Днес в Анталия, Турция, започва климатичната конференция на ООН COP31, докато светът се приближава опасно близо до прага, отвъд който последиците от климатичните промени могат да станат необратими.

Десетки лидери от Европа и други части на света ще участват в двуседмичните преговори, всеки със собствен дневен ред и приоритети.

Сред основните теми са начините, по които държавите произвеждат и потребяват енергия, възможностите за ускоряване на намаляването на емисиите и размерът на финансовата подкрепа за страните, които имат най-малък принос за глобалното затопляне, но понасят най-тежките му последици.

Конференцията ще продължи от 9 до 20 ноември, като се очаква да завърши с пакет от решения за действия в областта на климата, приети с консенсус, както и с паралелна програма от доброволни ангажименти.

COP30 в Бразилия: Консенсус без реален пробив в полза на климата

Кой ръководи COP31?

Макар Турция да председателства COP31 и да е домакин на конференцията, продължителните преговори ще бъдат ръководени от Австралия. Това е безпрецедентно споразумение, постигнато след като и двете държави изявиха желание да организират събитието, пише Euronews. 

Председателството определя програмата за действие – механизъм за доброволни ангажименти извън официалните преговори, в който участват компании, градове, банки, инвеститори, представители на гражданското общество, университети и други организации.

Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), която стои зад организирането на конференциите COP, отговаря за преговорния дневен ред. Той представлява отделен механизъм от програмата за действие.

Преговорният дневен ред определя въпросите, които правителствата ще обсъждат и по които при необходимост ще вземат решения на COP31. Преди официалното му приемане държавите договарят съдържанието му, като окончателното одобрение изисква консенсус.

Преговорите за формулировките често продължават до последния момент. В миналото държави производителки на петрол и газ са използвали изискването за консенсус, за да отслабят ангажиментите за отказ от замърсяващите изкопаеми горива.

Това засилва призивите за въвеждане на система за вземане на решения с мнозинство, особено на фона на опасно бавния напредък към постигането на климатичните цели.

Електрификацията и целта „35 до 2035 г.“

Очаква се електрификацията да бъде сред водещите теми на конференцията. Турция предлага държавите да се ангажират с целта „35 до 2035 г.“, която предвижда делът на електроенергията в световното енергийно потребление да достигне 35% до 2035 г. спрямо приблизително 20% в момента. Експертите обаче не са единодушни относно ефективността на този подход.

Електрификацията означава замяна на устройства, системи и процеси, които разчитат на изкопаеми горива или други неелектрически енергийни източници, с такива, захранвани с електричество.

Светът трябва да намали емисиите с 18% до 2030 г., за да ограничи глобалното затопляне, предупреждава ООН

В неотдавнашен доклад Climate Action Tracker (CAT) установява, че правителствата трябва да ускорят електрификацията четирикратно, за да постигнат поставената цел.

„Настоящите политики биха довели до дял от едва 28% до 2035 г., което съответства на траектория, свързвана от Международната агенция по енергетика с глобално затопляне от около 2,5°C до 2100 г.“, се посочва в документа.

Преходът от изкопаеми горива

Експертите обаче подчертават, че екологичните ползи от електрификацията зависят от начина, по който се произвежда използваната електроенергия.

„Разглеждана самостоятелно, целта „35 до 2035 г.“ може да бъде постигната просто чрез увеличаване на потреблението на електроенергия, например от центрове за данни, или чрез запазване и дори разширяване на използването на изкопаеми горива в електроенергийните системи“, предупреждава Самюел Гере, анализатор на климатичните и енергийните политики в CAT и партньорската организация Climate Analytics.

„Електрификацията ограничава риска от превишаване на температурните цели само ако електроенергията се произвежда от чисти източници. Затова тази цел трябва да се разглежда като част от по-широк пакет, включващ ангажиментите за възобновяема енергия и енергийна ефективност, договорени на COP28.“

Преходът от изкопаеми горива вече е една от най-спорните теми около конференцията. Въпреки това той няма да бъде включен в официалния преговорен дневен ред на COP31.

