата книга от поредицата „Властелинът на пръстените“ и по този повод BBC припомня интервю с Толкин, записано през 1968 г. По това време той вече е световноизвестен, а читателите са завладяни от разказа за злодея Саурон, добрия магьосник Гандалф, Билбо, Фродо, Леголас, Арагорн и останалите от задругата. Освен, че записва името си в историята Толкин поставя и крайъгълния камък за фентъзи жанра. Десетилетия по-късно режисьорът Питър Джаксън превърна книгите му в касови филми.

Но през 1968 г. говори самият Толкин. По време на интервюто той вади портфейла си, в който пази изрезка от вестник. Текстът, който го е впечатлил, е на френската писателка Симон дьо Бовоар, която разказва за последните дни на майка си и как тя се вкопчва с всички сили в живота, макар да е наясно, че смъртта е неизбежна. Толкин чете:

„Няма такова нещо като естествена смърт. Всички трябва да умрем, но за всеки неговата собствена смърт е инцидент, дори ако той го знае и го е приел“.

После пита човека отсреща дали би се съгласил с тези думи и добавя:

„Това е ключът към „Властелинът на пръстените“.

Личностният модел HEXACO измерва качества като честност, скромност и добросъвестност, както и връзката им с поведението. На база на резултатите може да се прогнозира дали човек би навредил на други хора в опит да спечели нещо за себе си

Тъмната страна на гениите - и как да се предпазим от нея

Всеки, запознат с историите на Толкин, знае, че в тях има много насилие и смърт. Но само истинските фенове са наясно, че описаното от него е донякъде преживяно. Вярно е, че освен във фантазията си Толкин не е стъпвал на Средната земя, но е газил калта в окопите на Първата световна война. И ужасът, видян тогава, остава с него завинаги.

Джон Роналд Руел Толкин е роден на 3 януари 1892 г. в семейството на британци, преместили се в Южна Африка, където баща му иска да гради кариера в банковия сектор. Когато е тригодишен, бъдещият писател се завръща в Англия заедно с майка си и брат си, за да посетят роднини. По план баща му също трябва да пътува, но той се разболява и внезапно умира. И тъй като само той работи, изведнъж семейството остава без прехрана. Майката на писателя решава да останат във Великобритания и се местят в евтина селска къща близо до Бирмингам.

Десетилетия по-късно Толкин ще разкаже, че това било „двойно завръщане“, защото в следващите години „английските ливади и село“ били изключително важни за него. Макар и да живее на село, той е доста близо до Бирмингам с неговата индустрия от онези години. Гледката оказва голямо влияние върху картините, които той рисува с думи, описвайки своя измислен свят във „Властелинът“.

В началото на 90-те Кеш е забравен от лейбълите и не е толкова готин в очите на публиката, колкото преди. Издавайки незаписани негови песни от онези години, синът и колегите му обясняват как той се е върнал обратно към живота

Мрак и изкупление: Как Човекът в черно Джони Кеш ни изпраща подарък от отвъдното

Толкин е много близък с майка си, която е високобразована жена. Тя лично се заема с обучението на синовете си и разпалва у тях любов към литературата, митологията и ботаниката. Бъдещият писател има забележителна дарба за учене на езици, а майка му я подхранва с уроци по латински, френски и немски от ранна възраст. Когато Толкин е на 12, майка му се разболява от диабет. В онези години инсулинът не е открит и тази диагноза е смъртна присъда. След кончината ѝ двамата братя са оставени на грижите на един свещеник, а после – на леля им.

В училище Толкин показва впечатляващи заложби, а добрите му оценки му осигуряват следване в Оксфорд. През 1914 г. Европа вече е във вихъра на Първата световна война. Толкин успява да отложи мобилизацията си заради следването. Година по-късно обаче вече няма оправдание. Така заминава за Западния фронт.

Той попада в една от най-тежките битки в цялата война – при р. Сома. Тази операция на френско-английските армии продължава цели пет месеца, по време на които войниците преживяват всички ужаси на войната.

Неизличима следа върху Толкин оставят смъртта, калта и хаоса в окопите. Години по-късно той ще създаде адския пейзаж на Мородор на база спомените си от бойните полета във Франция и Белгия, разказват негови близки. Толкин преживява истинска касапница – тази война е първата, в която се използват оръжия като бойни отровни газове, резултатът от които е определян като „механизирано“ избиване на хора.

„Толкин е използвал писането като екзорсизъм за ужасите от войната“, казва през 2017 г. пред BBC Джон Гарт, автор на книгата „Толкин и голямата война“.

Паралелното изпълнение е почти невъзможно. Опитите за мултифункционалност са неефективни. Ключът е да се възприеме последователното мислене, или това, което Наполеон нарича отваряне и затваряне на шкафове

„Мисловните шкафове“ на Наполеон: Урок по фокусиране и ефективност

Писателят се заразява с окопна треска – болест, предавана от въшки и особено разпространена сред войските. Но по-страшното е, че губи двама приятели в боевете. Според Гарт по онова време Толкин е бил развалина – и душевно, и физически.

На сходно мнение е и поетът и теолог Малкълм Гуит. През 2021 г. той казва пред BBC:

„Има детайли, които според мен идват направо от опита му на фронта. Подробности, които не е могъл да разкаже директно. Спомнете си мъртвите тела в блатата край Мордор, спомнете си отровните изпраения. Това е Западният фронт“.

Според Гуит по сходен начин Толкин описва преданото приятелство между войниците на фронта, вплитайки го в историята през отношенията между Фродо и Сам Майтапер.

За да играеш Шекспир, ти трябват две неща – поезия и емоция, казва актрисата

Ролята, която научи Джуди Денч на всичко за страстта

Писателят се завръща от фронта в края на 1916 г. след като е изкарал окопната треска и счетен за негоден за служба заради пораженията от болестта. В следващите две години от войната почти всички от неговия батальон са убити.

Въпреки че за много читатели и експерти по творчеството му е ясно, че то е повлияно от преживяванията му през войната, самият Толкин не е категоричен по въпроса. Той никога не потвърждава тази версия, а вместо това заявява, че много хора не правят разлика между алегория и реалност.

„Много хора виждат в Пръстена ядрена бомба и смятат, че това съм искал да кажа. Но не, всъщност е алегория“, казва Толкин.

Така или иначе е ясно, че в книгите му се засягат темите за войната, властта, приятелството и други, които не са задължително свързани с едно конкретно събитие. Въпреки че романът има милиони фенове, историята неведнъж е критикувана с обяснението, че е просто разказ за доблестни приятели, които се борят със злото. Всъщност в края на книгата Толкин описва още едина ситуация, много характерна за войниците.

След края на приключението хобитите си отдъхват и се връщат към стария си живот в Графството. Там обаче откриват, че всичко се е променило и на тях им е много трудно да се адаптират към новата реалност.

„Веднъж някой беше написал, че това е много хубава книга, защото на края всички се прибират у дома и заживяват щастливо. Това не е вярно. Той не е прочел историята“, казва Толкин.