Фридрих Мерц иска да превърне Германия във водеща военна сила в Европа. Но Китай все още държи юздите на този новороден устрем на Берлин благодарение на контрола си върху критични минерали, необходими на европейската отбранителна промишленост.

„Ако материалите от Китай изведнъж изчезнат, това може да спре нашите планове за отбранителната промишленост“, предупреждава пред POLITICO Якоб Кулик, изследовател в Техническия университет в Хемниц и експерт по политиката за редкоземни елементи.

Планът на германския канцлер да превърне въоръжените сили на страната си в „най-силната конвенционална армия в Европа“ е свързан с безпрецедентна цена. Берлин се е ангажирал да похарчи стотици милиарди за отбрана до 2029 г., с което нарушава десетилетия на фискална дисциплина. Значителна част от тези средства вече са в движение. Поръчките за военни превозни средства достигат сериозни суми, производството на ракети се увеличава, а търсенето на амуниции бързо нараства.

Отбранителните компании се надпреварват да преоборудвате фабриките си и да възстановят отдавна неизползвани производствени линии – с надеждата да съживят индустриалната база, която западна значително след края на Студената война.

Но това превъоръжаване се гради върху крехка основа, пише в своя анализ изданието.

Критична зависимост от минерали

Всеки танк, ракета или дрон, поръчан като част от усилията за превъоръжаване на Германия, зависи от суровини, които малцина извън отбранителната индустрия биха могли да назоват.

Според Федерацията на германските индустрии (BDI), най-голямата индустриална лобистка група в страната, редкоземните елементи като неодим и диспросий, заедно с волфрам, графит, титан и магнезий с висока чистота, са гръбнакът на високотехнологичните военни системи. Те захранват радарни масиви, електродвигатели, крила за насочване на ракети, термовизионни мерници и дронове – сърцевината на съвременната война.

Германия повишава с 2/3 военния си бюджет до 2029

А повечето от тях идват от Китай.

BDI предупреждава, че ЕС внася 95% от всички свои стратегически суровини – и разчита на страни извън блока за 90% от тях. Вътрешна преработка в Германия почти не съществува. Междувременно Китай контролира повече от 50% от световната преработка на много критични минерали – и до 86% от някои от най-важните за отбраната, включително галий и германий.

Рискът става още по-сериозен с напредъка на оръжията. Самолетите Eurofighter, например, разчитат на здрав, лек титан – преработван предимно в Китай – за своите рамки и специални топлоустойчиви метали в двигателите си. Rheinmetall потвърждава пред POLITICO, че бронебойните танкови снаряди използват плътни волфрамови ядра.

Германското министерство на икономиката също признава пред изданието, че съществуват сериозни рискове, свързани със суровините за отбранителния сектор, но не предоставя конкретни данни.

Заплахата обаче не е само теоретична. Китай активно ограничава износа на критични суровини за западните отбранителни компании, което води до забавяния в производството и скок в цените в цялата индустрия. Това може да е много тревожно и за САЩ. Пекин блокира износа на 11 критични материала в отговор на митата на Доналд Тръмп — ограничение, което беше отменено, след като двете страни седнаха на масата за търговски преговори.

„От макроикономическа гледна точка това е сериозен риск – без съмнение“, казва Кулик. „Дори ако Пекин запази износа отворен, структурната зависимост остава. Всички страни, които използват тези технологии – Франция, Испания, Обединеното кралство – разчитат на едни и същи вериги за доставки, а те всички водят обратно към Китай“.

ЕС е прекалено мек, Берлин - прекалено бавен

Макар ЕС да е обещал да осигури достъп до ключови минерали, Кулик твърди, че блокът все още не е извлякъл необходимите стратегически заключения.

„Това е областта, която според мен сме пренебрегнали напълно – както в ЕС, така и в Германия“, акцентира той.

Брюксел и Пекин търсят сближаване, докато Белият дом мъти водата

Правните рамки от двете страни на Атлантическия океан са коренно различни. Вашингтон третира редкоземните елементи като стратегически активи. Затова и законодателства като Закона за отбранителното производство позволява на правителството да финансира местния добив, да управлява веригите за доставки и да дава приоритет на отбранителните нужди в извънредни ситуации. САЩ поддържат национален резерв чрез Агенцията за отбранителна логистика – федерална мрежа за сигурност, предназначена за извънредни ситуации във военно време. Въпреки това Вашингтон продължава да се нуждае от Китай.

Брюксел, от друга страна, е избрал по-мек подход: Законът за критичните суровини установява високи цели и рамки, но оставя действителното изпълнение на доброволна координация между страните членки – без централна власт, която да подкрепя прилагането.

„Ние нямаме държавни запаси, за разлика от газа или петрола“, казва Кулик. „Ние все още нямаме подобна превантивна стратегическа готовност“.

Някои законодатели в Берлин казват, че настоящият подход на ЕС просто не е достатъчен.

Ванеса Цобел от консервативната Християндемократическа партия, член на икономическата комисия на Бундестага, критикува Закона за критичните суровини на ЕС, наричайки го добре насочен, но неефективен.

„Той назовава проблема, но се губи в бюрокрацията“, казва тя пред POLITICO. Вместо това, според нея, националните правителства трябва да се намесят там, където Брюксел се колебае – особено когато става въпрос за отбрана.

Лидерите на страните от НАТО умилостивиха Тръмп. А сега какво?

Според Зобел зависимостта на Германия от суровини е пряка заплаха за националната сигурност.

„Без сигурни вериги за доставки не може да има надеждно военно възпиране“, категорична е тя. „Да останем толкова зависими в области, критични за сигурността, е безразсъдно“.

Макар да подкрепя създаването на национални запаси, Зобел счита това за краткосрочно решение.

„Стратегическият резерв има смисъл в кризисни ситуации, но всеки запас е ограничен“, казва тя. „Ако искаме истинска устойчивост, трябва да направим структурни промени“.

Това означава да се реактивират собствените ресурси на Германия.

„Бяхме прекалено самодоволни прекалено дълго“, добавя тя, посочвайки неизползваните литиеви залежи и политическата съпротива срещу местния добив. „Всеки, който иска устойчива отбранителна промишленост, трябва да разреши добива, да одобри извличането и да даде приоритет на финансирането“.

По-широкото послание е, че Германия трябва да спре да разчита на пазарните сили и да започне да мисли като геополитически актьор.

„Всичко е политическо. Всичко е стратегическо. Това трябва да се отрази в нашето мислене“, смята още Зобел.