На COP28 в Дубай преди три години държавите за първи път поеха ангажимент за постепенно преминаване отвъд използването на изкопаеми горива. Оттогава напредъкът е в застой, а в окончателния документ от COP30 те дори не бяха споменати. Въпреки това Бразилия, която беше домакин на предишната конференция, наскоро публикува доброволна глобална пътна карта за енергийния преход, преди да предаде председателството на Турция.

Турция, където въглищата бяха най-големият източник на електроенергия през миналата година, продължава да настоява, че изкопаемите горива са необходими за гарантиране на енергийната сигурност. Министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар се застъпва за „справедлив преходен период“, който да защити работещите във въгледобивната индустрия, като същевременно изразява опасения относно финансирането на този процес.

Европа е преживяла най-смъртоносното си лято заради екстремните горещини, показва ново изследване

Енергийната криза, предизвикана от войната с Иран тази година, обаче накара много държави, зависими от вноса на петрол и газ, да ускорят развитието на собствените си възобновяеми енергийни източници в името на сигурността.

В последния си доклад „Renewables 2026“ Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира по-силен растеж на възобновяемата енергия в по-широк кръг държави през следващите години, тъй като правителствата се стремят да ограничат зависимостта си от вносни горива и нестабилни цени.

Европейският съюз, който си е поставил за цел да намали емисиите с 90% до 2040 г., също разглежда отказа от изкопаеми горива като въпрос на енергийна сигурност. Блокът настоява за по-бързо изпълнение на вече поетите ангажименти, включително утрояване на капацитета за производство на възобновяема енергия и удвояване на темпа на подобряване на енергийната ефективност до 2030 г.

В Европа Германия, Франция и Нидерландия вече са разработили собствени пътни карти за преход от изкопаеми горива. Експерти критикуват целта на Германия за 2045 г. като недостатъчно амбициозна и отбелязват, че планът не обхваща финансирането на проекти за изкопаеми горива в чужбина, пише Euronews. 

Намаляване на емисиите на метан и Глобалният ангажимент за метана

COP31 ще постави началото на работата по втория глобален преглед на напредъка (GST2) – двугодишна оценка на изпълнението на целите, заложени в Парижкото споразумение от 2015 г. Сред тях е ограничаването на повишаването на средната глобална температура до значително под 2°C спрямо прединдустриалните равнища, като усилията са насочени към задържането му в рамките на 1,5°C.

През септември ООН предупреди, че светът вече е на път да надхвърли прага от 1,5°C, тъй като държавите изостават с изпълнението на ангажиментите си за ограничаване на парниковите емисии.

„Няма да си затваряме очите и няма да намаляваме амбициите си. Целта от 1,5 градуса остава нашият ориентир, а задължението ни е да направим всичко по силите си, за да се върнем към нея“, подчерта преди конференцията турският министър на околната среда и председател на COP31 Мурат Курум.

Макар преминаването към по-чиста енергия да е един от начините за справяне с проблема, ограничаването на емисиите на метан се разглежда като мярка, която може да даде сравнително бързи резултати.

ЕК се готви да отложи ключови климатични изисквания под натиска на петролната индустрия и САЩ

Метанът се задържа в атмосферата значително по-кратко от въглеродния диоксид – около 10–12 години срещу столетия. Въпреки това за период от 20 години той има приблизително 80 пъти по-силен затоплящ ефект. Това означава, че дори сравнително малки намаления на емисиите му могат да окажат значително влияние върху глобалното затопляне в краткосрочен план.

На COP26 през 2021 г. над 150 държави се присъединиха към доброволния Глобален ангажимент за метана (GMP), който предвижда колективно намаляване на причинените от човешка дейност емисии на този газ с поне 30% до 2030 г. спрямо равнищата от 2020 г. Изпълнението му би могло да предотврати над 0,2°C глобално затопляне до 2050 г.

Възможностите за ограничаване на метановите емисии включват намаляване на течовете и изгарянето на газ в нефтената и газовата индустрия, подобряване на животновъдните практики и ефективността на фуражите в селското стопанство, както и по-добро управление на отпадъците и отпадъчните води.

