Банковата криза този път не само е различна, но е и по-лоша от 2007-2008 г., пише в коментар за Project Syndicate бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис.

"Тогава можехме да обвиним за последователния крах на банките измамите на едро, широко разпространеното хищническо кредитиране, тайните споразумения между рейтинговите агенции и сенчестите банкери, търгуващи със съмнителни деривати", посочва типичния си стил Варуфакис, който е лидер на партията MeRA25 и професор по икономика в Атинския университет.

По думите му в онзи период всичко това е станало възможно заради разрушения регулаторен режим от политици, отгледани от Уолстрийт. В причините за днешните банкови фалити няма нищо от това, добавя бившият финансов министър на Гърция, който преди две седмици бе нападнат пред ресторант в центъра на Атина от все още недоволстващи граждани, че е подписал спасителните планове на Гърция с Тройката (Комисията, ЕЦБ и МВФ).

„Да, Silicon Valley Bank беше достатъчно глупава да поеме изключителен лихвен риск, докато обслужваше предимно неосигурени вложители. Да, Credit Suisse имаше мрачна история с престъпници, измамници и корумпирани политици. За разлика от 2008 г. обаче, нито един сигнал за нередности не беше заглушен, банките се съобразиха (повече или по-малко) със засилените регулации след 2008 г. и активите им бяха сравнително стабилни“, отбелязва Варуфакис.

Освен това нито един от регулаторите в САЩ и Европа не може да твърди – както през 2008 г. – че е бил заблуден, добавя той.

„Всъщност регулаторите и централните банки знаеха всичко. Те се радваха на пълен достъп до бизнес моделите на банките. Те можеха да видят ясно, че тези модели няма да преживеят комбинацията от значителни увеличения на дългосрочните лихвени проценти и внезапно изтегляне на депозити. Въпреки това не направиха нищо“, коментира бившият финансов министър на Гърция и добавя:

„Дали регулаторите не са успели да предвидят паническото бягство на големи и поради това незастраховани вложители? Може би. Но истинската причина, поради която централните банки не предприеха нищо, когато се сблъскаха с крехките бизнес модели на банките, е още по-обезпокоителна: техните реформи в регулациите след финансовата катастрофа от 2008 г. бяха причината за тези бизнес модели – и политиците го знаеха.“

Нуриел Рубини смята, че има вероятност за „тежка рецесия следващата година“Професорът от Нюйоркския университет предупреждава за „огромното натрупване на дългове“ в световен мащаб през последните десетилетия

Янис Варуфакис казва, че политиката на „държавен социализъм за банките“ след 2008 г., практикувана едновременно в Европа и САЩ, е имала два ефекта, оформили финансовия капитализъм през последните 14 години:

- Първо, тя отрови парите на Запада, правейки лихвите отрицателни. По-точно, тя гарантира, че вече няма един номинален лихвен процент, способен да възстанови баланса между паричното търсене и паричното предлагане, като същевременно не предизвиква вълна от банкови фалити.

- Второ, тъй като беше общоизвестно, че няма ниво на лихвените проценти, което да постигне едновременно ценова стабилност и финансова стабилност, западните банкери предположиха, че когато инфлацията отново надигне глава, централните банки ще увеличат лихвените проценти, докато в същото време ги спасяват. И бяха прави - точно на това сме свидетели сега, пише Варуфакис.


Да убиеш инфлацията и да спасиш банките. Може ли Фед да направи и двете?Историята помни Пол Волкър като убиеца на инфлацията, а Бен Бернанке като кризисния пожарникар. На Джером Пауъл може да му се наложи да играе и двете роли едновременно

„Изправени пред тежкия избор между ограничаване на инфлацията и спасяването на банките, уважаемите коментатори призовават централните банки да направят и двете: да продължат да повишават лихвените проценти, като същевременно продължават с т.нар. социализъм за банките“, посочва професорът, имайки предвид политиката на централните банки след 2008 г., „която при равни други условия е единственият начин да спрете банките да падат като домино“.

Само тази стратегия – затягане на монетарната примка около врата на обществото, като едновременно с това щедро спасява банковата система – може едновременно да служи на интересите на кредиторите и банките. „Това също така е сигурен начин да осъдите повечето хора на ненужно страдание“, казва Варуфакис, имайки предвид високите цени и потенциалната безработица“, „докато сеете семената на следващия банков пожар“.


2023 с усещане за 2008 Перспективите са големите играчи да станат още по-големи, по-малките да се сблъскат с още затруднения, смятат анализаторите

В коментара си за Project Syndicate Варуфакис посочва още, че „винаги сме знаели, че банките са създадени да не бъдат безопасни и че заедно те съставляват система, която по конституция не е в състояние да се съобразява с правилата на добре функциониращия пазар“.

Проблемът според него дълго време е бил в липсата на алтернатива („банките бяха единственото средство за насочване на пари към хората“), превърнала обществото в заложник на мрежа от частни банки, които са монополизирали плащанията, спестяванията и кредитите, по думите му.

Днес обаче технологиите ни дават прекрасна алтернатива, казва Варуфакис и предлага следната визия:

Представете си, че централната банка предоставя на всички безплатен дигитален портфейл – на практика безплатна банкова сметка с лихва, еквивалентна на овърнайт премията на централната банка.

Като се има предвид, че сегашната банкова система функционира като картел, централната банка може чрез използване на облачни технологии, да осигури безплатни цифрови транзакции и съхранение на спестяванията за всички, като нетните ѝ приходи отиват за основни обществени блага.


Освободени от принудата да държат парите си в частна банка и да плащат прекалено скъпо, за правят трансфери използвайки нейната система, хората ще бъдат свободни да избират дали и кога да използват частните финансови институции, предлагащи рисково посредничество между спестители и кредитополучатели.

Дори и в такива случаи парите им ще продължат да се намират в перфектна безопасност в счетоводната книга на централната банка.


SVB - когато гръм удари, как ехото отеква Следвайки примера на колегите си в САЩ, стартъпите в Европа и Азия се насочиха към SVB, което показва колко е обвързана всъщност глобалната стартъп индустрия

Крипто братството ще ме обвини, че настоявам за централна банка тип Big Brother, която вижда и контролира всяка наша транзакция, продължава Варуфакис.

„Като оставим настрана тяхното лицемерие (това е същото съсловие, което поиска незабавно спасяване от централната банка на Silicon Valley Bank), струва си да споменем, че Министерството на финансите и други държавни органи вече имат достъп до всяка наша транзакция.

Поверителността би могла да бъде защитена по-добре, ако транзакциите се концентрират в счетоводната книга на централната банка под контрола на нещо като „Агенция за паричен надзор“, включваща произволно избрани граждани и експерти от широк спектър от професии, предлага Варуфакис.

Банковата система, която приемаме за даденост, е непоправимо счупена. Това е лошата новина, категоричен е той.

Варуфакис добавя, че "вече няма да имаме нужда да разчитаме на една частна, преследваща печалба, мрежа от банки, способна да дестабилизира обществото, или поне не по начина, по който сме го правили досега".

Дошло е време да се взриви тази неспасяема система, която носи облаги на собствениците и акционерите за сметка на мнозинството, казва бившият финансов министър на Гърция и завършва коемнтара си така:

Въглищните миньори откриха по трудния начин, че обществото не им дължи постоянна субсидия, за да вредят на планетата. Време е и банкерите да научат подобен урок.

Всичко за сътресенията в банките и влиянието им върху пазарите и икономиката може да следите тук.