Носителят на Нобелова награда за икономика Ангъс Дийтън преразглежда възгледите си по важни теми като профсъюзите, имиграцията и търговията.

Признанието на учения, прекарал повече от 50 години в изследване на неравенството, социалното осигуряване, бедността и "смъртта от отчаяние", идва в момент, когато той вижда икономиката в безпорядък.

Последната му книга " Икономиката в Америка" разглежда някои от идентифицираните проблеми, пише Business Insider. Самият той подробно описва в статия за Международния валутен фонд на какво се дължат съмненията му.

"Не мисля, че съм престанал да бъда икономист, нито пък съм престанал да мисля за много от нещата, за които съм мислил преди", казва той. "Просто има някакви предположения, които вероятно не са били верни - и че понякога трябва да гледаме по-широко на нещата."

Най-ефикасният отговор на даден проблем невинаги допринася за оптималното благосъстояние на хората, които участват в него, смята Дийтън. "Когато вашите възгледи не помагат много на реалността, тогава може би е време да помислите какво не е наред с тези възгледи", казва той.

Всичко се свежда до значението, което икономистите придават на ефективността през последните десетилетия, както пише Дийтън в статията си за МВФ.

Това е отдалечаване от нормите, установени от Адам Смит, които отчитат етиката и крайното благосъстояние на хората. Дийтън обяснява това с намаляването на фокуса върху "икономиката на благосъстоянието", която разглежда как парите се превръщат в благосъстояние.

След мечтата за глобализация: Фрагментиран свят на съперници ли е бъдещето

Вместо това, икономистите се опират на остарели идеи или, още по-лошо, изобщо не я изучават. Едновременно с това, допълва Дийтън, в САЩ се наблюдават сериозни социални проблеми като нарастващия брой самоубийства, алкохолизъм и кризата с опиоидите.

"Мисля, че страната е в някакъв лош период, въпреки цялата тази шумотевица, която се вдига колко добре се справяме икономически. И така, аз съм икономист, който се замисля: "ами как да променя малко практиката си в областта на икономиката? И има някои неща, които знаех през цялото време. Едно от тях е, че благосъстоянието е много повече от парите", допълва Нобеловият лауреат.

Силата на синдикатите

В статията си за МВФ Дийтън пише, че "дълго време е смятал профсъюзите за досадници, които пречат на икономическата (а често и на личната) ефективност, и е приветствал бавния им упадък". Това вече не е така.

Израствайки във Великобритания, той наблюдава отблизо как профсъюзите в публичния сектор предизвикват безредици през 70-те години, например по време на зимата на недоволството, когато стачка на сметосъбирачите води натрупване на боклук по улиците и дори до непогребани трупове. Според него по онова време се е наложил консенсусът, че работата на профсъюзите всъщност не е необходима; те вече са създали необходимата защита на работниците.

Поколението Z връща силата на синдикатите в битката за трудови права

Въпреки това, тъй като през последните десетилетия Дийтън вижда, че силата на частните профсъюзи в САЩ намалява, особено с появата на закони, които отслабват профсъюзите, работещите остават без лост.

Той намира и несъответствие между представителите на правителството и работниците. Посочва как, въпреки че повечето американци нямат бакалавърска степен, това не се отразява в залите на Конгреса.

"В икономиката няма много място за власт", казва Дийтън. "Ние не говорим за това, но историците говорят през цялото време. Един от проблемите на работническата класа в днешна Америка е, че тя няма много политическа власт."

Профсъюзите са били важна социална сила и в миналото, посочва Дийтън. Тъй като делът на работещите в профсъюз е намалял, загубата е допринесла за настоящата криза на самотата в САЩ, особено при мъжете.

Дийтън отбеляза също така способността на профсъюзите да осигурят увеличение на заплатите не само на работници в профсъюзите, но и на други на същия вид работа.

Шведските пристанища заплашват да блокират влизането на Tesla в страната

Той посочва неотдавнашната стачка на Обединените автомобилни работници. Логичният ход пред исканията за по-високи заплати би бил производителите да произвеждат автомобили в Китай, където е по-евтино.

Но това не се случва.

"Оказва се, че производителите всъщност са имали доста голям марж на печалба, който тази стачка ги е принудила да споделят с работниците. Това също е стара идея в икономиката, но не много практикувана в момента – че всъщност има разлика, която е на разположение или за печалби, или за заплати. И има нещо като класова борба за това кой да я получи", казва Дийтън.

Свободна търговия: От двигател на богатството до изостряне на неравенството

Свободната търговия печели скептицизма на Дийтън, особено по отношение на служителите у дома.

