"След десетилетия на засилваща се глобална интеграция нараства рискът светът да се разпадне на съперничещи си икономически блокове. А това е сценарий, който би бил лош за всички, включително и за гражданите на Европа."

Това заяви пред Брюкселския икономически форум управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

Тя се включи в конференцията, озаглавена "Глобално напрежение и ограничени ресурси. Изграждане на нов конкурентен модел за Европа", посредством видеообръщение и изнесе лекция на името на Томазо Падоа-Скиопа, бивш министър на икономиката и финансите на Италия и един от бащите на общата европейска валута.

"Този риск се увеличава в момент, когато глобалният растеж е отбелязва исторически ниски нива - както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Прогнозираме, че през следващите пет години глобалният растеж ще остане около 3% - най-ниската ни средносрочна прогноза от 1990 г. насам", посочи още Георгиева.

2023: От ерата на глобализацията към ерата на нестабилността Гаранциите, че доставките няма да бъдат прекъснати, стават поне толкова важни, колкото и цената

По думите й, необходимото затягане на паричната политика натежава върху растежа и разкрива някои финансови уязвимости. Наред с това, геоикономическата фрагментация рискува да причини ефекта на студен душ върху вече отслабения глобален растеж.

"Ако се обърнем към Европейския съюз, той, както и повечето развити икономики, е изправен пред същото двойно предизвикателство - забавяне на растежа и все още висока инфлация.

Прогнозираме, че растежът в ЕС ще спадне от 3,7% през миналата година до 0,7% през тази, а след това ще се възстанови слабо. Същевременно очакваме инфлацията да се понижи от над 9% през миналата година до над 6% през тази и в повечето страни да не се върне към целевите стойности до 2025 г. ", отбелязва още Георгиева, но подчертава:

За щастие Европа се оказа устойчива.

"Не много отдавна облаците над Европа бяха много по-мрачни. Нахлуването на Русия в Украйна доведе до рязко покачване на цените на енергията, което задълбочи кризата с разходите за живот на целия континент и засегна най-много домакинствата с ниски доходи.

Бързата реакция на политиците осигури алтернативни доставки на газ и подпомогна домакинствата и предприятията. Банковата система на ЕС навлезе в затягането на паричната политика със солидни буфери.", допълва Георгиева.

Нарастват опасенията, че пазарът на недвижими имоти в Европа може да рухнеНякои инвеститори се питат дали това ще е следващият сектор, който може да се срине след банковата криза

Тя е категорична, че лидерите не могат да си позволят да бъдат самодоволни само защото най-лошият сценарий не се е реализирал.

По отношение на краткосрочната прогноза за растежа, Европа е в малко по-добро положение, но и тук потиснатият ръст на производителността отслаби още повече.

"Казано по-просто, без да се справим с дългосрочните предизвикателства - демография, производителност, приобщаване - няма да можем да повишим доходите и да създадем възможности, както се надявахме", убедена е Георгиева.

За да се избегне този сценарий, тя очертава три политически приоритета, които според МВФ могат да помогнат.

I. Подобряване на производителността и възможностите за всички.

Това изисква структурни реформи и инвестиции в хора, технологии и иновации.

В Европа, например, правителствата трябва да създадат благоприятна среда за иновации и инвестиции. Това означава да се рационализират регулациите, да се подобри образованието, да се изразходват повече средства за научноизследователска и развойна дейност и да се разшири цифровата и зелената инфраструктура.

Също толкова важно е да се гарантира, че всички са подготвени да се възползват от новите технологии и да намерят работа в хода на развитието на икономиките.

Това е свързано с подобряване на равните възможности и справедливостта между поколенията чрез:

Достатъчно гъвкави пазари на труда, за да гарантират, че хората, които искат да работят усилено, могат да намерят добра работа.

Инвестиране в образованието и уменията, намаляване на двойствеността на пазара на труда, при която младите работници, например, са обвързани само с временни договори.

Модернизиране на мрежите за социална сигурност в зависимост от промените на пазарите на труда - например с нарастването на самостоятелната заетост - така че хората да не изостават.

Осигуряване на подходящи стимули за по-активно участие на жените на пазара на труда и за по-възрастните работници да останат по-дълго на работа.

МВФ: Навлизаме в опасна фаза с рискове, фрагментация и неовладяна инфлацияОчаква се инфлацията у нас през 2023 г. да се понижи до 7,5% след ръста от 13%

„Също толкова важно е да се отговори на демографското предизвикателство за растежа и публичната хазна, тъй като работната сила намалява. През последните години се наблюдават положителни тенденции, свързани със завръщането на по-възрастните работници на пазара на труда или по-дългото им оставане на работа. При подходящи грижи за децата и гъвкави условия на труд повече жени ще работят, а правилните реформи на пенсионната система и пазара на труда могат да стимулират повече възрастни работници да продължат да работят“, отбелязва Гергиева.

