Климатичните преговори на ООН приключиха без споразумение в неделя, след като Европейският съюз и други участници отхвърлиха окончателния проект, представен от председателстващите COP31 Турция и Австралия, с аргумента, че той не предвижда достатъчно решителни мерки в борбата срещу глобалното затопляне.

Провалът на преговорите отразява трудностите, пред които са изправени правителствата по света в усилията си да предприемат по-амбициозни действия срещу задълбочаващите се последици от климатичните промени. Войните, икономическият натиск и редица други кризи отклоняват вниманието им от този проблем, пише Reuters.

След повече от две седмици преговори, удължени с още два дни, COP31 се превърна в най-продължителната климатична конференция на ООН досега. На заключителното пленарно заседание председателят на форума от турска страна Мурат Курум призна, че консенсус не е постигнат, и потвърди, че няма да представя нов проект на споразумение.

„Няма какво повече да направим. Направихме всичко по силите си“, посочи той. „Оттук нататък няма да има нов текст.“

По-късно Курум напусна сцената, докато представители на отделните държави все още изнасяха своите изказвания.

Австралийският председател на преговорите на COP31 Крис Боуен определи резултата като „силно разочароващ“ и обясни, че основните пречки пред постигането на споразумение са били разногласията относно изкопаемите горива и финансирането на климатичните мерки.

За последен път климатична конференция на ООН завърши без общоприето споразумение през 2009 г. в Копенхаген.

Ирландският министър на околната среда Дара О'Брайън подчерта, че Европейският съюз не може да подкрепи предложения документ, отчасти защото в него изобщо не се споменават изкопаемите горива, които според учените са основен двигател на глобалното затопляне.

„Недопустимо е да приемем документ за климата, в който няма нито дума за изкопаемите горива, нито за прехода към отказ от тях“, коментира той.

Според наблюдатели на конференцията Саудитска Арабия и други големи производители на петрол са оказвали силен натиск подобни формулировки да не бъдат включени в окончателния текст.

Панама също отказа да подкрепи предложението, тъй като според страната то не отразява мащаба и неотложността на климатичната криза.

Тазгодишната конференция е първата, след като през октомври Програмата на ООН за околната среда потвърди, че повишаването на глобалната температура се очаква да надхвърли 1,5 градуса по Целзий. Това е прагът, който държавите се договориха да се стремят да не преминават с Парижкото споразумение преди повече от десетилетие и отвъд който последиците от екстремните метеорологични явления се засилват.

Белгийският министър на климата Жан-Люк Крюке призна, че липсата на споразумение е тежък резултат, но защити решението документът да бъде отхвърлен.

„Това не е краят на многостранното сътрудничество, но трябва да имаме смелостта да кажем „не“, отбеляза той.

Макар неуспехът да представлява сериозен удар върху международните усилия за засилване на климатичните действия, липсата на политическа декларация в Анталия не отменя ангажиментите, поети на предишни конференции на ООН. В сила остават и техническите и правните механизми, които регулират многостранното сътрудничество в борбата срещу климатичните промени.

Натиск от Саудитска Арабия и други производители на петрол

Отхвърленият проект признаваше, че глобалната температура се очаква да надхвърли договорените прагове, и призоваваше за ускорено развитие на технологиите за отстраняване на въглероден диоксид от атмосферата, които в дългосрочен план биха могли да помогнат за обръщане на тази тенденция.

Това беше едно от основните искания на държавите производителки на петрол. 

Според учените извличането на въглероден диоксид от атмосферата, съчетано със значително намаляване на емисиите, е от съществено значение за предотвратяването на най-тежките последици от климатичните промени. Критиците на предложеното споразумение обаче изразиха опасения, че подобни формулировки могат да послужат като оправдание за продължаване на добива на петрол.

Представител на саудитската делегация, която подкрепяше включването на технологиите за отстраняване на въглероден диоксид в документа, изрази изненада от съпротивата срещу тях. По време на заключителното заседание той изтъкна, че тези технологии предлагат конкретно решение на проблема.

Развиващите се държави също разкритикуваха проекта заради липсата на достатъчно нови финансови средства, които да им помогнат да се адаптират към затоплящия се климат. Текстът предвиждаше утрояване на финансирането за адаптация, но не уточняваше спрямо каква изходна стойност трябва да бъде изчислено увеличението.

Отхвърленото споразумение включваше и предложена от Турция цел делът на електроенергията в световното крайно енергийно потребление да достигне 35% до 2035 г. спрямо приблизително 23% в момента.

Поддръжниците на тази инициатива смятаха, че тя би могла да намали емисиите на парникови газове, като ускори замяната на автомобилите с двигатели с вътрешно горене, отоплителните инсталации и други съоръжения, използващи горива, с електрически алтернативи.

Според критиците обаче подобна мярка би могла да наложи допълнителни разходи на по-бедните държави, без да очертае ясен път за отказ от изкопаемите горива.

Процесът на климатичните конференции COP остава основният механизъм, чрез който държавите координират усилията си за ограничаване на глобалното затопляне. Ежегодните срещи им дават възможност да демонстрират готовност за съвместни действия, да търсят решения и да осигуряват финансиране за справяне с проблемите, причинени от повишаването на температурите.