След като на 5 март Ник Кейв започна мистериозно обратно броене – без да разкрие какво ще се случи, когато таймерът удари нула, феновете научиха, че Nick Cave and the Bad Seeds ще издадат нов албум това лято. Вокалистът разкри някои детайли около Wild God – 18-ата студийна рожба на бандата.

„Надявам се албумът да има същия ефект върху слушателите, който имаше върху мен. Той избухва от колоните и ме помита. Сложен е, но също така дълбоко и радостно заразителен“, коментира Кейв, цитиран от Euronews.

„Никога не следваме някакъв план, когато записваме нова музика. Всеки албум по-скоро отразява емоционалното състояние на авторите и музикантите. Като слушам този – не знам, струва ми се, че сме щастливи. В него не се шегуваме”, казва още музикантът и добавя:

Когато те хване, сграбчва те здраво и те издига. Вълнува те. Харесвам тези черти на Wild God.

Албумът ще излезе на 30 август и ще включва 10 парчета. Той следва Ghosteen – още едно пътешествие отвъд характерните за групата звуци и разтърсващо изследване на скръбта.

Наред с новината, съставът сподели линк към водещия сингъл със същото заглавие. Той е с продължителност 5 минути и вплита звуците на клавесин в госпъл звучене, напомняйки скорошния съвместен албум на Ник Кейв и Уорън Елис – Carnage, но и 13-ия на бандата – Abattoir Blues.

Освен заради Wild God, настоящата 2024 година е голяма за Ник Кейв - наскоро бе обявена телевизионната адаптация на романа му Смъртта на Бъни Мънро (2009). Вече е потвърдено участието на звездата от Doctor Who Мат Смит в главната роля.

Резюмето на сериала гласи: „След самоубийството на съпругата си Либи, сексманиакът, продавач на козметични продукти и самообявил се за съблазнител Бъни Мънро се оказва самотен баща със смътна концепция за родителството. Заедно с 9-годишния си син – Бъни младши, той поема на епично и необуздано пътешествие из Южна Англия, на което всеки от тях се бори по различен начин с напиращата скръб. Докато Бъни ходи от врата на врата, за да рекламира продуктите си, и се опитва да съблазни всяка жена по пътя си, синът му убива времето в разговори с духа на майка си и се разсейва от прозрението, че баща му не просто не е безгрешен – той е тотална развалина. Бъни осъзнава, че трябва да направи нещо, за да спаси сина си от своята собствена старомодна представа за мъжественост. Смъртта на Бъни Мънро е мрачно комична и смела история, но и грижовно нарисуван портрет на връзката между баща и син.“

nickcave.com

Ако още не сте прочели книгата, струва си. „Смъртта на Бъни Мънро“ е вторият роман на Ник Кейв след „И магарето видя ангела“ от 1989 г. Освен това имате достатъчно време – снимките на телевизионния сериал ще започнат напролет, а информация кога ще бъде излъчен все още няма.

AI направи песен „в стил Ник Кейв“, музикантът я обяви за „глупост“

Още една причина 2024 г. да е паметна за феновете на Nick Cave and the Bad Seeds са кръглите годишнини от излизането на три албума на групата.

40 години от From Here To Eternity

Дебютният албум на бандата, кръстен на едноименния роман на Джеймс Джоунс, е странен и забележително призрачен. Той запазва част от пънк звученето на първия музикален проект на Ник Кейв – The Birthday Party, който се разпада през 1983 г., но и завладява нови територии. From Here To Eternity е несъвършен, но загатва появата на по-добри албуми.

Водещият сингъл си остава велик, а мрачният кавър на Avalanche на Ленърд Коен е застрашително лишен от шум. Струва си да си припомните албума на неговия 40-годишен юбилей.

30 години от Let Love In

Осмият студиен албум е сред най-добрите на Nick Cave and the Bad Seeds. Рефлективен, с погребално и разтърсващо звучене, той отразява най-силните страни на групата. Траклистът е съчетание от южняшки блус, суров пънк и мрачна романтика. По онова време това е най-амбициозният проект на състава, един вид саундтрак към Изгубеният рай на Милтън.

Най-разпознаваемата песен от Let Love In е Red Right Hand, която няма аналог. Сред останалите са бавната Ain’t Gonna Rain Anymore, шумната Jangling Jack и Nobody’s Baby Now, която пронизва със сладко отчаяние.

20 години от Abattoir Blues / The Lyre of Orpheus

Двойният албум безспорно е сред най-великите на Nick Cave and the Bad Seeds – безкрайно хипнотизираща колекция от песни, които разкриват театралната страна на групата. Той излиза след едно от най-обичаните им LP-та – The Boatman’s Call (1997 г.), баладичния No More Shall We Part (2001) и недобре приетия Nocturama (2003). В последните два Кейв и бандата сякаш преминават през доста мрачен период, на който Abattoir Blues / The Lyre of Orpheus бележи края.

Двете контрастиращи части на албума – Abattoir Blues, която е по-шумна и рокаджийска, и Lyre, която представлява елегантен преразказ на мита за Орфей, работят в унисон за създаването на грандиозно послание. Инструментацията и госпъл вокалите придават силен драматизъм, а текстовете са бунтарски и емоционално удовлетворяващи. Въпреки раздялата със съоснователя и дългогодишен член Бликса Баргелд групата звучи по-изпълнена с енергия от всякога.

В първата част се открояват Get Ready For Love, епичната Hiding All Away, която напомня за Murder Ballads, и прекрасната Abattoir Blues, а във втората – нежната Breathless и съвършената и спираща дъха O Children.

Смело можем да твърдим, че 13-ият албум на Nick Cave and the Bad Seeds е далеч от злощастен. Той умело съчетава ранната, пълнокръвна сила на The Bad Seeds с нежната поезия, в която музикантите се усъвършенстват през втората половина от кариерата си, и абсолютно си заслужава да го прослушате отново през 2024 г., когато се навършват две десетилетия от излизането му.