Западните съюзници на Украйна призоваха за „допълнителна работа“ по американско-руския мирен план и за това ЕС и НАТО да получат право на участие в определянето на съдържанието му, в опит да забавят условията, които се налагат върху Киев.

В съвместно изявление, договорено на извънредна среща в Йоханесбург, 14 лидери - от европейски държави плюс Япония, Австралия и Канада - заявиха в събота, че „първоначалният проект на 28-точковия план съдържа важни елементи, които ще бъдат съществени за справедлив и траен мир“.

„Смятаме обаче, че проектът е основа, която ще изисква допълнителна работа“, казаха лидерите. „Повтаряме, че прилагането на елементи, засягащи Европейския съюз и НАТО, ще трябва да получи съгласието съответно на държавите членки на ЕС и държавите членки на НАТО.“

Срещата, проведена паралелно със срещата на върха на Г-20, беше свикана в отговор на искане на администрацията на Доналд Тръмп Украйна да приеме 28-точковото предложение до следващия четвъртък. Американски представители предупредиха, че възможностите за преговор са ограничени по план. Това европейски официални лица описаха като „капитулация“ пред Москва.

Междувременно премиерът на България Росен Желязков подкрепи мирния план на Тръмп за Украйна

"Приветстваме и подкрепяме усилията на Доналд Тръмп за постигане на справедлив, траен и устойчив мир в Украйна", написа министър-председателят Росен Желязков в социалната мрежа X. Планът на американският президент се състои от 28 точки и отношението на европейските лидери към него е различно.

Снощи се разбра, че Украйна, Франция, Германия и Великобритания работят по контрапредложение на американският проект. Европейските лидери ще обсъдят американският план в понеделник в Ангола в рамките на срещата върха ЕС-Африкански съюз в Луанда.

Рустем Умеров, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, заяви, че „започва консултации между висши представители на Украйна и САЩ относно възможни параметри на бъдещо мирно споразумение“ в Швейцария.

Срещата, написа той в Telegram, бележи „поредния етап от диалога, който се води през последните дни и има за цел да координира нашата визия за следващите стъпки“.

Британският премиер Киър Стармър каза, че съветници по национална сигурност от европейските столици пътуват към Женева, „за да продължат работата по проекта“ заедно с американски и украински представители в неделя.

Стармър заяви, че „няма планове да посещава Вашингтон“, но очаква „да разговаря с Тръмп през следващите дни“.

Според запознати източници на Financial Times, европейските представители ще настояват да не бъдат налагани ограничения върху военните способности на Украйна и че САЩ трябва да предоставят ясни гаранции за сигурност като част от мирното споразумение.

Дипломати коментират, че мирният план - изготвен с руски принос и без консултация със съюзниците от НАТО - както и ултиматумът на Тръмп създават най-решаващия момент в почти четиригодишната война и представляват огромно изпитание за западните поддръжници на Киев.

Опитите за изработване на обща позиция се водят от германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон и британският лиде Киър Стармър. Спешните дипломатически преговори са усложнени от нежеланието на европейските лидери да критикуват пряко Тръмп, казват официлани лица.

„Приветстваме постоянните усилия на САЩ да донесат мир в Украйна“, заявиха лидерите. „Готови сме да участваме активно, за да гарантираме, че бъдещият мир ще бъде устойчив.“

„Категорични сме, че границите не трябва да бъдат променяни със сила. Изразяваме и сериозно безпокойство относно предложените ограничения върху украинските въоръжени сили, които биха оставили Украйна уязвима към бъдещи нападения.“

Освен Мерц, Макрон и Стармър, изявлението беше подписано от лидерите на Италия, Норвегия, Испания, Нидерландия, Финландия, Ирландия, Япония, Австралия и Канада, както и от председателите на Европейския съвет и Европейската комисия.

След срещата Мерц каза пред репортери: „Войните не могат да приключват, когато великите сили решават вместо страните, които са засегнати“, като подчерта, че всяко решение трябва да включва съгласието на Украйна и Европа, предава FT.

„Ако Украйна загуби войната и най-вероятно се срути, това ще има тежки последици за цялата европейска политика“, добави той.

САЩ предупредиха Киев, че ако не се съгласи с плана - който изисква Украйна да се откаже от територии, да се задължи никога да не влиза в НАТО и да намали армията си - рискува да загуби ключова военна и разузнавателна подкрепа.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че изборът е „или загуба на достойнство, или риск от загуба на ключов партньор“, и че страната му преживява „един от най-трудните моменти в история си“.

Съботната среща беше предшествана от поредица двустранни разговори, продължили до късно в петък, с участието на Макрон, Стармър, председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и други, на фона на опасения, че САЩ се движат толкова бързо напред, че европейските столици не успяват да оформят адекватен отговор.

На напрегната среща в Киев в петък вечерта американският военен секретар Даниел Дрискол казал на европейски посланици и западни представители, че Вашингтон „не преговаря детайли“, цитира FT.

Официалният екип за преговори, сформиран от президента Володимир Зеленски и изпратен през нощта към Женева, е оглавен от неговия влиятелен и противоречив началник на кабинета Андрий Ермак, според президентски указ, видян от FT.

Отделно в събота, 19-те държави, участващи в откриването на срещата на Г-20 в Йоханесбург, подписаха съвместно изявление, че в условията на „предизвикателна политическа и социално-икономическа среда“ подкрепят „вярата в многостранното сътрудничество“.

Вашингтон бе предупредил държавите да не подписват декларацията, след като Тръмп обяви, че САЩ ще бойкотират срещата.