Всичко започва с няколко видеа в социалните мрежи. В тях са заснети пътешественици, които обикалят света безплатно - е, почти. Вместо да плащат за хотел, те работят в замяна на нощувка, храна или дребни суми.

Наяра Саис Билбао, испанка и дигитален номад, е запленена от идеята. Започва да търси информация как може да се включи. Преглежда най-популярните платформи за т.нар. пътуващи доброволци и си избира дестинация. Мястото е Коста Рика, а позицията е в малък хостел. От нея се иска да поддържа профили в социалните мрежи, а в замяна получава покрив над главата си и възможност отново да поживее в Коста Рика. Била е там и преди и е влюбена в страната. Кандидатства набързо.

„Помислих си, че поне ще съм в безопасност. Всичко се организира през платена платформа, а и когато отида там, ще имам подслон“, казва тя пред CNN.

Тя заминава, но реалността бързо попарва надеждите ѝ. Вместо във функциониращ хостел младата жена се оказва в порутена, ремонтираща се сграда. Катери няколко етажа по стълбите, за да стигне до стая без прозорец.

„Приличаше на затвор“, спомня си тя.

Но съвсем скоро разбира, че мизерната стая далеч не е най-големият проблем.

Миналата година градът е посрещнал 120 милиона туристи, прекарали поне една нощ там – ръст от 17% спрямо 2023 г.

Да се влюбиш в Чунцин - китайският киберпънк мегаполис, който изглежда като научна фантастика

Пътуващите доброволци са особена категория хора. Често са млади, работят на позиции с гъвкаво работно време, настроени са авантюристично и искат да обиколят света. Има немалко места, които са готови да им осигурят подслон срещу работа. Това е нова форма на туризъм, която не е за всеки.

„Тази идея датира от древността. По същество е бартер - вие помагате със способности и умения, а получавате престой“, казва Шей Глийсън, основателка на платформата HelpStay, която свързва доброволци и т.нар. домакини, т.е. хора, които могат да осигурят настаняване в повече от 100 страни по света.

Две хилядолетия по-късно тази идея отново намира привърженици благодарение на интернет. Според платформата Worldpackers към такъв тип пътуване интерес проявяват повече от 7 млн. души от 140 страни. Worldpackers минава за един от най-големите играчи в този бранш, а основният му конкурент Workaway предлага на своите членове 50 хил. позиции, на които могат да работят. Worldwide Opportunities on Organic Farms (WWOOF) пък се фокусира върху работа във ферми за биоземеделие по целия свят.

Възможностите, които тези платформи предлагат, са толкова разнообразни, колкото и при класическия туризъм, при който пътуващият си плаща за престоя. Можеш да бъдеш рецепционист в хотел, чистач, организатор на партита, учител по сърф или бавачка при семейство с малки деца. Търсят се също музиканти и художници.

Worldpackers твърди, че почти половината от техните домакини са всъщност НПО-та, за които доброволческата работа е от изключителна важност. Естествено, платформите не са безплатни, но Билбао далеч не е единствената, съгласна да плаща за такава услуга. По света има милиони млади хора, които имат време, но нямат пари, а мечтаят да пътуват.

„Младите хора не искат да пътуват просто за да се снимат на определено място или да отметнат дестинацията от списъка си. Те не искат популярния туризъм, а завладяващо преживяване, което да запомнят“, казва Рикардо Лима, изпълнителен директор на Worldpackers.

В нова туристическа кампания страната е представена като естествено средство за добро настроение, здрав сън и вътрешен баланс

Швеция е „предписана от лекарите“ като рецепта срещу стреса

Използвайки такива възможности, Джена Полард от Южна Дакота заминава във ферма за отглеждане на фъстъци в Тайланд, когато е на 28 години. Тя остава там само десетина дни, но казва, че за това време е успяла да помогне на собствениците, да завърже няколко приятелства и да яде страхотна местна храна.

„Какво повече бих могла да искам“, казва тя. Десет години по-късно Полард твърди, че това е бил безценен опит.

„Има някаква магия, когато напълно непознати хора създават приятелства. Такива събития ти връщат вярата в човечеството“, споделя тя.

Но нейните красиви спомени рязко контрастират с преживяването на Билбао в Коста Рика. Младата испанка разказва, че освен всичко останало, в хостела се държали с нея едва ли не като със слугиня. Уговорката била да поддържа социалните профили, но я накарали и да чисти тоалетните. Последната капка била кражбата на 400 долара от раницата ѝ. След като вдигнала скандал и казала, че си тръгва, ѝ предложили 50 долара, за да не разказва историята в социалните си мрежи. Тя отказала.

Може ли такива инциденти да бъдат избегнати? От платформите твърдят, че подлагат на сериозни проверки „домакините“, като изискват снимки и подробна информация за местата за настаняване. Освен това приемат коментари и отзиви от пътуващите. В същото време обаче платформите лесно бягат от отговорност с обяснението, че само свързват двете страни. А личната безопасност остава лична отговорност.

Пътуването никога не е 100% без риск. Затова доброволците трябва сами да проучат нещата, а не да се доверяват сляпо. Според Билбао обаче в социалните мрежи отдавна е създадена една романтична представа за този тип пътуване, от която е трудно да се избяга. Тя съветва да се прави по-сериозно проучване, за да не изпадат и други в нейната ситуация.

„Не казвам: не тръгвайте. Казвам: тръгнете подготвени“, обяснява тя.