БВП на България расте с 3,1% на годишна база, докато еврозоната отчита спад

Българската икономика е нараснала с 3,1% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г., показват окончателните сезонно коригирани данни на Евростат. Така страната се нарежда на четвърто място в Европейския съюз по темп на икономически растеж сред държавите, за които има налични данни.

По-бързо от България са се развивали единствено икономиките на Дания с ръст от 5,9%, Малта с 4,3% и Полша с 3,5%. Същия темп на растеж като българския отчита и Словения. Отрицателен годишен растеж е регистриран само в Ирландия, където БВП се свива с 16,8%, и в Румъния, където спадът е 1,1%.

Данните потвърждават публикуваните по-рано оценки на Националния статистически институт. На годишна база ръстът на българската икономика леко се ускорява спрямо края на 2025 г. – от 2,9% през четвъртото тримесечие до 3,1% през първите три месеца на 2026 г.

На тримесечна база картината е сходна, но темпът е малко по-слаб спрямо предходния период. БВП на България се е увеличил с 0,7% спрямо октомври-декември 2025 г., след ръст от 0,8% през четвъртото тримесечие. Въпреки това страната остава сред водещите в ЕС и по този показател, като дели шесто място със Словения. Пред тях са Дания с 1,9%, Естония и Малта с по 1,1%, Финландия с 0,9% и Унгария с 0,8%.

В същото време данните за еврозоната показват рязко влошаване на икономическата картина. Според окончателните оценки на Евростат икономиката на валутния съюз се е свила с 0,2% през първото тримесечие спрямо предходните три месеца. Това е значителна ревизия спрямо предварителната оценка за растеж от 0,1%.

Основната причина е неочакваният срив на ирландската икономика. Брутният вътрешен продукт на страната е намалял с 12,1% през периода януари-март, докато първоначалните оценки сочеха спад от едва 2%. На годишна база Ирландия отчита двуцифрен спад от 16,8%, което практически обръща общия резултат на еврозоната от растеж към спад.

Според ирландската статистическа служба основна причина е рязкото свиване на дейността на мултинационалните компании, особено във фармацевтичния сектор. Поради голямата тежест на международните корпорации в икономиката на Ирландия подобни движения често изкривяват общите данни за еврозоната, но мащабът на настоящия спад е необичаен дори за ирландските стандарти.

България е с най-високата инфлация в еврозоната за втори пореден месец

На годишна база икономиката на еврозоната е нараснала с едва 0,3%, докато за целия Европейски съюз ръстът е 0,7%. И в двата случая това представлява сериозно забавяне спрямо края на 2025 г., когато икономиката на ЕС нарастваше с 1,4%, а тази на еврозоната - с 1,2%.

Слабите данни идват в момент, когато Европейската централна банка е изправена пред сложна дилема. От една страна, ускоряващата се инфлация, подкрепена от по-високите цени на енергията, засилва аргументите за повишение на лихвените проценти. От друга страна, забавянето на икономическата активност и последиците от енергийния шок пораждат опасения, че по-строга парична политика може допълнително да отслаби растежа.

Последните индекси за бизнес активността вече показаха най-силното влошаване на икономическата динамика в еврозоната от 2024 г. насам. По-рано тази седмица Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също понижи прогнозата си за растежа на валутния съюз през 2026 г. до 0,8%.

ЕК предупреди България за риск от процедура за прекомерен дефицит

Данните на Евростат показват още, че заетостта в България продължава да расте. Броят на заетите лица се е увеличил с 0,2% спрямо предходното тримесечие и с 1,2% на годишна база, което нарежда страната на осмо място сред държавите от ЕС по този показател.

За сравнение, заетостта в Европейския съюз като цяло е останала без промяна спрямо края на 2025 г., а в еврозоната е нараснала с едва 0,1%. На годишна база ръстът е 0,5% както в ЕС, така и във валутния съюз.

Общо 221,2 милиона души са били заети в Европейския съюз през първото тримесечие на 2026 г., от които 176,3 милиона в страните от еврозоната.