През последните години прогресивните внушения, идващи от едни от най-големите компании в света, наложиха нова форма на маркетингови послания.

Например Gillette се обяви против „токсичната” мъжественост, а Budweiser представи специални опаковки в чест на хората с различна сексуална ориентация.

Използването на прогресивни социални каузи от бизнеса обаче не е нищо ново, като миналото ясно показва, че подобни тенденции е имало и преди, пише BBC.

През 1850 г. прогресивното развитие на обществото предстои.

Само няколко години преди това американската активистка за правата на жените Елизабет Кейди Стантън предизвиква вълнения, след като призовава да се даде право на жените да гласуват.

Искането се смята за толкова дръзко, че дори някои нейни поддръжници определят призива като прекалено амбициозен.

Междувременно в Бостън провален актьор се опитва да пробие като изобретател.

Той наема пространство в работилница, където излага създадени от него машини за дърворезба. Но този бизнес вече не е модерен. Колкото и добре да били измислени машините, никой не иска да ги купи.

Собственикът на работилницата кани посърналия изобретател да види друг продукт, който не се радва на голямо внимание по това време – шевна машина.

Машината не работи добре, като въпреки многото опити през десетилетията, към онзи момент никой не е изобретил устройство, което да се приема от масовата аудитория.

Възможността за пробив на този фронт все още не е грабната от никого. По това време трудът на шивачките не е скъпо платен. Според материал на изданието New York Herald от тогава, няма по-нископлатени и работещи в лоши условия работници от жените, които шият. Процесът е доста трудоемък – за създаването на една риза са необходими цели 14 часа.

От това не страдали единствено професионалните шивачки, а и всички жени по домовете си, тъй като по това време тази дейност се смятала за „женска”. Тази задача и липсата на ефективна техника превръща живота на жените в безконечен цикъл от шиене.

В работилницата в Бостън изобретателят измерил шевната машина, за която е повикан, и саркастично отбелязал: „Искаш да премахнеш единственото нещо, което държи жените тихи.”

Проваленият актьор и настоящ изобретател е Айзък Сингер. Той се славел като харизматична и щедра личност, но също така показвал признаци на безскрупулност.

Сингер е непоправим женкар, като неговите „подвизи” са причина за раждането на най-малко 22 деца.

Дълги години той успява да поддържа три различни семейства, като не всички знаели за взаимното си съществуване, но за сметка на това всички жени се водели технически женени за някой друг. От една от жените има и свидетелства, че Сингер е упражнявал насилие над нея.

Изобретателят не бил поддръжник на движенията за права на жените, като дори може да се каже точно обратното - поведението му, всъщност, захранвало женското желание за промяна.

Обратно в бостънската работилница, Сингер обсъждал прототипа на показаната му шевна машина.

Той отбелязал, че не харесва модела, тъй като иглата шие, движейки се в кръг. Вместо това, ако зависело от него, той би направил така, че иглата да се движи напред и назад по права линия. Не на последно място, самата игла трябвало да не е извита, а права, така че да се движи нагоре и надолу.

Сингер патентовал идеите си и започнал да продава своята версия на швената машина. А тя била впечатляваща – това бил първият модел шевна машина, който действително работел както трябва. Шиенето на една риза ставало за едва един час.

За негово съжаление обаче, Сингер използвал няколко други иновации в устройството си, които вече били патентовани от други изобретатели.

По време на така наречената „война на шевните машини” през 1850-те години конкурентните производители изглеждали по-заинтересовани от това да се съдят помежду си за патенти, отколкото да продават устройствата си.

В крайна сметка, адвокат изложил идеята, че вместо да се съдят, хората, притежаващи патентите на отделните елементи в новата шевна машина, трябва да се обединят чрез взаимно лицензиране и след това да съдят всички останали, които нарушават тези лицензи.

Избавен от съдебните сблъсъци, пазарът на шевни машини започнал бързо да се развива, като Сингер станал доминант в този сегмент.

Това навярно изненадало всички, тъй като Сингер оперирал заоводите си по по-различен от конкурентите начин. Докато те залагали на нови модели на производство, Сингър все още работел по стария начин с болтове и гайки от магазина, които се използвали за сглобяването на машините му.

Това, което обаче другите не разбирали, всъщност дало истинско предимство на изобретателя и неговия бизнес партньор Едуард Кларк – прилагането на маркетинг.

Защо милиарди хора по света все още нямат очила?Историята на очилата и защо лошото зрение води до икономически загуби

По това време шевните машини били скъпо удоволствие. Цената им възлизала на няколко месечни заплати за всяко средностатистическо домакинство.

Кларк изпъкнал с блестяща идея – домакинствата да могат да наемат машината за няколко долара на месец, а когато вноските им достигнат цената на устройството, то да остава за тях.

Това бил добър метод да се преодолее лошата репутация, която имали шевните машини от миналото. Освен това армията от търговски агенти на Сингер непрекъснато търсела обратна вързка от хората, наели машините, за да проверят дали са доволни.

Тези маркетингови похвати обаче били изправени пред проблем – негативните настроения срещу жените. Две карикатури от това време идеално отразяват настроенията в американското общество. Едната питала „защо да купите шевна машина, след като можете да се ожените за такава”, а другата посочвала, че наличието на шевна машина ще даде повече време на жените „да подобрят интелекта си”.

Наличието на подобен начин на мислене карало някои хора да се съмняват, че жените могат да оперират с толкова скъпи машини.

Бизнесът на Сингер зависил от това да докаже, че жените могат да боравят с шевни машини. А това било в голям контраст с отношението му към жените в личния му живот.

Въпреки това той се заел за работа. Наел витрина на Бродуей в Ню Йорк, където млади жени демонстрирали неговите шевни машини, което привличало голяма тълпа от желаещи да видят демонстрацията.

Маркетингът на Сингер поставял жената в ролята на човек, който взема решенията в домакинството – нещо ново за американското общество към онзи момент. „Продавана единствено от производителя директно на жената в семейството”, гласял слоганът.

Намеквало се, че жените трябва да се стремят към финансова независимост – „Всяка жена, която оперира добре, може да печели с тях (машините) 1000 долара на година!”.

През 1960-те години вече можело да се видят мнения, като това на New York Times, което гласи, че никое друго изобретение не е отблекчило толкова нашите майка и дъщери, колкото шевната машина.

Така шивачките получили шанс за работа с по-добра техника, респективно по-висока продуктивност, водеща, в крайна сметка, до по-добро заплащане.

Вдигането на цените като начин за управление на търсенетоПрез 1950-те години метрото в Ню Йорк е изправено пред проблем, който ще стане познат на потребителите на обществения транспорт по целия свят

В наши дни този подход не спира да бъде използван, като на дневен ред са прогресивните каузи на всякакви социални групи.

Скептиците веднага биха казали, че съвременните прогресивни маркетингови внушения се налагат с цел повече продажби. И навярно ще са прави. Сингер, например, обичал да казва, че му пука единствено за парите.

Но освен всичко друго, неговата житейска история показва, че дадени процеси могат да се случват поради най-различни мотивации, които понякога нямат нищо общо с афишираната кауза.