Все повече жени мениджъри изразяват мнението си за организациите, за които работят, радикално: напускат ги.

Дълго време преди това са давали всичко от себе си, питайки се какво още могат да направят, за да бъдат оценени и да получат по-добри условия, сблъсквайки се с таван, който не им отваря път за промените, за които се борят.

Лоялността има граници – това е генезисът на „голямата раздяла“ на жените с работата им, казва в подкаст на McKinsey Ларейна Йи, старши партньор в консултантската компания, в разговор с колегите си Алексис Кривкович и Лусия Рахили.

Те обсъждат последния доклад Women in the Workplace на McKinsey, който показва, че жените лидери сменят работата си с най-високите темпове, които някога сме виждали, а по-младите, които тепърва градят кариера, са готови да направят същото.

Въпреки че са също толкова амбициозни, колкото и мъжете, в много компании жените се сблъскват с насрещни ветрове, които им дават сигнали, че ще им бъде по-трудно да напредват. Жените също така са подложени на много повече „омаловажаваща микроагресия“ и по-често преценката им е поставяна под съмнение.

Те правят повече, за да подкрепят благосъстоянието на служителите и социалната свързаност между тях, но тези усилия остават недооценени.

CEO революция: Изпълнителни директори на непълно работно време Изпълнителен директор на непълен ден е модел, който навлиза във все повече компании отвъд Океана

Какво трябва да знаят работодателите?

Че интензивната раздяла на жените с работата им е сериозна тенденция дори и на фона на сложен и несигурен икономически климат. И че не става въпрос просто за оперативно прегаряне.

Докато покриват поредния професионален маратон, жените са по-склонни от своите колеги мъже да инвестират в отношенията и културата на работното място и да предприемат инициативи за равнопоставеност, многообразие и приобщаване. Онези цели, които по-голямата част от компаниите са разписали поне на хартия, знаейки, че те са важни за новото поколение служители. Истината обаче е, че само около една четвърт от корпорациите официално отчитат тези усилия при оценките на ефективността, показват данните на McKinsey.

Само 40% от жените чувстват признателност за усилията си, свързани с изграждането на по-здравословна и справедлива корпоративна култура, става ясно от подкаста на McKinsey.

Един от най-интересните изводи всъщност е, че на всяка една жена мениджър, която е била повишена през 2022 г., две са решили да напуснат.

Жените очакват възвръщаемост на лоялността и усилията, които инвестират на работното си място, казва Алексис Кривкович, старши партньор в McKinsey.

Христина, която среща корпоративната култура с медитацията и осъзнатосттаMindfulness: 5 минути медитация ни спасяват от стреса на работа

Отдавна говорим за двойната смяна на жените, свързана с непропорционално големите домакински отговорности, независимо от нивото на доходите им спрямо тези на партньорите им и независимо на колко отговорна (и тежка) позиция са се издигнали в своята организация, казва тя.

Тъй като мъжете са по-склонни да се отказват от въпросните домакински отговорности, жените упорито ги носят на плещите си. А по време на Covid-19 пандемията, създала дългосрочен хибриден модел на работа, тази двойна смяна се превърна в тройна.

Към оперативния и домакински труд, жените добавиха и емоционалния – според участничките в подкаста на McKinsey те се интересуват много повече от колегите си мъже как се чувстват преките им подчинени здравословно, колко са натоварени и дали успяват да спазват баланса между професионалния и личния си живот. Тя правят това по начина, по който компаниите го изискват от тях. В крайна сметка обаче не получават официално признание и възнаграждение за това и си казват „Трябва ми по-добра оферта.“

Защо все повече жени напускат работа – не е заради заплата или майчинствоПредставителките на нежния пол споделят, че твърде често усещат икономически и личностен натиск, което ги кара да търсят промяна.

Какво всъщност търсят жените?

Едно от най-важните неща за тях е възможността да се развиват, да дават резултати и да напредват в компании, които им дават гъвкав избор откъде, кога и как работят.

Това не означава, че искат да работят отдалечено пет дни в седмицата. Жените оценяват предимствата на офиса, свързани с по-лесното изграждане на екип и усещането за социализация с колегите. Те обаче искат да имат възможността в различни моменти от професионалния им живот работната им седмица да изглежда различно; да имат свобода в подхода към работния си режим, вместо да се оказват заложници на изстискваща ги кариера.


Редица изследванията показват, че дългият отпуск помага на служителите да се преборят с прегарянето и стреса и да подобряват състоянието си

Друг важен фактор за жените е да имат реална подкрепа при създаването на продуктивни екипи в хибридна работна среда и редовно да получават обратна връзка. На този фон докладът на McKinsey показва, че само 60% от жените мениджъри смятат, че получават полезни отзиви от своите ръководители. Само 40% казват, че висшият мениджмънт на компанията проявява интерес към кариерното им развитие. Само 50% споделят, че работят в среда, която насърчава уважителното поведение и социалната свързаност.

Какво могат да направят компаниите?

Да измислят как да ловят риба в пълното с риба езеро, най-просто казано.

При наличието на усърдно работещи жени мениджъри, които полагат допълнителни усилия за всеки важен проект и за изграждането на здравословна работна среда и култура, техните ръководители трябва да измислят механизми за възнаграждение, за да поддържат ефективността и ангажираността им.

Ако компаниите не предприемат действия, рискуват да загубят не само своите настоящи жени мениджъри, но и следващото поколение дами с лидерски качества. Младите жени са още по-амбициозни и отдават по-голямо значение на справедливата работна среда, в която разписаните на хартия ценности реално се следват. Гледайки как вече зрелите жени са готови да се разделят с кариерата си заради принципите си, те са готови да направят същото, категорични са авторите на McKinsey.

Честит Осми март!