Вероятно вече сте наясно, че моделите за изкуствен интелект като ChatGPT, Gemini и Claude се обучават върху на пръв поглед безкрайни бази данни от публикувани онлайн данни. Това включва стотици милиони книги, онлайн статии, академични трудове и на практика всичко, което може да бъде открито в мрежата.

Огромен брой автори са допринесли за развитието на същите тези инструменти, които днес заплашват работата им, без знанието или съгласието си. И въпреки че на пръв поглед това звучи напълно незаконно, реалността не е толкова проста, отбелязва в свой анализ по темата технологичното издание TechCrunch.

„Смятам, че един от проблемите в тази сфера на правото и технологиите е, че в момента се случват твърде много неща едновременно“, коментира пред TechCrunch Кати Гелис, адвокат с експертиза в областта на интелектуалната собственост, авторското право и технологиите.

Според нея ситуацията е доста комплексна и е съпроводена от силни емоции както „за“, така и „против“.

През 2025 г., в едно от първите решения от този тип, съдия Уилям Алсъп нарежда на Anthropic да плати огромно споразумение за авторски права в размер на 1,5 млрд. долара на група писатели, чиито произведения са били използвани за обучение на моделите за изкуствен интелект на компанията.

Въпреки че на пръв поглед това изглежда като морална победа за авторите, всъщност съдия Алсъп постановява, че самото обучение на AI e напълно законно.

Реалната причина за глобата е, че Anthropic е пиратствала тези книги от незаконна онлайн библиотека.

„Подобно на всеки читател, който се стреми да се превърне в писател, езиковите модели са се обучавали върху произведения не за да бъдат по-добри от хората, които са ги написали, да ги копират или да ги изместят в класациите за литература, а за да създадат нещо различно“, пише съдията в постановлението си, като сравнява начина, по който алгоритъмът поглъща трилиони думи, с изучаването на литература от един писател.

Според Гелис това съдебно решение е по-скоро в полза на технологичните компании. В крайна сметка това са 1,5 млрд. долара за компания, която прогнозира около 200 млрд. долара годишни приходи до 2028 г.

„Мисля, че като цяло е добра новина за сектора, че съдът гледа на случващото се и го определя като аналогично на четенето на защитено с авторски права произведение, а не на копирането му“, посочва Гелис. Тя припомня основен юридически принцип – законът за авторското право се основава на копирането, а не на използването, преживяването, консумирането или четенето на дадена творба.

Медията е опитала да сключи споразумение със стартъпа миналата година, но не са се договорили по условията. Сега тя настоява за обезщетение за използваното съдържание и допълва, че „Безплатен вариант няма“

CNN съди Perplexity за нарушение на авторски права, свързано с изкуствен интелект

Законът за авторско право в САЩ не е актуализиран от 1976 г. насам. Това означава, че днес съдиите трябва да интерпретират насоки отпреди половин век, докато се сблъскват с правни въпроси, които имат потенциала да оформят бъдещето на цялата AI индустрия.

„Всички са изключително притеснени в момента, защото законът се прилага по хаотичен начин“, обяснява Джейсън Хендерсън, старши адвокат и основател на практиката за интелектуална собственост в JWL International.

Тези казуси често се свеждат до правилото за „честната употреба“ (fair use) – по-специално до това дали защитеното произведение е използвано по начин, който променя неговия смисъл, функция или контекст достатъчно, за да се счита употребата за правно допустима. Това изключение позволява използването на материали без изрично разрешение за целите на критика, образование и други.

Според Хендерсън основният принцип, който надделява в съда, се свързва с конкуренцията. Ако някой обучава алгоритъм върху чужда собственост, а целта е пряка конкуренция, тогава съдът е склонен да го санкционира.

Ако обаче не се създава пряк конкурент, магистратите откриват начини да го счетат за допустимо. Точно това се случва и по знаковото дело, при което Thomson Reuters осъди изследователската компания Ross Intelligence за копиране на съдържание с цел изграждане на конкурентна правна AI платформа.

Докато AI компаниите настояват за свободен достъп до авторско съдържание, творческата индустрия се бори да защити правата върху своето изкуство

Холивуд срещу AI гигантите: Кой плаща цената за „натрапчивата“ технология в изкуството?

Кой притежава правата над генерираното съдържание?

Когато става дума за връзката между AI и авторското право, трябва ясно да се разграничава използването на данни за обучение и защитата на самото AI генерирано съдържание.

В делото Thaler срещу Perlmutter съдът постановява, че ако едно произведение е 100% генерирано от изкуствен интелект, то не може да бъде защитено с авторско право. Това обаче отваря кутията на Пандора – как може категорично да се докаже какъв процент от една творба е създаден от човек и колко от алгоритъм?

„Ако напишете романа си в Microsoft Word и пуснете проверка на правописа, ще се чувствате напълно комфортно с идеята, че Word не притежава правата върху романа ви“, коментира Гелис.

При изкуствения интелект обаче правната система трябва да преразгледа редица важни принципи, които дълго време са били приемани за даденост.

Повечето AI компании все още са затънали във висящи съдебни дела по тези въпроси, което означава, че категорично решение на индустриално ниво скоро няма да има, заключва TechCrunch.