Както пише той за МВФ: "Аз съм много по-скептичен по отношение на ползите от свободната търговия за американските работници и дори съм скептичен по отношение на твърдението, което сме изказвали в миналото, че глобализацията е отговорна за значителното намаляване на бедността през последните 30 години."

2023: От ерата на глобализацията към ерата на нестабилността

Дийтън споделя, че е бил силно повлиян от икономиста Дани Родрик, автор на книгата "Дали глобализацията е стигнала твърде далеч?", посветена на това как тя може да изостри неравенството и социалните разломи.

Например, Дийтън посочва така наречения "китайски шок", когато Китай за първи път се превърна в световен център на търговията и индустриализацията през 80-те години на миналия век. Аргументът тогава беше, че като нов поток от евтини продукти е добър за Америка – въпреки че много хора загубиха работните си места в местното производство.

"Въпросът е, че хората, които са загубили работните си места, губят пари от китайския шок, но останалите от нас получават евтини стоки в Walmart и Target, или каквото и да е друго, а теоремата казва, че стойността на това, което печелим, е по-голяма от стойността на това, което те губят. Проблемът е, че това са различни хора", обяснява Дийтън.

По-евтините телевизори например не могат да компенсират загубата на средства за препитание на издържащия домакинството.

В същото време, ръководителите на компаниите могат да се възползват както от по-високи печалби, така и от по-евтини стоки.

"Стандартната рецепта, която изучаващите търговия, посочват в учебниците, е: "Добре, можете да обложите печелившите и да ги върнете на губещите", на което обаче, Дийтън отговаря: "О, да, а кога за последен път сте правили това? Печелившите не искат да се откажат, защото си мислят: "О, ние се справихме много добре тук. Защо правителството се опитва да ни отнеме печалбата?".

Новият приоритет на Amazon: Борба със съперниците Temu и Shein

Имиграция: От ползи за всички до по-ниски заплати

В статията си за МВФ Дийтън прави ясен извод по отношение на имиграцията:

"Доскоро бях привърженик на почти единодушното мнение на икономистите, че имиграцията в САЩ е нещо добро, с големи ползи за мигрантите и малки или никакви разходи за местните нискоквалифицирани работници. Вече не мисля така."

Той твърди, че няма предвид сегашната криза по границите на САЩ, която е "някаква бъркотия", а по-скоро дългосрочните последици за неравенството.

"Нарастването на неравенството има нещо общо с имиграцията", смята икономистът.

Дилемата на Мелони: Могат ли мигрантите от Африка да решат трудовата криза

Според него, "неравенството е било високо, когато Америка е била отворена, било е много по-ниско, когато границите са били затворен, и се е увеличило отново след Харт-Келер (Законът за имиграцията и националността от 1965 г.), когато делът на родените в чужбина се е върнал на нивата си от Златната ера".

В по-широк план, Голямата миграция – когато вълна от чернокожи американци се премества от южните щати в северните в търсене на работа, хипотетично е можела да не се случи, ако по това време е имало имиграционна политика, отбелязва Дийтън и допълва, че работниците във фабриките в Чикаго и други градове с удоволствие биха наели евтини европейски имигранти, ако имаше такава възможност, но това вече не беше възможно, което доведе до наемането на чернокожи американци.

"Това наистина промени света по някакъв начин и може би нямаше да се случи, ако имахме много по-свободна имиграционна политика", казва Дийтън.

ЕС се обедини около нови правила за приемане на мигранти

Икономистът се дразни от един съвременен аргумент в полза на имиграцията. Много работодатели обвиняват липсата на имиграция за недостига на персонал, като твърдят, че не могат да осигурят достатъчно без приток на нова работна ръка.

Според Дийтън, "не бива да слушате хората, които казват това, освен ако не кажат нещо за заплатите."

"Те казват: "Никой от американците не иска да работи и затова се нуждаем от имигранти. Това, което искат да кажат, е, че никой от американците няма да го направи при заплатите, които ще плащаме на имигрантите. "

Въпреки че промяната във възгледите на Дийтън може да отразява разминаването, което американците изпитват през последните години между розовите икономически цифри и тяхното благосъстояние, има и светъл лъч: Той смята, че това, което прави администрацията на Байдън, е добро, дори когато "много икономисти твърдят, че е катастрофа".

Дийтън признава, че за него е било странно да преоцени публично възгледите си, но е бил изолиран от реакцията – може би защото не използва социалните медии.

"Аз просто се поддържам здрав и затова не ми пука. Ако имаш Нобелова награда, но се страхуваш от това, което хората говорят за теб, тогава може би нещо не е наред.", допълва икономистът.