От решаващо значение е бързоразвиващите се предприятия в ЕС да имат достъп до достатъчно капитал, което често не е така, тъй като съществуващите капитали са фрагментирани по национален признак. Ускоряването на плана на Европейската комисия за съюз на капиталовите пазари ще помогне за преодоляването на тези пречки, убедени са от МВФ.

II. Ускоряване на действията в областта на климата, за да се гарантира устойчиво възстановяване.

Ускоряването на "зеления" преход е не само от решаващо значение само по себе си, но е и ключът към повишаване на енергийната сигурност и възможностите за инвестиции.

Европа е постигнала впечатляващ напредък в тази област. Миналата година, когато вносът на руски газ рязко спадна, ЕС увеличи рекордно бързо възобновяемите енергийни източници и повиши енергийната ефективност, което доведе до спад на въглеродните емисии с 2,5 %. Но постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите ще бъде трудно, ако изграждането на вятърен или соларен парк отнема седем години.

За да се промени това, предложеният от ЕС Закон за индустрията с нулево нетно потребление има за цел да рационализира регулаторните и разрешителните процеси за проекти в областта на чистите технологии.

Осъществяването му изисква държавите да изградят "обслужване на едно гише" и да координират различните регулаторни и разрешителни органи чрез нови цифрови платформи.

„И това е възможно. Вижте опита на Германия, която изгражда нови терминали за втечнен природен газ за рекордно кратко време. Същият подход може да се приложи и към възобновяемите енергийни източници“, категорична е Георгиева.

По-малко лошото още не означава добро, каза Кристалина Георгиева в Давос Икономическите перспективи са „по-малко лоши, отколкото се страхувахме преди няколко месеца

За ЕС ще бъде важно също така да продължи с плановете за разширяване на обхвата на ценообразуването на въглеродните емисии върху сградите и автомобилния транспорт, за да се стимулира намаляването на емисиите и подобряването на ефективността в тези сектори.

„Радвам се да видя предварителното споразумение по този въпрос, както и плана за създаване на социален фонд за климата, който да смекчи въздействието върху по-бедните домакинства и по-малките фирми“, допълва тя.

Инвестиционният фонд на ЕС за климата може да допълни тези мерки, като подпомогне централизираното финансиране на публичните инвестиции, необходими за декарбонизацията на икономиката.

III. Съживяване на многостранното сътрудничество.

Смущенията във веригата за доставки по време на пандемията, разбираемо, накараха държавите да се опитат да намалят уязвимостта си чрез преместване на производството или "преместване на приятелите".

След това нахлуването на Русия в Украйна засили опасенията за националната сигурност към инвестиционните решения на държавите. Но взети заедно, тези тенденции създават един по-фрагментиран свят с реални икономически разходи.

Ново изследване на МВФ показва, че фрагментацията на търговията може да струва до 7% от световния БВП в дългосрочен план - приблизително колкото общата годишна продукция на Германия и Япония. Ако към това се добави и технологичното отделяне, загубите за някои държави биха могли да достигнат до 12 % от БВП.

Експерт по фискалните въпроси на МВФ предупреди за „примката на гибелта“Публичният дълг е по-висок и расте по-бързо от прогнозираното преди Covid-19 пандемията, движен главно от САЩ и Китай

Не можем да пренебрегнем тези разходи.

„Вземете например субсидиите в индустриалния план на ЕС "Зелена сделка". За да изпълнят предвидената роля и да ускорят екологичния преход, те трябва да бъдат добре разработени и внимателно прилагани. Ако стимулите са твърде щедри, те могат да доведат до значителни фискални разходи, да изкривят търговските и инвестиционните решения и да оскъпят зеления преход за всички“, категорична е Георгиева.

Особено обезпокоителен би бил сценарий, при който нововъзникващите пазари и развиващите се икономики изостават във въвеждането на зелени технологии - в ущърб на глобалните цели за климата, тъй като не разполагат с инвестиции, които да улеснят разпространението на тези технологии.

Въпреки че вътрешните ползи могат да бъдат примамливи, в дългосрочен план всички губят от глобалната фрагментация.

"Писателката Тони Морисън заявява: "Ако има книга, която наистина искате да прочетете, но тя все още не е написана, тогава трябва да я напишете." Излизайки от Втората световна война, Европа демонстрира забележителна интелектуална и политическа воля да формира по-добро бъдеще, да напише книгата, която европейците искат да прочетат. Днес ние се нуждаем от същата решимост, да напишем книгата, която искаме да прочетат нашите деца.", завършва речта си Кристалина Георгиева.

Изявлението на Кристалина Георгиева пред Брюкселския икономически форум вижте тук.