Наскоро ЕС предприе стъпки за отлагане на регламент, който изисква вносът на изкопаеми горива да отговаря на същите стандарти за откриване и отстраняване на течове на метан, каквито се прилагат в държавите членки. Според Брюксел мярката ще помогне за защитата на енергийната сигурност и ще облекчи пазарния натиск върху нефтения и газовия сектор.

Въпреки това Съюзът ще бъде съорганизатор на министерска среща, посветена на Глобалния ангажимент за метана, по време на която правителствата ще обсъдят и координират действията си по инициативата. Турция е подготвила и отделна програма за действие, насочена към постигането на нулеви отпадъци и намаляването на метановите емисии от сектора на отпадъците.

През октомври Агенцията за опазване на околната среда на САЩ отмени защитни мерки от 2024 г., които ограничаваха замърсяването с метан от нефтената и газовата индустрия.

Макар представители на американския Конгрес и бизнеса да присъстват на COP31, САЩ няма да изпратят официална делегация. Страната е вторият по големина източник на парникови емисии в света след Китай. Отсъствието ѝ е следствие от решението на президента Доналд Тръмп да изтегли САЩ от Парижкото споразумение и да започне процедура по напускане на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

Финансиране на климатичните мерки

Очаква се финансирането да бъде един от най-оспорваните въпроси в Анталия, особено по отношение на средствата за адаптация и покриване на загубите и щетите в държавите, които са най-уязвими към климатични бедствия, включително развиващите се страни и малките островни държави.

На COP29 в Баку през 2024 г. развитите държави се договориха да мобилизират поне 268 млрд. евро годишно за развиващите се страни до 2035 г. като част от по-широка цел за осигуряване на 1,63 трилиона евро от публични и частни източници.

Времето за възстановяване на горите по света изтича, предупреждава ООН

На COP30 миналата година правителствата се споразумяха да работят за поне трикратно увеличение на финансирането за адаптация до 2035 г., но не постигнаха съгласие относно изходното равнище, разпределението на финансовата тежест и механизмите за предоставяне на средствата.

Доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), публикуван дни преди конференцията, установява, че дори утрояването на настоящото международно публично финансиране за адаптация би покрило едва 23–29% от нуждите на развиващите се държави.

Въпросът откъде ще дойдат средствата за преодоляване на този недостиг и как ще достигнат до най-нуждаещите се се очертава като една от централните теми на преговорите на COP31.

Извън преговорите: Ще бъдат ли разрешени протестите на COP31?

За турските неправителствени организации COP31 може да предостави рядка възможност гласът им да бъде чут в страна, където според активисти пространството за публични протести постепенно се ограничава.

Успоредно с официалните преговори от 9 ноември ще се проведе Народна климатична среща – гражданска инициатива, обединяваща над 100 организации и отделни участници. Организаторката Чигдем Йозбаш разказва пред AFP, че за участие са се регистрирали повече от 1000 души и 300 организации от 100 държави.

През първата седмица акцентът ще бъде върху популяризирането на техните искания. През втората са предвидени форуми и вечерни срещи за наблюдение и анализ на предложения, които участниците определят като опити за създаване на подвеждащ екологичен имидж, известни като greenwashing. За 14 ноември е планирана голяма демонстрация, към която се очаква да се присъединят синдикати и организации за защита на човешките права.

Активистите се надяват, че COP31, като форум с широко участие на гражданското общество, няма да бъде съпътствана от репресии, подобни на тези около срещата на върха на НАТО в Анкара през юли. Тогава полицията задържа над 4400 души по обвинения, свързани с тероризъм, сред които журналисти, представители на граждански организации и повече от десет доброволци, ангажирани с екологични каузи.

Европа е наясно с климатичните си проблеми, но конкретните решения липсват

Случилото се обаче показва колко бързо могат да бъдат ограничени възможностите за гражданска активност. Йозлем Катисьоз от Climate Action Network Türkiye предупреждава, че задържания могат да последват по всяко време.

Турските организации настояват да участват и в самия преговорен процес. Climate Network Türkiye, коалиция от 15 организации, се стреми да получи достъп до преговарящите, но засега липсва официален механизъм за консултации.

Катисьоз призовава чуждестранните делегати да сравняват изявленията на турското председателство с действителната ситуация в страната, включително с продължаващите планове за изграждане на нови въглищни електроцентрали.