Романът, който превърна tradwife културата в литературен феномен

Това лято около басейните на хотелите, по плажовете или в самолетите често може да се забележи някой, потънал в страниците на Yesteryear.

Дебютният роман на Каро Клеър Бърк излезе през април при голям обществен и медиен интерес. Историята разказва за успешна инфлуенсърка, която популяризира живота на традиционната съпруга (tradwife), но внезапно се озовава в XIX век. Оттогава интересът към книгата само нараства. Тя прекара седмици в класацията за бестселъри на The New York Times и оглави британската класация на The Sunday Times за художествена литература с твърди корици.

Романът не просто се продава в огромни тиражи – той се превърна и в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи. В литературните общности в Instagram и TikTok публикациите за Yesteryear са навсякъде. През юни книгата оглави класацията на BookTok като най-коментираното заглавие в платформата. В читателски клубове и групови чатове се водят ожесточени спорове за нейните качества.

Фантазията за традиционната съпруга е тук. Но повечето жени не могат да си я позволят

За какво разказва романът?

Главната героиня е Натали Хелър Милс – 32-годишна омъжена майка на пет деца (и бременна с шесто), която показва пред милиони последователи в социалните мрежи привидно идиличния живот на семейството си в стопанство от около 2000 декара в Айдахо.

Образът ѝ напомня реалната интернет субкултура на т.нар. tradwives – жени, които популяризират традиционните полови роли, според които мъжът осигурява препитанието на семейството, а жената се посвещава на домакинството и отглеждането на децата.

Натали пече хляб с квас, обучава децата си у дома, пие прясно издоено краве мляко и всяка сутрин събира яйцата от кокошките си – „дамите“, както ги нарича – винаги с широка усмивка. Поне докато камерата снима. Зад тази перфектна фасада обаче се крие внимателно изграден образ, който носи огромни приходи.

Но един ден Натали се събужда не в настоящето, а през 1855 г. – точно в епохата, която цял живот е романтизирала онлайн.

Когато играта на пресъздаване на миналото се превръща в действителност, „доброто старо време“ вече не изглежда толкова привлекателно. Романът постоянно преминава между настоящето и кошмарната версия на XIX век, като причината Натали да попадне там става ясна едва във финала, пише BBC. 

Защо книгата се превърна в хит?

Успехът безспорно се дължи и на сериозната маркетингова кампания. Допълнително внимание привлече и фактът, че Ан Хатауей още на етап ръкопис купува правата за екранизацията и ще бъде както продуцент, така и изпълнител на главната роля.

Истинската сила на романа обаче е неговата проста, но въздействаща идея: какво би станало, ако жена, която идеализира живота от миналото, бъде принудена действително да го живее, а читателят наблюдава отблизо как тази фантазия постепенно се разпада? 

„Идеята да изпратиш инфлуенсърка назад във времето, за да живее като истинска традиционна съпруга? Завидях ѝ“, коментира писателката Лий Стайн, авторка на няколко сатирични романа за интернет културата, сред които Self Care и If You're Seeing This It's Meant For You. „Помислих си: защо аз не измислих това? Това е брилянтна идея.“

Феноменът „tradwife“

Образът на традиционната съпруга се превръща във все по-популярна тема в художествената литература. Само тази година излизат три трилъра, които развиват идеята, че съвършените семейства рядко са такива, каквито изглеждат.

„Хората са очаровани от този образ, защото той е силно преувеличен и почти по-голям от живота“, казва д-р Рейчъл Сайкс, преподавател по съвременна литература и култура в Университета в Бирмингам.

Според нея самата концепция за tradwife съдържа вътрешно противоречие – жената публично критикува кариерно ориентираните жени, но същевременно сама изгражда успешен бизнес чрез социалните мрежи. Именно това я превръща в идеален обект за културен анализ.

Богатите мъже са готови да платят огромни суми, за да открият перфектната „традиционна съпруга“

Реално вдъхновение?

Много читатели и литературни критици смятат, че героинята е вдъхновена от реалната инфлуенсърка Хана Нийлман, известна като Ballerina Farm. Нийлман е майка на девет деца, мормонка, която показва живота си във ферма в Юта пред повече от 10 милиона последователи в Instagram.

