Ripley: Сериал в стила на Хичкок, който той никога не направи
Андрю Скот влиза в ролята на зловещия антигерой в напрегнатата и „страховита“ нова адаптация на Netflix на класическия роман на Патриша Хайсмит „Талантливият господин Рипли“.
Ако сте гледали бляскавия и окъпан в слънце филм Талантливият господин Рипли (1999 г.) с Мат Деймън в ролята на измамника, който присвоява живота и самоличността на своя богат приятел, ще бъдете изумени как този нов сериал превръща същата история в нещо напълно различно, но също толкова майсторско.
Великият Андрю Скот внася доза зловеща енергия в ролята на Том Рипли в един психологически трилър, изпълнен с напрежение от самото начало. Сериалът започва с мистериозна сцена – някой влачи труп по стълбище. Продукцията е блестящо заснета в черно-бяло от носителя на „Оскар“ Робърт Елсуит и създава красив сенчест образ, който засилва страховитото усещане. Сценаристът и режисьор Стивън Зайлиан прави своя интелигентен сценарий привлекателен за гледане. Ripley се играе така, сякаш е сериал на Хичкок, който той никога не е правил, пише BBC.
Действието се развива през 1961 г., като се връща назад от началната сцена и представя Том като дребен измамник в Ню Йорк – в траектория, вярна на романа на Патриша Хайсмит, по който е създаден сериалът. (Филмът на Хичкок Непознати във влака също е базиран на романа на Хайсмит и му пасва като ръкавица.)
С Рипли се свързва бащата на Дики Грийнлиф, приятел на приятел на приятел. Хърбърт Грийнлийф, изигран от драматурга и режисьор Кенет Лонерган (Манчестър край морето), ще плати на Том да отиде в Италия и да убеди сина му да се върне у дома. Облечен в овехтяло кожено яке, Том пристига в крайморския град Атрани и се запознава с Дики (Джони Флин) и приятелката му Мардж Шерууд (Дакота Фанинг) – единствените други американци наоколо. Флин с лекота кара Дики да изглежда очарователен и малко наивен – перфектната мишена за Том, който е необразован, но схватлив.
Дики кани Том да сподели голямата му къща, заедно пътуват до Неапол и Рим и се разхождат с лодката му. Дори в най-слънчевите дни обаче тонът е зловещ. Скоро Том обикаля из къщата, намира номерата на банковите сметки на Дики и разучава почерка му. До края на първия епизод той се гледа в огледалото и имитира гласа на Дики. Фактът, че Скот е очевидно по-възрастен от младия Рипли на Деймън, подсказва, че героят е водил живот на измамник.
В момента Скот е най-известен с ролята си на секси свещеник във Fleabag и на скърбящ син в All of Us Strangers, но тук той носи излъчването на смразяващия зъл Мориарти от сериала с Бенедикт Къмбърбач Sherlock.
Лекото движение на очите му или намекът за усмивка разкриват какво мисли Том. Кратките проблясъци на сънища или фантазии ни дават повече информация за мислите му – например споменаването на леля му го кара да си я представи при зъболекаря, който държи устата ѝ отворена с инструмент за мъчения. Сериалът не изисква от нас да подкрепяме Том, но е почти изцяло от неговата гледна точка и ни приобщава към него толкова силно, че споделяме постоянния му страх, че измамите му ще бъдат разкрити. Сериалът се движи от въпроса, който възниква с всяка все по-отчаяна схема: Ще му се размине ли с тази?
Ако Скот и Зайлиан (сценарист на Списъкът на Шиндлер и сценарист и режисьор на сериала Нощта) правят грешна стъпка тук, то тя може би е, че показват Том като прозрачно хитър толкова рано, което от своя страна кара Дики да изглежда тъп. Но начинът, по който другите герои виждат истинската му същност, компенсира това. Мардж и Фреди Майлс – приятел, когото Том и Дики срещат в Неапол, гледат скептично на Том, явно чудейки се какво прави този непознат тук и какво иска от Дики.
За разлика от книгата и предишния филм, в който Фреди е груб американец, тук той е британец с андрогинна външност, изигран „с усмивка“ от Елиът Съмнър. Изваждайки на повърхността хомоеротичното течение в книгата на Хайсмит, Фреди предизвиква безпокойство у Том, който на няколко пъти в сериала настоява, че не е гей. Скот прави изявлението му „Харесвам момичета“ толкова сковано, че дори наивният Дики му се смее малко иронично.
Сериалът прави завой към насилието, когато Дики се уморява от свободолюбивото присъствие на Том (предстоят леки спойлери за всички, които не са запознати с историята).
Дики изчезва и Том започва да се представя за него, наемайки огромен апартамент в Рим. Появява се Фреди и казва, че знае, че Том лъже за нещо, което води до игра на котка и мишка между Том и детективите в Рим. Елсуит (Ще се лее кръв) прави сцените още по-зловещи, когато Том обикаля тъмни, тесни улици и празни пътища на лунна светлина. Джон Малкович, който играе вариация на героя във филма Играта на Рипли (2002), базиран на друг роман на Хайсмит, се появява закратко в последния епизод, за да поднесе на зрителя хитро „великденско яйце“.
Зайлиан – не Хайсмит, задава стандарт, който не разочарова през целия сериал. Дики запознава Том с картините на Караваджо и му разказва историята на ренесансовия художник, който бяга от Рим, след като е обвинен в убийство. Отличен избор. Том Рипли, майстор на измамата, може да се свърже с него.