Как Никълъс Кейдж остава в убийствена форма? Време за лягане: 20:00 ч. Без уиски
Актьорът разказва за силата на въздържанието, за това кой и какво го е вдъхновил за героя му на сериен убиец в новия филм Longlegs и за най-ценните съвети от Дейвид Боуи и Мартийн Шийн
Никълъс Кейдж има много храна за разнасяне (и за размисъл) рано сутрин.
Първо той носи шише с мляко на 18-месечната си дъщеря.
Котката Мерлин получава две консерви от любимата си храна, която гарванът му Хюгин също обожава. „Минавайки покрай него, той я взема от ръката ми, а след това с жена ми храним кучетата заедно“, разказва пред The Wall Street Journal 60-годишният актьор, носител на Оскар.
Никълъс Кейдж живее в Лас Вегас със съпругата си Рико Кейдж и тяхната дъщеря Август Франческа Копола Кейдж.
По бащина линия той е племенник на световноизвестния режисьор Франсис Форд Копола и първи братовчед на София Копола (също носителка на Оскар за сценария на филма Загубени в превода). На въпрос дали като част от най-известната династия на Холивуд той присъства на събирания на семейството, Кейдж споделя:
„Виждам всички по време на Великден и атмосферата винаги е много приятелска и обичлива. Това не се случва често, защото всички са заети да вършат собствените си неща.“
Колкото до „нещата“ на Кейдж, той се грижи още за два папагала и декоративни риби.
Когато дойде ред за неговото хранене сутрин, той си прави леща със сос песто. „Не искам да ям спагети и въобще въглехидрати, така че това е моята закуска“, казва той.
На въпрос в колко часа става в понеделник и кое е първото нещо, което прави след събуждане, актьорът отговаря: „Може да е някъде между 2 и 5 сутринта. Първото нещо е да се погрижа за дъщеря си. Като се уверя, че е добре и че отново заспива, се качвам на тренажора, а след това вдигам малко тежести.“
За да спазва тази рутина, Кейдж си ляга около 8 вечерта. Сутрешният му режим включва и медитация под душа. „Просто минавам през някаква малка мантра или повтарям положителни фрази, с които да започна деня си“, споделя Кейдж, когото холивудските хроники определят като еклектичен герой.
Той е бил Дракула, ангел и дори подобрена версия на себе си, наред с други запомнящи се странни герои. А този месец излиза на големия екран като сериен убиец в Longlegs на Осгъд Пъркинс.
Кейдж се е старал изключително много в подготовката си за много роли: държал е главата си увита с бинтове за Birdy и се е записвал на видео, докато е пиян, за да се подготви за Leaving Las Vegas (Да напуснеш Лас Вегас).
Подготовката му за героя в Longlegs е различна. И по-лична. Той казва, че е базирал ролята отчасти на собствената си майка.
„За мен беше много важно героят ми да не прилича на никой друг сериен убиец, когото някога сте виждали. Исках да направя пълно отклонение. Най-голямото вдъхновение беше майка ми. Интересното е, че когато срещнах за първи път Осгъд, той каза, че това е филм за майка му. Не очаквате да чуете това, когато някой ви предлага да влезете във филм на ужасите“, разказва Кейдж пред WSJ.
Той продължава: „По някакъв начин виждам този герой като моята майка. Тя не беше сатанинска, но имаше много тежък живот и психично заболяване. Да израсна около такъв родител беше едновременно завладяващо и ужасяващо.“
Когато започва работа по Longlegs, гласът и подходът на майка му се връща при него, споделя още актьорът и допълва: „Вложих всичко това в този герой. Беше пречистващо“.
На въпрос какъв е процесът на вземане на решение за участие в нов проект след толкова много роли в различни жанрове Никълъс Кейдж отговаря:
Ще израсна ли по някакъв начин от това преживяване? Има ли нещо тук, което не съм правил преди? Кара ли ме да се чувствам неудобно по някакъв начин?
Кейдж дава пример с разговор между него и Дейвид Боуи: „Как продължи да се преоткриваш?, попитах го, а той каза: Просто никога не съм се чувствал комфортно с това, което правя.“
Четири десетилетия на снимачната площадка
„В началото се опитвах да вдигам голям шум и да бъда пънк рок. С Дейвид Линч се опитвах да направя това, което направи Анди Уорхол - да изляза от натурализма от 70-те години, по който всички бяха обсебени. Сега стигам до точката на тишината и нежната умереност – нещо като кратко и кротко хайку. И така, накъде да тръгна от тук нататък? Не знам. Да опитам ли телевизия? Никога не съм го правил. Това е страшно. Да опитам ли Бродуей?“, разсъждава Кейдж за кариерата си.
На въпрос какво прави, за да култивира своята креативност и въображение, той отговаря:
„Живея в Лас Вегас от поне 14 години. Но според мен, ако наистина искате да се издигнете духовно, поставете се в центъра на Sin City и кажете „не“. Кажете „не“ на уискито, кажете „не“ на стриптийз клубовете, кажете „не“ на казината. Просто бъдете напълно трезвени във всичко. Имам предвид наистина всичко – включително в интимно отношение."
Попитан за най-ценния съвет, който е получили и го е водил напред, Кейдж цитира Мартин Шийн:
Хареса ли ви къде бяхте? И харесвахте ли хората, с които работихте?
„Той ми каза това много отдавна, когато нямах намерение да споря с него, но тогава вътрешно си казах: Това не е важно, важна е оценката за филма, оценката за работа ми, споделя Кейдж и завършва: В крайна сметка обаче Мартин Шийн се оказа прав.“