Да бъдеш третият най-продаван автор в историята след Уилям Шекспир и Агата Кристи е постижение, с което малцина могат да се похвалят. И въпреки това, ако днес попитате хората какво знаят за Барбара Картланд, вероятно първо ще чуете за розовите ѝ рокли, драматичните ѝ мигли и ексцентричния ѝ публичен образ, а не за литературния ѝ успех.

Британската писателка е продала около 750 милиона книги и е написала впечатляващите 723 заглавия, основно исторически романтични романи за млади и невинни героини, които се влюбват в привлекателни, но проблемни херцози, лордове и офицери.

Въпреки това, четвърт век след смъртта ѝ, самата Картланд е останала в колективната памет много по-силно от произведенията си, разказва BBC.

Тя е известна със своята почти маниакална любов към розовото, с пищните си рокли, малките кучета, които често държи в ръце, както и с необичайно гъстите си мигли. Според BBC ефектът не е постигнат със спирала, а с боя за обувки, нанасяна с четка за зъби. Картланд твърди още, че приема по 90 витамина на ден, а публичните ѝ прояви нерядко се превръщат в спектакъл. Но зад ексцентричността стои внимателно изграден личен бранд.

Картланд контролира своя публичен образ с прецизност, която днес бихме свързали с инфлуенсъри, знаменитости и корпоративни екипи за комуникация. Когато карантинни ограничения ѝ пречат да вземе кучетата си по време на промоционално турне в САЩ, тя се появява с плюшен пекинез под ръка, само за да не наруши образа, с който аудиторията я свързва.

Тя изисква от журналистите да подписват специални декларации и настоява да одобрява текстовете на интервютата си преди публикуване. Приживе има трима официални биографи. Две от биографиите ѝ са изключително ласкателни, а когато третата се оказва по-балансирана, Картланд оттегля одобрението си и ускорява издаването на собствена, далеч по-контролирана версия на живота си.

Как възходът на „секси интелектуалците“ превърна четенето в най-модерното хоби?

Именно този контраст между съзнателно конструирания образ и реалния човек стои в основата на новата биография The Great Dictator: A Life of Barbara Cartland на Матю Суийт. Заглавието е препратка към начина, по който Картланд създава книгите си. Тя не ги пише на машина, а ги диктува на секретарка, често докато лежи на шезлонга си.

„Ще бъде добре да бъде запомнена като нещо повече от шега“, коментира Суийт пред BBC. По думите му зад абсурдния и понякога комичен публичен образ стои жена с реално културно влияние върху две следвоенни поколения читателки.

За да напише биографията, Суийт получава достъп до архивите на Картланд в Camfield Place, провинциалното имение, в което тя живее от 50-те години до смъртта си през 2000 г. Част от документите там не са били докосвани от 25 години.

Барбара Картланд е родена през 1901 г. и животът ѝ обхваща почти целия XX век. Тя преживява две световни войни, сексуалната революция от 60-те, възхода на движението за освобождение на жените, управлението на първата жена премиер на Великобритания и дори началото на интернет ерата. Няколко месеца преди смъртта си през 2000 г. тя дори пуска собствен уебсайт.

Според Суийт един от определящите моменти в живота на авторката настъпва още когато тя е на две години. Дядо ѝ по бащина линия се самоубива след фалит, което сериозно променя финансовото положение на семейството. Родителите ѝ напускат големия си дом в Уорчестършър и започват значително по-скромен живот.

Баща ѝ се обръща към алкохола, а майка ѝ Поли полага сериозни усилия да запази мястото на семейството във висшето общество. Това желание за социален статус остава важна част и от живота на самата Барбара. Въпреки че семейството не разполага със значителни средства, като млада жена тя успява да попадне сред т.нар. Bright Young Things, група от млади аристократи и светски личности в междувоенна Великобритания.

„Тя няма много ресурси, на които да разчита, затова винаги трябва да извлича максимума от себе си и да преследва всичко с почти демонична енергия“, разказва Суийт.

„Франкенщайн“, „Джейн Еър“ и „Снежанка“ през призмата на пола: „Лудата на тавана“ и зараждането на феминистката литературна критика

Картланд започва професионалния си път като автор на светска хроника във вестник. Първият ѝ роман Jigsaw излиза през 1925 г. и разказва историята на млада жена, която напуска френско манастирско училище и заминава за Лондон в търсене на любов.

Личният ѝ живот също е интересен. По данни, цитирани от BBC, тя получава 49 предложения за брак, преди да приеме едно от тях. След като се развежда с първия си съпруг заради изневяра, се омъжва за негов братовчед и така запазва фамилията Маккоркодейл.

Ранните ѝ книги са били по-смели, отколкото предполага репутацията ѝ

По-късно Картланд става известна с предвидими исторически романси, но ранните ѝ произведения са значително по-съвременни и провокативни.

