Германците се отнасят сериозно към почивките си. И както вече е традиция, преди политиците да напуснат Берлин за месец август, ежегодното проучване на Bild, най-големият таблоид в Германия, пита къде ще отидат членовете на кабинета и други известни личности.

От обичайната си комбинация от Майорка, Тоскана и – за да покажат добродетелност – почивка в собствените си избирателни райони, те ще имат време да размишляват върху две годишнини: 13 август, отбелязващ 100-ния ден от канцлерството на Фридрих Мерц, и 31 август, десетилетие от първата вълна от пристигащи бежанци на гарата в Мюнхен.

Това беше моментът, в който тогавашният канцлер Ангела Меркел обяви, че Германия „ще го направи“. Мнозина твърдят, че това е бил и моментът, който проправи пътя на крайнодесния популизъм да погълне основната политика в целия западен свят. Щедростта на Меркел, или поне така твърдят нейните критици, помогна да се проправи пътят за Брекзит, появата на феномена Тръмп и възхода на крайнидясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Дали това е вярно, ще преценят историците. Въпреки това политици от различни страни и партии вече изглежда са стигнали до заключението, че имиграцията и недоволството на хората са неразривно свързани – и това е възприятието, с което Мерц трябва да се бори, когато политическият сезон се възобнови, пише в свой анализ POLITICO.

Според изданието до голяма степен съдбата на канцлера, неговото коалиционно правителство и традиционно консервативната му партия Християндемократически съюз (CDU) зависи от това как ще отговорят на предизвикателството на AfD.

Проучванията на общественото мнение, които са последователни и имат доказана точност в Германия, показват, че CDU постоянно губи позиции в полза на крайните сили. Партията все още води, но с около 27% е под резултатите си от общите избори и само с няколко пункта пред AfD. Междувременно по-малкият партньор в коалицията, някога мощната Социалдемократическа партия (SPD), остава на исторически ниско ниво от 15%.

Мерц и Макрон: Европа трябва да се въоръжи в този нестабилен свят

Германия повишава с 2/3 военния си бюджет до 2029

Целта на AfD е ясна – да стане най-голямата партия навреме за следващите избори през 2029 г. За да постигне това, тя трябва да раздели, отслаби и вероятно дори да унищожи CDU, и вярва, че това може да се направи, като принуди Мерц да направи неприятен избор: да продължи с компромисите по отношение на SPD, което би го изложило на обвинения, че се подчинява на левицата; или да наруши така наречената защитна стена, която досега е пречела на основните партии да си сътрудничат с AfD.

Миналия месец се проведоха и първите сражения в тази битка: точно преди парламентът да излезе във ваканция, AfD създаде опасно разделение между CDU и SPD, като се възползва максимално от своите опитни онлайн поддръжници, които разпространяват „новини“ със съмнителна достоверност. Въпросът, който е заложен на карта, е предложената номинация на съдия Фрауке Брозиус-Герсдорф за Конституционния съд. С по-либерални възгледи по отношение на абортите, отколкото е позволено понастоящем съгласно сравнително рестриктивното законодателство на Германия, тя беше демонизирана в интернет. Това накара някои уплашени членове на CDU в Бундестага да ѝ обърнат гръб. В крайна сметка номинацията ѝ беше оттеглена.

Но дори такива локални инциденти вече имат сериозни последствия. Преди и по време на кампанията си за преизбиране, американският президент Доналд Тръмп и хората около него не криеха своето възхищение от AfD. Технологичният милиардер Илон Мъск дори организира „разговор край камината“ с лидера на партията Алис Вайдел, където разсъждаваха върху всичко – от космоса до Хитлер, когото описаха като „комунист, социалист“. След това, на конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс също намери време да се срещне с Вайдел, като осъди германското правителство за редица грехове.

Днес Мъск вече не е в Белия дом, а езикът на администрацията се е успокоил. Но точно както възхваляват унгарския премиер Виктор Орбан, италианския му колега Джорджа Мелони и новоназначения полски президент Карол Навроцки, Тръмп и неговият екип биха били доволни, ако AfD имаше роля в правителството в Берлин – макар че това няма да се случи още известно време.

Много по-непосредствени обаче са възможните стъпки за забрана на партията. По-рано тази година германската служба за вътрешна сигурност официално обяви AfD за крайнодясна екстремистка група, като заяви, че тя подклажда омраза срещу мюсюлманите и мигрантите. Тази класификация може да проправи пътя на конституционния съд да забрани партията, ако правителството или парламентът поискат това. И докато мнозина в SPD – заедно със Зелените и Левицата – са за, Мерц ясно заяви, че би счел такъв акт за контрапродуктивен.

Новият канцлер е скептичен, че забраната на партията ще ограничи нейната привлекателност

Най-големият политически тест за Мерц - съдбата на AfD

Нещо повече - правната основа за това би била трудна за доказване. Общественото мнение е силно разделено, като едната страна призовава спомените за Ваймарската република, проспала възхода на нацистите, а другата страна се обявява в защита на свободата на изразяване.

Но дори ако забраната имаше шанс да бъде приета, последствията от нея биха били значителни. Като най-голямата партия в няколко източни провинции, AfD без съмнение би посочила, че „гласът на народа“ е „заглушен“ от „дълбоката държава“.

Накратко, тръмпизмът е проникнал в Берлин отвътре и отвън. Политическите атаки на AfD приличат на тези на движението MAGA – въпреки че някои от депутатите му сега призовават колегите си да се държат по-уважително, когато парламентът се върне. А Мерц знае, че Тръмп ще намери начин да го „накаже“, ако AfD бъде потисната. Американският лидер има опит в отправянето на заплахи, било то срещу канадския премиер Марк Карни за признаването на Палестина или срещу испанския премиер Педро Санчес за отказа му да се съгласи с новите разходни цели на НАТО.

Докато повечето депутати са напуснали Берлин, Мерц е останал до голяма степен затворен в кабинета си, в режим на разрешаване на проблеми – както у дома, така и в чужбина. По отношение на Украйна и Газа, той и други европейци се опитват отчаяно да повлияят на Тръмп. Междувременно той трябва да поддържа коалицията си, като същевременно минимизира подкрепата за AfD, ограничавайки миграцията и заставайки на страната на традиционалистите в „културните войни“.

Това са трудни времена за Мерц, а той едва сега започва мандата си.