Преди време успехът се измерваше със скъпи чанти, спортни автомобили или часовници, украсени с диаманти. Днес обаче, на фона на нарастващата инфлация, несигурното бъдеще и бурната про-наталистична реторика, изглежда, че най-големият лукс за човек в развитите икономики може да се окаже не предмет, а самият живот – да имаш деца. И то много деца.

„За повечето работещи родители, особено тези в големите градове, дори едно дете изисква сериозна финансова стабилност“, твърди Елайза Филби, автор на Inheritocracy: It’s Time to Talk About the Bank of Mum and Dad.

Както историята помни, многодетните семейства винаги са имали икономическа и социална логика – нужда от работна ръка, религиозни императиви и наследяване на имоти в условията на висока детска смъртност. Но днес децата по-често се приемат като разход, а не като „инвестиция“, пише Financial Times.

„Средната класа не спира да подкрепя децата си, след като навършат 18“, допълва Филби. „В семействата, които могат да си го позволят, това често се проточва до 30-годишна възраст.“

Скъпата грижа за деца, късното майчинство, както и липсата на семейна подкрепа правят модела на „единственото дете“ все по-често срещан за домакинства с два дохода. „Две вече са предизвикателство, а три или повече са изключително редки случаи – трябва да си супер богат“, казва Филби.

А данните доказват това твърдение. В САЩ средната раждаемост е 1,6 деца на жена, във Великобритания – 1,44. В Япония този показател пада до 1,2, а в Южна Корея е рекордно нисък – 0,75.

И все пак, докато моделът на единственото дете се превръща в новото нормално, противоположното – големите семейства – изглежда се превръща във фетиш за свръхбогатите. Социалните мрежи издигат в култ т.нар. trad wife движение, което романтизира образа на жената-домакиня. Една от най-ярките му звезди в момента е Хана Нийлман от Ballerina Farm – със своите осем деца и 10 милиона последователи в Instagram.

В света на знаменитостите, отвъд фамилията Кардашиян, Алек и Хилария Болдуин превръщат живота си със седем деца в риалити сериал по TLC.

В най-богатите квартали на Ню Йорк огромните семейства вече са част от статуса. В Primates of Park Avenue писателката Уензди Мартин отбелязва: „Четири деца вече е еквивалент на три. Пет вече не е нито странно, нито религиозно – това означава, че си богат. А шест означава, че имаш нова къща в Upper East Side – или частен Gulfstream.“

Forbes открива, че поне 22 от над 700 американски милиардери имат седем или повече деца – като в това число влиза и Илон Мъск, който е баща поне на 14. Той често е определян за лицето на милиардерския пронатализъм и твърди, че оцеляването на човечеството зависи от по-високата раждаемост.

Да имаш голямо семейство със сигурност изпраща посланието, че си уверен в бъдещето. А кои хора имат възможността да са уверени в това, което идва? Тези с много пари.

Луксозните брандове бързо се ориентират към тенденцията на многодетните семейства. Artipoppe предлага носачи за бебета, които струват 800 долара и се рекламират като „Birkin на майчинството“. Детски дизайнерски линии и маратонки на стойност 600 долара превръщат „мини-аз“ визията в доходоносен пазар.

Patek Philippe и Dolce & Gabbana отдавна залагат на романтизирани образи на семейството, но днес Bottega Veneta, както и Burberry, изграждат цели кампании, които превръщат модерното родителство в културна постановка.

„Не можеш да имитираш семейството“, казва бранд стратегът Юджийн Хийли. „То е дългосрочен ангажимент и едно от най-значимите решения в живота на всеки един от нас.“

В същото време знаменитостите подчертават, че да имаш деца е лукс не само заради броя им, а и заради поддръжката, която се изисква. Казват, че Ким Кардашиян разполага с 10 детегледачки за четирите си деца, а семейство Болдуин – с двама. Заплатите на подобни позиции в САЩ могат да достигнат 200 000 долара годишно.

„Тази версия на родителството не отразява реалността за повечето хора“, коментира Хийли. „Това е свят, в който майките винаги изглеждат безупречно, ходят по клубове и носят дизайнерски дрехи – без следи от мляко.“

Филби обаче предупреждава, че манията по многодетното майчинство може да има и своята тъмна страна. „Тя свежда жената до ролята на машина за раждане, докато работещите жени, които имат по-малко или никакви деца, биват демонизирани“, казва тя.

В крайна сметка интересът към големите семейства често е форма на „пазарно косплей изживяване“. Както казва Хийли: „Интернетът се консумира като спекулативна фантастика. Ballerina Farm е фантазия за икономическа сигурност и ясно разпределени роли. Но в реалния свят през 2025 г. повечето хора знаят, че това не е тяхното желание или реалност.“