„Някои от ранните ѝ творби, особено написаните през 20-те и 30-те години, са били доста новаторски за времето си“, отбелязва пред BBC д-р Ейми Бърдж, доцент по популярна литература в University of Birmingham.

Пиесата Blood Money от 1926 г. първоначално е забранена заради прекалено дръзкото си съдържание. Романът First Class Lady от 1935 г. включва сюжет за незаконен аборт и е цензуриран в Ирландия. Dangerous Experiment от 1936 г. пък е сред малкото британски романи от периода, които разглеждат възхода на нацисткия антисемитизъм.

Балове, бракове и бюджети: Как Джейн Остин изпревари Милтън Фридман и други икономически умове

Реалният търговски разцвет на Картланд идва през 60-те, 70-те и 80-те години, когато евтините масови издания в меки корици преживяват златната си епоха.

Издателствата имат постоянна нужда от нови ръкописи, а Картланд е необичайно продуктивна в работата си. В най-силните си години тя създава по една книга приблизително на всеки две седмици. До този момент сюжетите ѝ вече са пренесени предимно в XIX век и следват ясно разпознаваема формула. Според Бърдж именно повторяемостта е част от причината тези книги да работят толкова добре.

„Удоволствието от романтичния роман е, че знаеш, че ще има щастлив край. Очакването и удоволствието са в това как ще стигнеш дотам“, обяснява тя.

Картланд отлично разбира и аудиторията си. Въпреки че романите ѝ са наситени с аристократи, замъци и разкази за висшето общество, огромна част от читателите ѝ са жени от работническата класа.

Самата тя откровено признава, че продава бягство от ежедневието. Според Картланд читателите ѝ не искат още реализъм за трудния си живот, а блясък, красиви дрехи и идеализирани мъже, които им липсват в действителността.

Пикът на кариерата на авторката съвпада с възхода на феминизма от втората вълна, към който тя се отнася негативно. Отношението е взаимно. В The Female Eunuch Жермен Гриър определя творчеството ѝ като форма на „стерилна самоизмама“.

Според Суийт обаче популярността на Картланд трябва да се разглежда и като реакция срещу социалните промени от онзи период. Образът на 60-те години често е свързан със сексуалната революция и по-либералното общество, но огромен брой хора никога не приемат напълно тези промени.

Картланд, смята Суийт, представлява именно жените, които не се идентифицират с феминисткото движение през 60-те и 70-те години и търсят нещо различно. Бърдж предупреждава обаче да не се приема автоматично, че читателките са искали реалният им живот да прилича на сюжетите в романите. Тъкмо историческата дистанция според нея позволява на жените безопасно да изследват идеи за подчинение, традиционни полови роли и доминираща мъжественост, които не е задължително да желаят в действителността.

Самата Картланд също трудно се побира в еднозначна идеологическа категория. Тя обожава аристокрацията и кралските среди и упорито се стреми към висшето общество, но по време на десетгодишната си политическа кариера като общински съветник от Консервативната партия защитава хора, които според нея са пренебрегнати.

Сред каузите ѝ са по-доброто заплащане на медицинските сестри, както и по-добрите условия за хората в домовете за възрастни. Един от най-неочакваните епизоди от обществената ѝ дейност е свързан с правата на ромската общност във Великобритания. Активизмът ѝ допринася за създаването на първия постоянен официален терен за ромски семейства във Великобритания, който получава неофициалното име „Barbaraville“.

И макар Картланд да отхвърля феминизма, в определен момент тя защитава идеята държавата да плаща на жените за домашния труд. „Точно затова тя е толкова интересна. Невъзможно е да бъде категоризирана“, разказва Суийт.

Истинският Гетсби не би дошъл на вашето парти

750 милиона продадени книги, които почти са изчезнали от книжарниците

През 1960 г. Картланд е сред основателите на Romantic Novelists Association, организация, която продължава да съществува и до днес. Парадоксът е, че романтичната литература в момента отново преживява сериозен подем, особено сред младите читатели, но книгите на една от най-успешните авторки в историята почти не присъстват в съвременните книжарници.

Според Суийт обяснението е, че романите ѝ са били създадени за конкретен момент в историята и отразяват желанията и очакванията на аудитория, която вече не съществува в същия вид.

Бърдж смята, че въпреки че творчеството на Картланд вече не се чете масово, ролята ѝ в развитието на романтичната литература остава значителна. Освен че помага жанрът да достигне до огромна аудитория, тя изгражда и модел на автор като разпознаваем търговски бранд.

„Тя имаше много силно усещане за бранд“, разказва Бърдж. „Мисля, че голяма част от наследството ѝ е именно образът на автора на блокбъстъри.“