Покойният политически активист Чарли Кърк беше изключително влиятелна личност в американското общество. Съпругата му Ерика може да се окаже дори по-влиятелна. Само няколко дни след като остана вдовица с две малки деца, тя произнесе изключително силна реч, в която прости на убиеца на съпруга си. Решението определено е смело, но и подчертава разликата между реалността и реториката на „традиционната съпруга“, пише бизнес колумнистът на Financial Times Рана Форухар. 

Това е термин, който често се използва, за да опише жени като Кърк, които по културни или религиозни причини избират да признаят съпрузите си за официални глави на домакинството. Както тя самата каза в интервю за New York Times: „Много е трудно да изразиш красотата на брака, описана в Ефесяни 5, когато имаш мъж, който заслужава да бъде следван, истински пример за лидер, на когото да се възхищаваш. И аз имах това в лицето на Чарли.“

В такъв консервативен християнски съюз жената следва, но в замяна е защитена от мъжа физически, духовно и икономически. Ерика Кърк едва ли се е нуждаела от последното. Освен че e помагала на съпруга си в дясната студентска организация Turning Point, тя има своя собствена модна линия и продава недвижими имоти за „Коркоран“, луксозна брокерска компания в Ню Йорк.

Тръмп и висши републиканци смесиха вяра и политика на церемония в Аризона, събрала десетки хиляди

Доналд Тръмп нарече Чарли Кърк консервативен „мъченик“ на масова възпоменателна служба

В този смисъл Ерика има някои общи черти с други бляскави и напоследък популярни традиционни съпруги - като Хана Нийлман, балерината, превърнала се в провинциален вариант на Марта Стюарт, която има свой процъфтяващ бизнес, освен че е омъжена за сина на главния изпълнителен директор на JetBlue. Друг пример е Кейти Милър, съпругата на Стивън Милър, който е един от най-близките помощници и съветници на президента на САЩ Доналд Тръмп. Тя напусна работата си като оперативен сътрудник на Елон Мъск във Вашингтон, за да стартира подкаст за родителство и благосъстояние.

Всичко това е домашна идилия в стила на Кардашиан – с прекрасни прически и опушен грим, но все пак фантазия. Самата Кърк е заявила, че „културата на работещите жени е напълно противоположна на Евангелието“. В друг случай Ерика седи до съпруга си, когато той каза, че всяка жена трябва да „се подчинява на благочестив мъж“.

Въпреки това осем дни след смъртта на съпруга ѝ, тя е избрана с единодушие за главен изпълнителен директор и председател на Turning Point. „Всичко, което Turning Point USA изгради чрез визията и труда на Чарли, ще направим десет пъти по-добро, чрез силата на неговата памет”, заяви тя по време на речта си на мемориалната служба, цитирана от MSN.  Кърк обещава да направи организацията  „най-голямото нещо, което [Америка] някога е виждала“. 

Действията ѝ следват стратегията на други консервативни жени – Филлис Шлафли през 60-те и 70-те години например, които са изградили значителни политически кариери, като са казвали на други жени да забравят феминизма и равенството.

Profit.bg

Голямата раздяла на жените с работата им: Просто им е писнало. Ето от какво

Защо такива послания, с техните очевидни оксиморони, намират такъв отзвук у толкова много жени? 

Според Форухар отговорът донякъде е в комфорта – много жени, при това не само тези от консервативната християнска общност, може би харесват идеята някой друг да работи за пари, докато те си стоят вкъщи, правят конфитюр и играят с децата. Тази възможност освен забавна (поне за известно време), изглежда и по-малко стресираща. Всъщност съвременната жена е изморена да върши всичко. 

Докато часовете, които жените прекарват в платена работа, са се увеличили през последните 40 години, часовете на мъжете едва са намалели. Междувременно жените все още вършат много повече неплатена работа (домакинска работа и грижи за децата). Когато към това се добави общия стрес от работния живот, непредсказуемите графици и липсата на достатъчно отпуска, изведнъж обаянието на домакинския живот става съвсем разбираем.

Тази женска фантазия е подобна на тази, която някои мъже имат за времето, когато конкуренцията на пазара на труда е била по-малка. Жените в САЩ са по-образовани от мъжете (Ерика Кърк има няколко дипломи, а покойният ѝ съпруг е напуснал колежа). Участието на жените в работната сила е нараснало повече от това на мъжете през последните шест години, а темповете на растеж на спестяванията и дискреционните разходи на жените също са по-високи.

Ниската раждаемост и изключително скъпото начинание да бъдеш родител превръщат големите семейства в новия символ на свръхбогатство и увереност в бъдещето

Луксът за милиардерите през 2025 – семейство с много деца

Жените са и по-склонни да приемат работа в някои бързоразвиващи се сфери на услугите, като здравеопазването. Това е добре, защото в днешно време в САЩ е почти невъзможно да се издържа семейство с една заплата. Освен всичко САЩ е страна с относително малка мрежа за социално подпомагане, като и система за грижа за деца, която работи почти само за богатите. 

Има и един последен фактор – именно пуританската митология на Америка – сега превърнала се в консервативна християнска митология, според която можем да се измъкнем от всичко чрез работа или молитва. По думите на Форухар на американците никога не им е хрумвало да поискат колективно по-добро здравеопазване или грижи за децата като цена за техните данъци (въпреки че радикалният ляв завой сред по-младите хора може да промени това). Американците са по-склонни да се молят за просперитет, отколкото да протестират за по-добро заплащане.

Фетишизацията на традиционния начин на живот на жените е разбираема. Не случайно много от частите в САЩ, където консервативните послания за покорство на жените имат най-голям отзвук, са тези, в които има загриженост за загуба на работни места от имигранти или където има изчерпана индустриална база. Това води до повече безработни мъже, по-малко бракове, по-голям брой домакинства с един родител и дори “смъртни случаи от отчаяние”, така добре документирани от учените Ан Кейс и Ангус Дийтън.

Следва да се уточни, че повечето жени в Америка не могат да си позволят да останат у дома. И много от тези, които идеализират “традиционната жена”, може би сами не го практикуват. Фантазиите в Instagram не могат да заменят системната промяна.