Приликите между нея и Натали са очевидни. И двете са учили в престижни университети (Нийлман завършва танци в „Джулиард“, а Натали прекъсва обучението си в Харвард), омъжват се млади за заможни мъже и изграждат успешни марки около домашния си живот.

Самата Нийлман, която не определя себе си като tradwife, приема сравненията спокойно.

„Достатъчно дълго съм в интернет, за да знам, че хората обичат да се забавляват. Учудвам се единствено, че това не се случи по-рано“, отбелязва тя пред Vulture.

Подобно самосъзнание има и Натали, която в романа заявява:

„Целта на инфлуенсъра не е да бъде обичан. Не е и да бъде непоносим. Целта е да бъде и двете едновременно. С други думи – да предизвиква зависимост.“

Какво прави романът убедителен?

Според Лий Стайн книгата много добре показва сложните отношения между инфлуенсърите и техните критици.

„Авторката отлично е уловила симбиозата между инфлуенсъра и хората, които го мразят. Те не могат да откъснат поглед, а инфлуенсърът има нужда точно от тяхната активност.“

Самата Каро Клеър Бърк е бивша журналистка, която е отразявала движението tradwife и е анализирала явлението в TikTok.

„Темата за tradwife сякаш се пресича с всяка възможна дискусия за съвременната женственост – кариерата, майчинството, брака, избора кога и дали да имаш деца“, посочва тя пред Literary Hub.

Литературният агент Джоана Макензи също е впечатлена от романа.

„Още първото изречение ме спечели. Авторката проследява живота на героинята от детството до менопаузата и показва почти всички измерения на женския опит в съвременната култура.“

Един мъж в метрото ме удари. Аз му отвърнах. Накъде отива феминизмът?

Несъвършени герои

Натали е трудна за харесване, ненадеждна като разказвач и същевременно изключително интересна.

„За мен тя е невероятно сложен и дълбоко несъвършен образ“, обяснява Макензи. „Но в много моменти изпитвах съчувствие към нея. Тя просто се опитва да намери мястото си в свят, който е враждебен към жените, използвайки убежденията, с които е била възпитана.“

Натали непрекъснато съди хората около себе си – от прекалено пасивния си съпруг до „ядосаните жени“, които коментират публикациите ѝ в Instagram.

Романът отправя критики и към осъдителните либерални феминистки.

„Tradwives са лесна мишена и според мен книгата добре улавя именно това“, смята Сайкс.

Защо книгата разделя читателите?

В Yesteryear образът на традиционната съпруга служи като отправна точка за множество теми – икономиката на инфлуенсърите, фалша в социалните мрежи, „girl boss“ феминизма, мъжките онлайн общности, религията, брака и майчинството.

Но дали романът казва нещо наистина значимо по тях? Именно тук мненията се разминават.

Рейчъл Сайкс смята, че авторката не навлиза достатъчно дълбоко в мотивацията на героите.

„Всички са представени доста безмилостно. Нямам нищо против трудните за харесване главни герои, но когато става дума за tradwife, ако я направиш прекалено отблъскваща, става по-трудно да разбереш психологията ѝ.“

(Не съвсем) гневен манифест на една феминистка-геймър

Тя смята още, че романът е можел да бъде по-категоричен в политическите си послания.

„Книгата добре показва колко труд полага една традиционна съпруга и колко помощ всъщност получава. Но ми се искаше по-сериозен размисъл върху това какво означава не само да вярваш в този модел на женственост, а и активно да го продаваш на други жени.“

Лий Стайн също остава с резерви.

„Недоумявам защо някои хора смятат, че тази книга казва нещо особено умно за живота на жените в Америка. За мен тя не предлага последователна критика на нищо. В крайна сметка останах с усещането, че посланието ѝ е просто: всички жени са нещастни. Това е доста мрачно.“

И все пак може би по-важното не е какво точно твърди романът, а че кара хората да спорят по темите, които повдига.

„Не съм чула някой да говори за тази книга безразлично“, подчертава Сайкс. „За литературната култура е полезно да има произведения, които предизвикват толкова оживени разговори.“