Мрак и изкупление: Как Човекът в черно Джони Кеш ни изпраща подарък от отвъдното

През 80-те години на миналия век Джони Кеш е в период на криза. Човекът в черно - който някога е пял пред публика от затворници, че е "застрелял човек в Рино, само за да го гледа как умира" - е станал изпълнител за масовата аудитория.

"Беше се превърнал в странен дядо, а това не му харесваше", казва пред Тhe Guardian китаристът Марти Стюарт.

Стюарт току-що се е присъединил към групата на Кеш и "очакваше да види онзи човек, който създаде Folsom Prison Blues и San Quentin.

Но до началото на 90-те този провокативен и мрачно-готин човек все още не се е появил отново. Преди да бъде възкресена чрез партньорство с легендарния продуцент Рик Рубин, кариерата на Кеш е в застой.

През 1986 г. той е изоставен от Columbia Records - лейбъла, за чието създаване е помогнал, a след това не успява да се сработи със студиото Mercury. Освен това през предходното десетилетие е прекарал известно време в рехабилитационни клиники заради дългогодишна зависимост към амфетамини. В началото на 1993 г. 61-годишният Кеш, Стюарт и други влизат в студиото LSI в Нашвил и започват да записват песни от миналото, които певецът е пазил в задния си джоб. Но тъй като той не е имал договор със звукозаписна компания, те така и не са издадени и години наред остават игнорирани и незавършени.

Единадесет от тези песни съставляват предстоящия албум Songwriter, като оригиналните вокали на Кеш са пренесени върху нови инструментали. "Това са едни от най-добрите композиции, които той някога е правил", казва биографът на Кеш Марк Стилпър. "Жалко е, че не са били чути по неговото време."

Любовник, злодей, мъдрец: Аристократът на киното Доналд Съдърланд изигра всичко като никой друг

Песните разкриват онзи Кеш, на когото Боб Дилън толкова се възхищава, че го нарича "човекът, който е земята и страната".

Сред тях са Drive On, която е история на ветераните от Виетнам ("Е, миномет падна на 20 фута от мен / И аз нося шрапнел до ден днешен / Аз се върнах у дома, но Текс не"); а I Love You Tonight е поразителна декларация на любов на Кеш към съпругата му Джун Картър.

Но записите от 1993 г. са били "наистина груби", разказва инженерът на албума Дейвид Фъргюсън. "Вероятно е позволил на групата да ги изпълнят само веднъж в студиото. Казал им е: "Добре, ще ги поправим някой друг път. Аз си тръгвам."

От Wild God до три значими годишнини: Защо 2024 г. е толкова важна за феновете на Nick Cave and the Bad Seeds

Новите аранжименти, направени със сина му Джон Картър Кеш, като продуцент, отдават дължимото на песните. Но със сигурност е било предизвикателство да се направи запис на Човекът в черно без негово участие, особено когато публиката има ясни очаквания за това как трябва да звучат песните му.

Стюарт казва, че Кеш е имал определена рутина през 80-те години за създаването на музика.

"Той оставяше Джон Картър на училище, след което отиваше директно в студиото на Джак Клемънт и караше инженера да включи микрофона. Изпяваше пет, шест, седем песни, каквото му хрумнеше, ставаше и си заминаваше.”

След това, с помощта на Фъргюсън и басиста Джими Титъл, Стюарт "остава до късно през нощта, взима тези касети и ги преработва в стила на Джони Кеш". Този подход е използван отново за Songwriter.

Now and Then: Какво движи успеха на „последната“ песен на The Beatles

В началото на 90-те години Джон Картър вече е пораснал и се присъединява към баща си, Стюарт и др. като китарист, свирейки често с тях в горещата точка на кънтри музиката Брансън, Мисури.

"Имахме участия шест дни в седмицата, понякога с по две шоута на вечер", обяснява Джон Картър. "Но към 91-ва, 92-ра година концертите в едни и същи места като Брансън омръзнаха на баща ми. Той винаги е бил на път.”

"Но никога не е губил устрема си и вярата си в самата музика. Баща ми си живееше живота, после оставаше сам и почваше да учи. Няма как някой да го е виждал да свири на китара в автобуса. Той четеше постоянно и изучаваше свещените писания."

Биографът Стийлпър подозира, че решението на Кеш да култивира приятелски настроен към семейството имидж, са резултат от несигурност - и нуждата да докаже, че може да бъде част от мейнстрийм кънтри обществото.

"Той искаше легитимност; винаги се е чувствал непълноценен.”

През 1993 г. Кеш отново остава без лейбъл. Стийлпър смята, че това прави сесиите, довели до създаването на Songwriter, значими.

Друг биограф Робърт Хилбърн подкрепя това заключение в своята книга Johnny Cash: The Life.

"Това, което се оказа най-важният момент в кариерата на Кеш след Фолсъм, дойде през февруари 1993 г. със среща в Дъблин с ирландската рок група U2 и завърши със запознанството му с невероятен звукозаписен продуцент в Калифорния - пише той.

На виртуалната сцена легендите никога не умират

Срещата с U2 води до това, че Кеш пее The Wanderer в албума им Zooropa и е последвана от запознанството с Рик Рубин.

Така той съживява стария си образ и започва да прави сурови, мрачни записи, които дълбаят в смъртта и болката.

"Много хора от индустрията в Нешвил имаха предварителни идеи за това какъв трябва да бъде Джони Кеш и какъв трябва да бъде кънтри звукът по онова време", казва Стийлпър. "Рик Рубин нямаше такива скрупули. Той каза на Кеш: "Ти просто бъди себе си. Позволи ми да чуя какво имаш да кажеш."

Албумите на American Recordings, които Кеш прави впоследствие с Рубин, завършват арката на изкуплението му. Той се е посветил на любовта си към Джун, трезвен е и има вътрешен мир - а с помощта продуцента е намерил артистичен ренесанс. През последното десетилетие от живота му митологията, животът и статусът на Кеш са единни.

Стийплър завършва историята си за него със следните думи:

"Когато казваме Джони Кеш, това не е просто музика. Има негова статуя в сградата на Капитолия на САЩ - там има 100 монумента за 50-те щата, които казват: "Това е най-доброто от нас". И Джони Кеш е един от тези хора."

Албумът Songwriter излиза официално на 28 юни.